Веселото гробище

70

Отдалеч видя светлината - процеждаше се на тънки ивици през гъстия храсталак. Явно го бяха изпреварили. Поколеба се за миг, но стисна здраво лизгара и продължи безшумно напред. Траян бе наясно, че замисленото от него е криминално деяние, но не можеше да се спре. Притаи се зад храстите, а в ноздрите му неочаквано нахлу миризмата на тамян. Вдигна глава нагоре, а луната закачливо му намигна от дъното на звездния кош. Изчака известно време и едва тогава надникна през листата.

От другата страна на лещака бе спряна нивата на Вампора с включени фарове. Светлината им осветяваше Прокълнатия гроб, около който обикаляха Максим Балабана и Вампора. Кралевският кмет с кандило в ръка рисуваше във въздуха кръст над гроба, а Балабана държеше метален прът. Около вратовете на двамата бяха завити сплитки чесън. От мястото си Траян не виждаше дали имат кръстчета на гърдите, но със сигурност ги носеха. Как иначе ще се справят с вампира! Траян съжали, че не е взел камера. Нощната програма на кралевци се очертаваше да бъде интересна.

След трикратно обикаляне около гроба Вампора остави димящото кандило настрани и грабна права лопата. Балабана го последва.

- Откъм главата да почнем! - нареди кметът.

- Ами яйцето? - попита Балабана.

- Хвърли го!

Горският се наведе, грабна го и го хвърли към храстите. Траян инстинктивно се наведе, но яйцето падна встрани от него. И тогава се сети, че той днес счупи едно... Кой е сложил ново яйце на Прокълнатия гроб? Отново погледна натам.

- Когато изровим наполовина пръстта, забиваш пръта! -продължи Вампора.

- Ами ако ни изненада, докато копаем?

- Забиваш пръта право в сърцето му!

- Дали ще го улуча?

- Ще, ще... - успокои го Вампора. - Да копаем, докато не е съмнало!

Двамата едри мъже хваната лопатите и започнаха от противоположни посоки да копаят гроба.

- Не хвърляй пръстта надалеч! - отново нареди кметът. -После не можем я събра!

Продължиха мълчаливо да копаят. Сплитките чесън им пречеха, защото се увиваха я около ръцете им, я около лопатата, но никой от двамата не посмя да махне плетеницата от врата си. Първи спря за почивка Балабана.

- Не сме млади вече... - прошепна той.

- Още ставаме, не се оплаквай... - отвърна му Вампора, хвърляйки пръст настрани, но и той се подпря на лизгара.

Траян усети, че това е точният момент за неговата поява. Изправи се, разтвори храстите, пристъпи напред и извика:

- Искате ли помощ?

Само чу лек шум и после дулата на две пушки се допряха до гърдите му. Много са бързи, помисли си той! Направи опит да отстъпи, но Вампора мина зад гърба му и го подпря с дулото отзад.

- Какво правиш тук? - просъска в ухото му кметът.

- Сеир гледам - наперено отвърна Траян.

- Свърши се животът ти! - продължи със смразяващ глас Вампора.

- Няма да ме уплашите! - спокойно отвърна младежът.

- И лопата носиш - отбеляза кметът. - Защо ти е?

- Нали идвам на помощ! - изрепчи се Траян.

- Да го застрелям ли? - кротко попита Балабана.

- Нека първо си изкопае гроба и тогава...- отвърна на приятеля си Вампора, а после нареди на Траян:

- Копай!

- Нали затова съм тук - без да се впечатли, отговори младежът. Плю демонстративно на дланите си и отново грабна лизгара. - На крака ви идвам, дето се вика...

- Не искаме твоята помощ! - изръмжа кметът.

- Ами да си ходя тогава... - отвърна младежът, като отпусна надолу ръце.

- Няма къде да ходиш! Грабвай лопатата! - подпря го с приклада Вампора.

- Какво да търся в гроба? - Траян се престори на наивен глупак.

- Ти копай! - подметна и Балабана. - То само ще си покаже!

- Има ли съкровище поне?

- Има, има... - някак сговорчиво изрече Вампора. - Копай!

- Аз пък мислех, че вампир ще нанижем на копието... - ухили се Траян.

- Ей, Златоуста Бендо, какво е туй твойто изчадие! - провикна се Вампора.

- Така ли викате на баба? - засмя се Траян, като отхвърли първата пръст. - Харесва ми. Баба наистина е умница!

- Ама ти не си - промърмори кметът. - Копай!

- Копая. Не виждаш ли? - сопна се младежът.

- По-бързо!

- Багер да беше наел, щом искаш по-бързо.

Двамата кралевци се подпряха на автомобила, без да изпускат пушките от ръце. Прошепнаха си нещо, но Траян не ги чу.

- Къде си копал досега? - миролюбиво попита Вампора, оценявайки сръчността на младежа.

- На разкопки... Археологически разкопки...

- Е, и ние тук... правим археологически разкопки... - подметна кметът.

- Ясно ми е... - отвърна Траян. - Само се оглеждайте от време на време.

- Що?

- Да не ви захапе вампирът! Не мога да ви помогна тогава!

- Ти себе си пази! - подхвърли Вампора. - Ти си в гроба му!

- Аз съм съботник - изправи се Траян и ги погледна закачливо.

- Какво ще рече това? - попита пръв горският.

- Родените в събота деца могат не само да видят вампира, но и да го убият.

- Виждаш ли го? - прошепна Балабана и се огледа.

Вампора неволно го последва.

- Като се появи, ще ви предупредя - засмя се Траян.

- Важното е навреме да го сториш - едва сега се обади кметът.

- Как се казва вампирясалият труп?

- Не ти трябва да знаеш!

- Жена ли е, мъж ли е...

- И двете - неочаквано се обади Максим Балабана.

- Трай! - скара му се Вампора.

- Значи търсим две вампирски души?

- Само една е, да знаеш... - подхвърли кметът.

Траян остави лизгара, дръпна се настрани, извади цигарите и каза:

- Ваш ред е.

- Не сме се разбрали така! - провикна се кметът.

- Хич и не сме се разбирали! - отвърна му младежът, като запали цигарата си.

- Вампоре, наш ред е - съгласи се Балабана и хвана лопатата.

Кралевци отново застанаха от двете страни на гроба и започнаха да копаят. И тримата мълчаха. После отново се смениха, като копаеше само Траян. След известно време той излезе от дупката и каза:

- Почти до дъното стигнах. Сега е време за острия кол...

- Подиграваш ни се, а? - промърмори Вампора.

- Карайте, както си знаете! - отдръпна се Траян, разпервайки ръце настрани. - Няма да ви се бъркам.

Вампора отново грабна кандилото, прикади гроба, а Балабана се наведе надолу и три пъти прободе пръстта, където бе предполагаемото място на сърцето на вампира. После Траян отново слезе долу. Започна внимателно да разравя пръстта. Намери черепа и го вдигна нагоре. Кметът го пое от ръцете му и го постави на бяла рипсена кърпа.

- Дайте малко светлина! - извика младежът. - Вече не виждам нищо!

Балабана отиде до автомобила и след малко се върна със запален ветроупорен фенер. Траян го пое и продължи да разравя внимателно пръстта. След малко извади и останалите части от скелета.

- Няма повече! - каза им той.

- Сигурен ли си?

- Слез долу, ако не вярваш!

- Няма ли друг череп? - повиши глас Вампора.

- Защо трябва да има втори череп? - озадачи се Траян.

Не му отговориха. Спуснаха стълба в гроба, Траян излезе, а двамата кралевци влязоха в дупката. Където и да пробваха по дъното, лизгарите им оттекваха на камък. Наистина бяха стигнали до скалата.

- Няма как да стане! - изрева кметът. - Мамка му и изрод! Жив е останал, жив...

- А ние трийсет години да мислим... - неволно изрече Балабана.

- Трай! - изкрещя му Вампора.

- Кой мъртвец е останал жив? - невинно попита Траян. Една сянка се отдели от ствола на Пеещата круша, прекоси коларския път и бързо се шмугна в храстите отсреща. Не я усетиха.