Ема Лайона

LVIIПОСЛЕДНИ ЧАСОВЕ

Ето какво се беше случило и по какъв начин руските монети се бяха появили на Стария пазар в Неапол.

На трети юни кардиналът пристигна в Авиано — град, разположен толкова високо в Апенините, че си е спечелил прозвището „Балконът на Апулия“. По това време към него водеше единствено прокараният от римляните път от Неапол за Бриндизи, същият, по който са извършили знаменитото си пътешествие Хораций и Меценат. Откъм Неапол започва стръмен склон, който пощенските коли могат, по-точно, можеха да преодоляват само с волски впряг. От другата страна до пътя може да се стигне само през дългата и тясна Бовинска долина, нещо като Калабрийски Термопили. По дъното на теснината бясно препуска потокът Черваро, по брега се вие път, който води от Ариано към Бовинския мост. Склонът на планината се състои от големи скали, така че едва стотина души биха могли лесно да спрат придвижването на цяла армия.

Скипани получи разпореждане да спре именно там и ако беше послушал заповедта, вместо да се поддаде на безумното си желание да нападне Кастелучо, може би победоносното придвижване на кардинала би било прекъснато.

Но за свое голямо учудване кардиналът пристигна в Ариано без никакви пречки. Там той завари разположените на лагер руски войски.

Когато на другия ден Руфо реши да посети този лагер, при него доведоха двама подозрителни търговци на зърно, задържани с кабриолета си, които твърдяха, че отиват в Апулия за стока.

Кардиналът тъкмо щеше да започне разпита, когато изведнъж забеляза, че един от тях не само че не показва никакъв страх и смущение, а дори се усмихва. Като се вгледа внимателно в мнимия търговец, кардиналът веднага позна бившия си готвач Кошия.

Като видя, че го познаха, човекът по неаполитански обичай целуна ръка на Руфо. Кардиналът веднага се досети, че пътниците не са попаднали случайно при него и веднага ги изпрати в една самотна, предадена на руснаци къща, където можеше спокойно да разговаря с тях.

— От Неапол ли идвате? — попита ги той.

— Напуснахме го вчера сутринта, — отвърна Кошия.

— Значи ми носите пресни новини?

— Да, монсеньор, затова сме дошли при ваше високопреосвещенство.

Действително, тези хора бяха изпратени от роялисткия комитет. И буржоата и патриотите еднакво се вълнуваха от въпроса дали са пристигнали руските войски, тъй като обединението с тях до голяма степен би означавало успеха на санфедистите.

Кардиналът успокои пратениците. Той ги заведе при московците и ги увери, че това е само авангардът на голямата армия. Мнимите търговци можеха като Свети Тома да видят с очите си и да пипнат с ръцете си. Особено грижливо опипаха те кесията с руски монети, която им връчи кардиналът, за да ги раздават на добрите приятели от Стария пазар.

Читателите вече се убедиха, че майстор Кошия съвестно изпълни възложеното поръчение, щом рублите стигнаха и до самия Салвато.

Генералът също разбра значението на този факт и незабавно отиде да го провери. След два часа за него нямаше никакво съмнение: руснаците се бяха присъединили към кардинала, а всеки момент същото щяха да направят и турците. Надвечер слуховете за това вече кръжаха из целия град.

В двореца Ангри го чакаха още по-тревожни вести. Еторе Карафа, героят от Андрия и Трани, беше обкръжен в Пескара от войските на Пронио и не можеше да помогне на Неапол, а всички толкова се надяваха на него. Басети, когото Макдоналд беше назначил за главнокомандуващ на редовни войски, беше разбит от Фра Дяволо и Мамоне и сега лекуваше раните си. Скипани не беше издържал атаката на бреговете на Сарно, беше бягал до самия Tope дел Греко и със стотина съратници се беше укрепил в малкия форт Гранатело. Най-после, военният министър Мантоне, който беше тръгнал срещу Руфо и разчиташе да се присъедини към Еторе Карафа, лишен от помощта на храбрия капитан, обкръжен от враждебно население, готово всеки момент да се разбунтува, не можа да стигне до кардинала и трябваше да отстъпи още преди Байа.

Като прочете тези зловещи сведения, Салвато се замисли. После изведнъж стремително изскочи на улицата и заповяда да го откарат в Къщата с палмата.

Пренебрегвайки всякакви предпазни мерки, той се отправи към градинската вратичка, същата, която, за негово щастие, се беше оказала незаключена през нощта на 22 срещу 23 септември.

Отвори му Джованина, която неволно извика от учудване. Салвато дори не забеляза объркването й.

— В къщи ли е господарката ти? — попита той.

Тя мълчеше, очарована от погледа му, и той леко я отстрани и тръгна към стълбите, без дори да почувствува, че девойката хвана ръката му и страстно я притисна в своята. Впрочем, той би могъл да припише този жест на страха от неизвестното, обхванал в тези минути и най-устойчивите характери.

Луиза не беше помръднала от мястото си. Като дочу познатите стъпки от противоположната страна, младата жена в учудване скочи от креслото и се спусна към вратата. Тя застана лице срещу лице с любимия си.

Салвато мълчаливо взе ръцете й и я погледна с неизразимо нежна и печална усмивка.

— Всичко пропадна! — каза той. — След седмица Руфо ще бъде пред Неапол и ще бъде късно. Трябва да заминеш още сега.

— Говори, слушам те, — промълви Луиза.

— Имаме три пътя, — продължи Салвато.

— Какви?

— Първо: да яхнем конете заедно със стотина храбри калабрийци, да прегазим всички препятствия по пътя и да стигнем до Капуа. Там все още има френски гарнизон. Ще те поверя на коменданта, който и да е той, и в случай на капитулация той ще включи името ти в договора.

— А ти? Ще останеш ли в Капуа?

— Не, Луиза, ще се върна, защото мястото ми е тук. Но веднага щом изпълня дълга си, ще долетя при теб.

— Какъв е вторият път?

— Да вземем лодката на стария Басо Томео, който ще те чака със синовете си го гроба на Сципион, и да доплуваме покрай Терачинските брегове до Остия. Оттам нагоре по Ти-бър да стигнем Рим.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Невъзможно.

— А третият?

— Да останем тук, да организираме колкото можем отбраната и да чакаме събитията.

— Какви събития?

— Последствията от падането на града и отмъщението на страхливия и затова безпощаден крал.

— Значи, ще се спасим или ще умрем заедно?

— Вероятно.

— Тогава да останем.

— Това последната ти дума ли е, Луиза?

— Последната, приятелю мой.

— Помисли до вечерта. Тогава ще дойда пак.

— Ела. Но ще чуеш същото: ако останеш, ще бъда с теб.

Салвато погледна часовника си.

— Вече е три. Не трябва да губим нито минута.

— Изоставяш ли ме?

— Ще отида в замъка Сан Елмо.

— Но нали негов комендант също е французин. Защо не ме оставиш под негово покровителство?

— Защото го видях веднъж, за малко, но ми се стори негодник.

— Негодниците някога вършат за пари това, което благородниците вършат от самоотверженост.

Салвато се усмихна.

— Именно това ще се опитам да постигна.

— Опитай се, приятелю мой. Всичко ще направя, само за да бъдем заедно.

След като я целуна за последен път, Салвато излезе от къщата и тръгна по пътечката, която се виеше в подножието на хълма.

От височината на крепостта, която надвисваше над града като хищна птица, полковник Межан видя Салвато и го позна. Той знаеше, че младият човек се слави с открития си честен характер, пълна противоположност на неговия собствен. Може би, полковникът го ненавиждаше, но не можеше да не го уважава. Той бързо влезе в кабинета си и спусна завесите-подобен род хора не обичат ярката светлина, — после седна с гръб към прозореца, за да не се вижда изражението на змийските му очи.

Едва беше успял да вземе тези предпазни мерки, когато му доложиха, че желае да го види генерал Салвато Палмиери.