Веселото гробище

88

Вятърът щеше да ги отнесе, докато вървяха към Калето. Поривът му бе спрян едва от двуметровия зид на старата крепост, зад който се подслониха.

- Ето - посочи с ръка Балабана. - Тук паднах.

- Брей! - възхити се Мишената, след като съзря купчината камъни. - Здрава глава имаш, Балабане!

- Як балканджия съм - усмихна се горският.

- Как сме се замеряли с камъни по главите! - намеси се и кметът.

- Спомняш ли си пукнатата глава на... - започна Балабана, но срещна нетърпеливия поглед на комисаря и млъкна.

- Местен човек трябва да е - обади се Вампора, като прехвърли няколко камъка през ръце.

- Защо? - попита го Мишената.

- Пази Калето - изрече кметът, като се изправи. - Камъните не са от зида...

- А дали ще може да го разруши? - намеси се и Радо. - Погледнете спойката между камъните.

- Няма нито хоросан, нито цимент - поясни Вампора. - Какъв майсторлък!

- Юнако - обърна се комисарят към партньора си, - качи се на зида и погледни оттам!

- Мини откъм северната страна - посочи с ръка Вампора. - Оттам ще можеш лесно да се покатериш.

- Ако не ме издуха вятъра - каза Радо.

- Сложи няколко камъка в джобовете си - обади се Мишената.

- Да ви целя отгоре ли?

- Не, да не те издуха вятърът!

След малко Радо се показа над тях. Зидът бе широк около тридесетина сантиметра и можеше да се ходи по него.

- Наистина е строено за векове! - чуха отгоре гласът на младият мъж.

- Мисли аналитично, а не патетично! - попари го шефът му.

- Не мога да не се преклоня пред древния строителен гений - отвърна му Радо.

- Само не се покланяй!

- Е, не съм чак толкова опиянен.

- Как е горе?

- Проветриво - отвърна младият мъж. Огледа пространството под него и продължи: - Интересни неща виждам...

- Ще ги споделиш с нас?

- Ако се върна жив и здрав...

- А откри ли нещо? - нетърпеливо попита Мишената.

- Не само едно - загадъчно изрече Радо и отново изчезна от погледа им.

Балабана и Вампора седнаха до стената. Мишената обикаляше в кръг около тях.

- Къде пропадна? - обърна се Мишената към приближаващия Радо.

- Полях едни храсти.

- С лопата в ръка? - Комисарят едва сега съзря лизгара, който носеше партньора му.

- И с мрежа в другата.

- А кой ти държа оная работа?

- Вятърът - невъзмутимо отвърна Радо.

Двамата полицаи заобиколиха грамадата от камъни, за да се отдалечат от кралевци. Вампора се надигна, за да ги последва, но Мишената го спря с ръка.

- Казвай сега!

- Свещите образуват кръг - започна Радо. - По-голямата част от камъните съща са паднали в кръга.

- Това го видях и оттук - промърмори комисарят.

- Отгоре намерих тази мрежичка за зеленчуци с два останали на мястото си камъка и този лизгар.

- Отново имаме много добра подготовка - заключи Донов.

- В мрежичката са събирани камъните, а после са бутнати с помощта на лопатата...

- За да се изсипят наведнъж - довърши Радо. - Има някакви драсканици по лопатата - и я подаде на шефа си.

- С химически молив са написани - огледа я комисарят.

- Кралевци ще познаят ли чия е?

- Ако им отърва - изсумтя Мишената. Помълча малко и попита: - Дали наистина Софиянеца не е примамил по този начин Балабана?

- За да му посочи точното място ли?

- Да.

- Нямаше нужда да гаси свещите тогава...

- Да не го защитаваш, защото ти е набор?

- По-млад е от мен.

- Но го защитаваш - настоятелно повтори Мишената.

- Той няма мотив, шефе.

- А може и да не сме го открили още, юнако.

Двамата полицаи се приближиха към кралевци. Мишената подаде лопатата на Вампора.

- Чия е? - попита той.

- На леля Бенда - отвърна бързо кметът. - Написано е тук - той посочи нечетливите знаци.

- А тя е баба на Софиянеца, нали?