Ема Лайона

VIНАРУШАВАНЕ НА ПРИМИРИЕТО

Ладзароните, вбесени от факта, че генерал Мак им се беше изплъзнал, не искаха да се примирят така лесно.

Те се хвърлиха срещу френските предни постове, убиха часовите и отблъснаха кавалерийския отряд. Но при първия пушечен изстрел Шампионе изпрати Тиебо да разбере какво става. Той събра хората, разпилени от неочакваното нападение, и връхлетя тълпата ладзарони в момента, когато пресичаха демаркационната линия между двете армии. Тиебо унищожи едни, обърна в бягство други, но не се спусна да ги преследва, а се спря до границата, определена за френската армия.

Две събития нарушиха примирието: неизплатените пет милиона контрибуции и нападението на ладзароните.

На 19 януари двадесет и четирима депутати, след като разбраха, че тези две оскърбления към победителите ще завършат непременно с поход срещу Неапол, се отправиха в Казерта, където се намираше главната квартира на Шампионе. Но не им се наложи да отиват толкова далече, тъй като френският главнокомандуващ се беше придвижил, както вече казахме, напред до Магдалина.

Делегацията се оглавяваше от княз Молитерно.

В присъствието на френския генерал всички, както става в такива случаи, заговориха едновременно: едни молеха, други заплашваха. Първите смирено молеха за мир, вторите грубо търсеха война с французите.

Шампионе ги слушаше с присъщите му вежливост и търпение десетина минути. После, тъй като беше невъзможно да разбере и дума, каза на превъзходен италиански:

— Господа, ако някой от вас благоволи да се изкаже от името на всички, не се съмнявам, че, в крайна сметка, дори и да не се договорим, поне ще се разберем.

После, като се обърна към Молитерно, когото позна по белега от сабя по челото и бузата, каза:

— Княже, когато човек умее да се бие като вас, той трябва да може и да защитава отечеството си със слово, не по-зле, отколкото със сабя. Окажете ми честта да ми обясните какво ви води при нас. Кълна се да ви изслушам с най-голям интерес.

Този толкова изящен стил и тази тъй съвършена учтивост учудиха депутатите, които замълчаха, отстъпвайки крачка назад и представиха на княз Молитерно да брани интересите на Неапол.

Тъй като нямаме намерение да съчиняваме, подобно на Тит Ливий, речите на ораторите, които извеждаме на сцената, бързаме да съобщим, че не променяме нито дума от словото на княз Молитерно.

— Генерале, — каза той, обръщайки се към Шампионе, — след бягството на краля и кралския наместник, управлението на Неаполитанското кралство се намира в ръцете на градския съвет. Следователно, можем да сключим с Ваше Превъзходителство дългосрочен и законен мирен договор.

Като чу обръщението „Ваше Превъзходителство“, отправени нему, републиканския генерал, Шампионе се поклони с усмивка.

Князът му връчи обемист пакет.

— Ето документите, — продължи той, — които потвърждават пълномощията на депутатите, присъствуващи тук. Може би вие, като победител и главнокомандуващ на победоносна армия, изминала пътя от Чивита Кастелана до Магдалина, ще сметнете за дребна работа десетте мили, отделящи ви от Неапол. Позволете ми все пак да отбележа, че това разстояние е огромно, дори непреодолимо, ако помислите за това, че ще бъдете обкръжени от въоръженото мъжествено население и че полкове от шестдесет хиляди граждани, а също четири крепости и военен флот защитават града и петстотинте хиляди жители, въодушевени от вярата и стремежа за независимост. Да предположим, че Фортуна няма да ви измени и вие влезете в Неапол като завоевател. Трябва да знаете, че няма да успеете да удържите града. Затова всичко ви подтиква да сключите мир с нас. Предлагам ви не само два и половина милиона дуката, както беше уговорено в Спаранизе, но и всички пари, които бихте поискали от нас, без да надминавате, разбира се, пределите на разумното. Освен това, даваме ви за обратен път провизии, коли, коне и, най-после, пътища, за чия-та безопасност гарантираме … Вие постигнахте огромни успехи, завладяхте много оръжия и знамена, взехте в плен много войници, покорихте четири крепости: предлагаме ви данък и молим за мир, като победител. Вие ще получите веднага и слава, и пари. Преценете, генерале, — ние сме твърде слаб противник за вашата армия. Ако сключите с нас мир, ако се съгласите да не тръгнете срещу Неапол, всички ще приветствуват великодушието ви. Ако ли не, отчаяната съпротива на жителите, на която имаме право да разчитаме, ще отблъсне вашия натиск и в края на вашия поход, вие ще се покриете с позор.

Шампионе слушаше не без учудване тази дълга реч, която му се стори предварително подготвено изказване, а не импровизация.

— Княже, — отвърна той вежливо, но студено, — струва ми се, че дълбоко се заблуждавате. Вие говорите с победителите така, като че ли говорите с победените. Примирието е нарушено по две причини: първата — не ни изплатихте на петнадесето число обещаната сума, втората — вашите ладзарони нападнаха предните ни постове. Утре тръгвам срещу Неапол. Гответе се да ме посрещнете. Аз пък, от своя страна, ще се постарая да вляза в града.

Генералът и депутатите си размениха студен поклон. Единият се прибра в палатката си, другите тръгнаха обратно за Неапол.

Но по време на революция, както и през бурно лято, времето често се променя: небето, ясно на разсъмване, по пладне вече се мръщи. Ладзароните, като видяха, че Молитерно се отправя към френския лагер, го заподозряха в измяна и, подстрекавани от свещениците в църквите и от монасите по улиците, се спуснаха към манастира, където съвсем неотдавна бяха оставили оръжието си, взеха си го обратно, разпръснаха се из града и отмениха диктатурата на Молитерно, за когото бяха гласували предния ден, като избраха нови предводители или, по-точно, възстановиха властта на предишните.

Кралските знамена бяха спуснати, но народното още не беше осветено.

Сега кралските знамена отново бяха вдигнати навсякъде. Народът завладя седем или осем оръдия, избута ги по улиците и установи батареи на улица Толедо, на крайбрежната улица Кияйи на площад Пиние.

След това започнаха грабежи и екзекуции. На бесилките, които Молитерно беше поставил за крадците и убийците, започнаха да бесят якобинци.

Постъпи донос срещу адвоката Фазулу: ладзароните са втурнаха в дома му. Той едва успя да се спаси заедно с брат си през терасата. В къщата намериха кутийка с френски трицветни кокарди и искаха да прережат гърлото на по-малката му сестра, но тя се скри зад голямото разпятие и го обгърна с ръце. Религиозният страх спря убийците и те се задоволиха само да ограбят дома, а после да го подпалят.

Молитерно тъкмо се връщаше от Магдалина, когато, за щастие, преди да стигне до града, научи какво става там от бягащите хора.

Тогава той изпрати в Неапол двама куриери с бележки. В случай, че ги задържат, те трябваше да ги унищожат или да го глътнат, ако успееха да се измъкнат от ръцете на ладзароните, да предадат съобщението устно, тъй като знаеха съдържанието му наизуст. Една от бележките беше предназначена за херцог Рока Романа. Молитерно му съобщаваше къде ще се скрие и го канеше да се присъедини към него през нощта с отряд приятели.

Другата бележка беше за архиепископа. Молитерно му заповядваше под страх от смъртно наказание, точно в десет вечерта да удари всички камбани, да събере помощниците си, а също и всички свещеници в катедралата и да сложи на олтара главата и съда с кръвта на Сан Дженаро.

За останалото Молитерно обещаваше да се погрижи сам.

След два часа двамата пратеника благополучно пристигнаха до местоназначението си. Към седем вечерта Рока Романа се яви при Молитерно сам, но му обясни, че двадесет негови приятели са готови да се явят във всеки час, който им бъде определен.

Молитерно веднага върна херцога в Неапол, като го помоли да бъде заедно с приятелите си в полунощ на площада пред манастира Света Троица, където обеща да се присъедини към тях. До това време всички те трябваше да съберат колкото се може повече слуги и всички добре да се въоръжат.

Паролата щеше да бъде — „Родина и Свобода“. Херцогът не трябваше да върши нищо. Молитерно поемаше цялата отговорност.

Рока Романа трябваше само да предаде заповедта и веднага да се върне. В отсъствие на двамата ръководители с работата трябваше да се заеме Мантоне, който също беше предупреден.

В десет вечерта, подчинявайки се на получената заповед, кардиналът — архиепископ заповяда да ударят едновременно всички камбани.

Като чуха този неочакван звън, оглушителния грохот на метала, напомнящ полета на огромно ято бронзокрили птици, ладзароните се учудиха, спряха се и прекратиха разрушенията си. Едни, мислейки, че това е признак на ликуване, казваха, че французите са избягали: другите, напротив, смятаха, че врагът е нападнал града и сега ги вдигат на оръжие. Но и едните и другите се спуснаха към катедралата.

Те завариха кардинала в пълно архиерейско одеяние, обкръжен от клира си в църквата, осветена от хиляди свещи. Главата и съдът с кръвта на светията бяха положени на олтара.

Известно ни е почитанието, с което неаполитанците се отнасят към светите мощи на покровителя на града им. Като видяха тези реликви, изиграли, може би, по-голяма роля в политиката, отколкото в религията, най-пламенните започнаха да се успокояват, и, падайки на колене, започнаха да се молят. Молеха се тези, които бяха успели да проникнат в катедралата, и другите, на които това не беше се удало, и трябваше да останат на улицата.

Процесията, начело с кардинала — епископ, се готвеше да излезе от храма и да обиколи града.

В този момент отдясно и отляво на прелата се появиха, като изразители на народната мъка, княз Молитерно и херцог Рока Романа, облечени в траур, боси, със сълзи на очите. Народът, виждайки изведнъж двамата най-знатни благородници на Неапол, обвинени в измяна, облечени в одеждите на покаяници и призовавайки божия гняв върху французите, престана да ги счита за изменници и можеше само да се смири пред Божията воля и заедно с тях да му поднесе молитвите си. Целият народ тръгна след светите мощи, носени от архиепископа, премина с процесията целия град и се върна обратно в катедралата.

Тогава Молитерно се качи на амвона и се обърна към тълпата с реч. Той каза, че Сан Дженаро, небесният покровител на града им, няма да допусне градът да премине в ръцете на французите; после призова всички да се върнат в къщи, да си отдъхнат от вълненията на деня и да се подкрепят със сън, за да могат тези, които искат да се сражават, да се явят тук на разсъмване с оръжие в ръка.

Най-накрая архиепископът благослови всички събрали се и, тръгвайки си за в къщи, всеки повтаряше в ума си произнесените от него думи: „Ние имаме само две ръце, както и французите. Но Сан Дженаро е на наша страна“.

Катедралата опустя. Улиците бяха безлюдни. Молитерно и Рока Романа взеха оръжието си, което бяха оставили в ризницата, и през нощния мрак стигнаха до площада Света Троица, където ги очакваха техните съратници.

Там бяха Мантоне, Веласко, Скипане и тридесет или четиридесет патриоти.

Ставаше дума да се завладее крепостта Сан Елмо, където, както си спомняме, беше затворен Николино Карачиоло. Рока Романа, който се безпокоеше за съдбата на брат си, а другите — за съдбата на приятеля си, решиха да го освободят. Но за това трябваше да извършат твърде рисковано начинание. Избегнал толкова щастливо мъченията, определени му от Вани, Николино не можеше да се надява на милост, ако ладзароните завладееха замъка, единственият, който те още не бяха атакували, поради неговата непристъпност.

Молитерно, по време на двадесет и четири часовата си диктатура, не се реши да освободи Николино, от страх, че ладзароните ще го обвинят в измяна, но изпрати в гарнизона на крепостта трима — четирима верни приятели. Чрез един от тези хора той узна паролата на замъка Сан Елмо за нощта на двадесети срещу двадесет и първи януари. Тя беше: „Партенопея и Позилипо.“

Ето какво беше намислил Молитерно: да изпрати свой патрул със заповеди до коменданта на крепостта, а после да нахлуе в цитаделата и да я завладее.

За жалост, Молитерно, Рока Романа, Мантоне, Веласко и Скипани бяха твърде добре известни, за да поемат командуването на малкия отряд. Бяха принудени да отстъпят тази роля на човек от народа. Но той, слабо запознат с военните обичаи, вместо да произнесе думата „Партенопея“, каза „Неапол“, мислейки, че това няма значение. Часовоят разбра измамата и вдигна тревога. Отрядът беше посрещнат с пушечен огън и три оръдейни залпа, които, за щастие, не нанесоха никаква вреда на нападателите.

Този неуспех имаше значителни последици: първо Николино Карачиоло не беше освободен, и второ, на генерал Шампионе не беше даден обещаният от републиканците сигнал. И действително, Шампионе беше обещал на републиканците да се придвижи на двадесет и първи януари през деня съвсем близо до Неапол, а те, от своя страна обещаха, че знак за съюза им ще бъде трицветното френско знаме, развято над крепостта Сан Елмо.

Нощната им атака не успя, и те не удържаха думата, дадена на Шампионе.

Молитерно и Рока Романа, които искаха просто да освободят Николино Карачиоло и бяха само съюзници, а не съмишленици на републиканците, не знаеха за тайната им договореност.

Затова, можем да си представим колко голямо беше учудването на едните и другите, когато, на двадесет и първи януари сутринта, видяха как трицветното френско знаме се полюшва над кулите на замъка.

Сега ще разкажем на читателя как стана тази неочаквана замяна и по какво причини стана това.