Ема Лайона

1

За да не помисли читателят, че съм измислил тези ужаси и съм ги публикувал за собствено удоволствие, ще цитирам различни източници, от които сме почерпили тези подробности.

„Кардиналът, — пише Барталомео Нардини в «Записки за изучаване историята на неаполитанските революции», които са в същност свидетелство на очевидец, — кардиналът заповяда да измайсторят множество въжени примки и да ги подхвърлят в домовете на патриотите, за да придаде на тази лъжа правдоподобен вид. Младите граждани, принудени да се запишат в националната гвардия, бягаха, преоблечени в женски дрехи, или в дрехи на ладзарони и се криеха в най-бедните домове като мислеха, че там ги грози най-малка опасност. Но тези, които успяваха да минат не-разпознати сред тълпата, не намираха прием никъде. Хората прекрасно знаеха, че къщите, в които намерят бегълци, ще бъдат опожарени и разграбени. Брат затваряше вратата пред брат си, жена пред мъжа си, родители пред децата си. В Неапол се намери и такъв изверг, баща, който, за да докаже своята привързаност към роялистите, собственоръчно предаде в ръцете на тълпата сина си, когото никой не преследваше, — с други думи, направи си щит от кръвта на детето си. Нещастните бегълци, като не намираха никъде убежище, се криеха в градската клоака, където срещаха други нещастници, принудени да се крият като тях. Но през нощта гладът ги прогонваше навън в търсене на храна. Ладзароните ги причакваха в засада и ги предаваха на мъчителна смърт, а после отрязваха главите на обезобразените трупове и ги носеха на кардинал Руфо“. Друг, анонимен автор, който е озаглавил книгата си „Опасностите, които трябваше да преживея“, разказва как той, преоблечен като жена, се скрил в една къща, където се запознал с кюрето Риналди. Тъй като този негодник не умеел да пише, той с всякакви мъчения заставил нашия герой да съчини писмо до Фердинанд, в което молел Негово Величество да го назначи за губернатор на Капуа. Като доказателство за неоспоримите си права на този пост кюрето изброил заслугите си. Той пет-шест пъти ял якобинци, веднъж дори изял ръката на пеленаче, откъснато от гърдите на убитата си майка.

Бихме могли да съставим отделна книга за различните мъчения, на които са били подложени патриотите. Тези мъчения правят чест на въображението на неаполитанските ладзарони и са непознати дори на инквизицията, или червенокожите индианци. (Б. а.)

2

Карачиоло Серджани, любовник на кралица Джована, имал неблагоразумието, по време на една свада със своята сиятелна любовница, да й удари шамар. Затова оскърбление на кралското величество, главата му била разсечена с брадва. (Б. а.)

3

«Дребни и нищожни интриги» Нелсън нарича настояванията на кардинала за спазването на договора, а «глупави жалби» — искания на патриотите! Това доказва, как се е отнасял Нелсън към кралските обещания и към човешкия живот. (Б. а.)

4

Да кажем две думи за този юноша, който не играе никаква роля в нашата история, но показва моралното падение на епохата. Отсякоха му главата, макар, че не беше навършил шестнадесет години. Седмица след екзекуцията, бащата даде угощение на съдиите на сина си! (Б. а.)