Ема Лайона

LXXXДВАМАТА ДОСТОЙНИ ПРИЯТЕЛИ

Нека вземем отново в ръката си непокорното перо: ние още не сме завършили разказа си и най-лошото е още пред нас.

Читателят си спомня, че когато Нелсън изпрати кардинала, след посещението му на „Гръмовержец“, ма Лайона беше съобщила на адмирала, че Шипионе Ламара се намира на кораба и го очаква в каютата на лорд Хамилтън.

Както предвиждаше Нелсън, Ламара се беше явил, за да обсъдят залавянето на Карачиоло. Читателят не е забравил, че кралицата беше заповядала устно на Ема Лайона и писмено на кардинала да бъдат безмилостни към адмирала, когото тя беше обрекла на смърт. В същия дух беше и писмото й до Шипионе Ламара — един от най-преданите и активни нейни агенти, който трябваше да се уговори с Нелсън за залавянето на врага й, ако той не беше успял за избяга. Карачиоло беше избягал още преди Салвато, предупреден от кардинала за голямата опасност, която го застрашаваше, да се отправи във военното пристанище, за да го предупреди.

Шипионе Ламара тръгна по пътя на Салвато и узна същото — че се е укрил в дома на някои от своите хора. Сега агентът беше дошъл, за да съобщи сведенията на Нелсън и да узнае трябва ли да следи беглеца.

Нелсън не само го задължи да стори това, но обяви, че който му доведе адмирала, ще получи четири хиляди дуката. Шипионе веднага се закле да получи наградата, или поне по-голямата й част.

Той се смеси с тълпата матроси и с помощта на доста приятни за тях средства успя да научи това, което те знаеха за адмирала — че се е укрил при свой верен служител, на когото можел да разчита твърдо. По всяка вероятност, човекът живееше извън града: Карачиоло беше твърде умен, за да остане толкова близо до ноктите на лъва. Затова Шипионе дори не си даде труда да провери в двете къщи на адмирала, една от които се намираше в квартала Санта Луция (именно там обикновено живее Карачиоло), а другата на улица Толедо. Не, той, вероятно, се беше укрил в някоя от фермите си, за да има открит път за бягство в случай на опасност. Една от фермите се намираше в Калвецано, в подножието на планината. Като съобразителен човек, Шипионе реши, че трябва да търси Карачиоло именно на това място: на услугите на адмирала щеше да бъде не само полето, но и планината — определена от самата природа за укритие на изгнаници.

И така, Шипионе получи от Нелсън пропуск, преоблече се в селски дрехи и тръгна към фермата, с намерение да се представи за избягал патриот, изтощен от глад, пребит от умора, който предпочита да рискува живота си, отколкото да продължи по-нататък. Той смело влезе в двора, изигра отлично ролята си на доведен до отчаяние човек и помоли фермера за парче хляб и разрешение да пренощува в сламата.

Стопанинът не заподозря нищо и дори укри мнимия беглец в пералнята на къщата, а след това обиколи двора за да се увери, че никой не е видял пристигането на госта.

След десетина минути човекът се върна успокоен, изведе лъжепатриота от скривалището и го покани в кухнята. Шипионе така жадно се нахвърли върху храната, че домакинът му съчувствено го посъветва да не бърза толкова, тъй като ще получи достатъчно хляб и вино.

В този момент в кухнята влезе друг селянин, облечен по същия начин като фермера, но изглежда малко по-стар. Шипионе се престори, че иска да стане от масата и да излезе.

— Не се бойте, — каза стопанинът. — Това е брат ми.

И наистина, влезлият се поклони с вид на човек, който беше у дома си, взе един стол и седна до масата. Агентът забеляза, че човекът избра най-тъмния ъгъл. Шипионе беше виждал Карачиоло в Палермо и от пръв поглед го позна.

Играта веднага стана ясна. Фермерът не беше посмял да го приеме без разрешението на господаря си. Под предлог на проверка, дали някой не следи непознатия, той беше уведомил адмирала Карачиоло, който с нетърпение очакваше вести от Неапол, не се побоя да се покаже пред госта, когото му бяха препоръчали като патриот.

— От Неапол ли идвате? — попита той с подчертано безразличие.

— Уви! — отвърна Шипионе.

— Какво става там?

Опитният агент не искаше да плаши Карачиоло, тъй като адмиралът можеше да си потърси друго убежище.

— Патриотите се качват на корабите, за да отплават за Тулон, — каза той.

— А защо не отплавахте заедно с тях?

— Във Франция не познавам никого, а на остров Корфу имам брат. Ще се опитам да стигна до Манфредония, а там ще се кача на някой кораб.

Разговорът приключи, Беглецът видимо не можеше да стои на краката си от умора и Карачиоло заповяда на фермера да отведе госта в стаята му.

Шипионе още веднъж изказа безкрайната си благодарност и помоли да го събудят на разсъмване, за да продължи пътя си.

— Това няма да е трудно, — отвърна фермерът, — аз самият ще трябва да ставам рано, тъй като ще ходя в Неапол.

Шипионе не зададе никакви въпроси, не направи никаква забележка, — той беше узнал всичко, което му беше необходимо. Случаят, който не рядко става съучастник в най-големите престъпления не го подведе и този път.

В два часа фермерът влезе в стаята му. Агентът скочи бързо от постелята, облече се и се приготви за път. Стопанинът му подаде предварително приготвен пакет: в него имаше хляб, парче шунка и бутилка вино.

— Брат ми заръча да ви попитам, не се ли нуждаете от пари? — добави той.

Шипионе почувствува срам. Той извади кесията си, където звъняха няколко дуката и я показа на стопанина. После помоли да му покаже някой обиколен път, сбогува се с него, предаде благодарност на брат му и тръгна. Но след стотина крачки той измени посоката си, заобиколи фермата и като избра една теснина между хълмовете, през която минаваше пътят за Неапол, се скри в засада. След не повече от четвърт час той различи един силует, в който почти веднага позна доскорошния си домакин.

Шипионе излезе от укритието си и тръгна срещу него. Човекът се спря в учудване. Той явно не беше очаквал такава среща.

— Вие ли сте? — едва произнесе той.

— Както виждате.

— Защо сте тук, а не на път за Манфредония?

— Чакам вас.

— Защо?

— Защото, по заповед на адмирал Нелсън всеки, който укрие метежник, се наказва със смърт.

— А какво ме засяга това?

— Вие укривате адмирал Карачиоло.

Фермерът започна да отрича.

— Безполезно е, — прекъсна го Шипионе. — Познах го. Това е човекът, когото представяте за ваш брат.

— И само това ли имате да ми кажете, — попита фермерът с усмивка, чието значение беше невъзможно да се сгреши. Това беше усмивката на предател.

— Добре, — каза Шипионе. — Виждам, че се разбираме.

— Колко ви обещаха за адмирала?

— Четири хиляди дуката.

— Значи, две хиляди ще бъдат за мен?

— Не си вчерашен, приятелю!

— Както виждате, много съм скромен.

— Съгласен ли сте за две хиляди дуката?

— Да, ако не започнат да се интересуват оставил ли е адмирал някакви пари в къщата ми.

— Ами ако ви оставя вън от играта?

— Ще предупредя адмирала и преди вие да стигнете до Неапол, ние с него ще бъдем толкова далеч от тук, че никога няма да ни стигнете.

— Виждате ли, приятелю, аз не мога и не искам да предприема нищо без вас.

— Значи се разбрахме?

— С мен да. Но ако ме послушате, по-добре елате с мен при някого, с когото ще можете да се пазарите още по-успешно, и който положително ще изпълни всичките ви искания.

— Как се казва той?

— Милорд Нелсън.

— Охо! Чувал съм от адмирала, че Нелсън е най-заклетият му враг.

— Вярно е. Ето защо ви обещавам, че милорд няма да се скъпи.

— Значи ви е изпратил адмирал Нелсън?

— Някой, който стои по-високо.

— Какво пък, — каза фермерът. — Правилно казахте, че се разбираме добре. Да вървим.

И двамата достойни приятели продължиха пътя си към Неапол.