Веселото гробище

127

Излязоха от таксито смачкани и недоспали.

- Нямаме представителен вид - запали веднага цигара Траян.

- И къщата на Биляна Гроздева няма да влезе в каталога на амбициозен брокер - отбеляза Радо.

Постройката бе едноетажна, с неизмазани тухли и малък двор.

- Дали ще ни се довери мома Биляна? - подхили се историкът.

- Да се надяваме - прозя се Радо. - Нали сме купувачи на имота в Кралево.

- Само не споменавай за Прокълнатата къща и Прокълнатия гроб.

- Не искам катинар на устата й, а широко отворена порта! - засмя се полицаят.

Още преди да позвънят, вратата на къщата се отвори. На прага застана пълна, възрастна жена с прошарени коси, облечена в тъмен панталон и широка тениска. Вероятно никога не е била хубавица, но сега приличаше на разсъхнала каца, едва удържана в железните си обръчи.

- Кого търсите? - попита жената.

- Биляна Гроздева - отговори Радо.

- Аз съм.

- Разбрахме, че притежавате имот в село Кралево - обади се и Траян.

- Дадох го вече под наем...

- Ние искаме да го купим - каза Радо.

- Не искам да продавам! - махна с ръка жената. - А и за такава съборетина какво ще взема!

- Напоследък доста се качиха цените на имотите в Кралево - обади се Траян.

- Така ли? - заинтригува се жената. - Влезте де!

- Алчността ни помага! - прошепна Радо на ухото на Траян.

Влязоха в сравнително просторна стая, обзаведена с мебели от средата на миналия век. Седнаха на дивана и се заоглеждаха. Едната стена напомняше на олтар - огромна снимка на мъж в цял ръст, а около нея бяха закачени други, по-малки фотографии. На специална дървена полица бяха наредени евтини гипсови вази с изкуствени цветя, чиито ярки цветове отблъскваха погледа.

- Това е Залмо - проследи погледите им жената. - Моят мъж.

- Къде е той сега? - попита нетърпеливо Радо.

- Стана истински бог - сериозно отговори жената.

- Явно много сте го обичали - подхвърли Траян.

- Още го обичам. - Биляна Гроздева погледна към портрета. - Върна се ти при боговете, но защо ме остави сама, Залмо?

- Това е истинска любов - замечтано изрече Траян, хвана Радо за ръката и с гальовен глас го попита: - Дали и нашата любов ще бъде вечна?

В отговор полицаят изръмжа, но явно жената остана доволна. Погледна ги дяволито и каза:

- Разбирам... Искате да се скриете в Балкана.

- Да сме далеч от хорското неразбиране - спокойно произнесе Траян.

- Пазете се от хората там - предупреди ги жената. - Залмо такива работи ми говори за тях!

- Разкажи ни - прочувствено изрече Траян, погледна Радо и бързо пусна ръката му. - Как започна вашата любов?

- Ох! - неочаквано възкликна Биляна Гроздева. - Първия път така ме уплаши! Уплаши ме! - засмя се жената. - Ама как да реагираш, когато видиш посред нощ страшен мъж в стаята си!

- Много интересно!

- Ще започна отначало тогава... Искате ли кафе?

- Да - едновременно отговориха мъжете.

Биляна Гроздева излезе, а Радо перна придружителя си през ръката. В отговор Траян му смигна закачливо и прошепна:

- Само за Залмо иска да говорим.

- Не виждаш ли олтара? - също шепнешком отвърна Радо.

- Култ към бог Залмо...

- Тогава живеех сама в едно село Змейно... - започна още от вратата домакинята. Докато им слагаше чашите, захарта и наливаше кафето, продължи да говори: - Минавах трийсетте, в селото нямаше мъже... Мислех си, че ще остана стара мома... Една нощ се събуждам и виждам черен мъж, който рови из шкафа. Светнах веднага нощната лампа и изкрещях - Залмо приличаше на заклан човек! Много се уплаших! - Жената кръстоса ръцете си пред гърдите. - „Тихо, мила - вика ми той. - Помогни ми и ще те обичам цял живот!“ Станах аз да бягам, а той подире ми... Едва се влачеше... Жално ми стана и не избягах...

- Ако беше избягала - мина на „ти“ Траян, - щеше да изтървеш късмета си!

- Тази нощ никога няма да я забравя! - прошепна жената.

- Три куршума извадих от тялото на Залмо... Един в лявото му рамо, един в бедрото и един отзад...

- Какво се е случило с него?

- Разбойници ги нападнали... Него и майка му... Озлочестили и убили майка му...

- Как я убили? - попита Радо.

- Първо я изнасилили, а после я обесили на едно дърво... Докато се гаврили с майка му, той успял да развърже ръцете и краката си и хукнал да бяга... Тогава стреляли по него...

- Защо не се е обадил в полицията?

- Как да се обади? Ами ако той излезе виновен? - с тревога попита жената.

- Защо той да е виновен? - отговори й с въпрос полицаят.

- Селяните отпреди го нарочили за хулиган, никой нямало да му повярва каквото и да каже...

- Но разбойниците така са останали ненаказани - обади се Траян.

- „Нищо не мога да докажа“ - викаше ми той.

- Залмо познавал ли ги е? - попита Радо.

- Бандата била от селото - пет мъже и една жена. .

- И жена имало? - направи се на изненадан Траян.

- Щурата Стела я наричали... - изпусна се жената и млъкна.

- А останалите?

- Не ги помня вече... - смутолеви тя.

- Разказвай нататък! - обади се Радо. - Какво стана с вас двамата?

- Излекувах Залмо, продадох къщата и дойдохме тук - завърши набързо жената.

- Ами любовта ви? - жално се обади Траян.

- Вечна е нашата любов - усмихна се жената, загледана в любимия образ от снимката. - Ти си моята богиня-майка... Така ми викаше... А аз съм твоят син-любовник...

- Защо да ти е син?

- Е... - сконфузено промълви жената. - По-възрастна съм от него с петнайсет години...

- Това няма значение за любовта! - искрено изрече Траян.

- Знам.

- А имате ли сключен брак? - попита Радо.

- Бракът е за простите хора... Ние бяхме богове... - убедено изрече Биляна Гроздева.

- А децата ви? - зададе отново въпрос полицаят.

- Какви деца? - намръщи се жената. - Нямам аз деца!