Ема Лайона

LXIIПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

През нощта след връщането на Бекер в затвора, Салвато седеше до масата в една от стаите на двореца Ангри, където продължаваше да живее, и, подпрял глава с лявата си ръка, с ясен и уверен почерк, който отговаряше на характера му, пишеше следното писмо.

След като приключи писмото Салвато се обърна и повика Микеле.

— Намери ли човека? — попита Салвато.

— Искате да кажете, намерих го отново, тъй като той е същият, който вече пътува до Рим и предава на генерал Шампионе съобщения от републиканския комитет и новини от вас. — Значи, този човек е патриот?

— И съжалява само за това, — намеси се пратеникът, който току-що беше застанал на вратата, — че го отпращате от Неапол в минута на опасност.

— Повярвай ми, да отидеш там, където те изпращам, също значи да служиш на Неапол.

— Дайте заповедите си. Аз знам кой сте и зная цената Ви.

— Това писмо ще отнесеш в манастира Монте Касино и ще го дадеш на отец Джузепе. Но само лично, разбра ли?

— Да чакам ли отговор.

— Не зная кой ще бъде господар на Неапол, когато се завърнеш, така че няма да има писмен отговор, но условният знак ще бъде за мен решаващ. Разбрахте ли се с Микеле за възнаграждението?

— Да. Ръкостискане, когато се върна.

— Е, виждам, че в Неапол не са се свършили истинските хора. Върви, братко, и Бог да те пази!

Пратеникът излезе.

— А сега, Микеле, — каза Салвато, — да помислим за нея.

— Чакам ви, командире.

Салвато препаса сабята си, затъкна в пояса чифт пистолети и заповяда на слугата калабриец да го чака в полунощ на площад Мола с два ездитни коня. После излезе с Микеле на улица Толедо.

Колкото повече се приближаваха към Къщата с палмата, все по-ясно дочуваха някакво странно пеене — нито песен, нито речитатив. Под прозорците на трапезарията Салвато забеляза една висока фигура, която стоеше плътно до стената и неподвижният силует тайнствено се очертаваше на белия фон. Микеле пръв позна албанската магьосница, която всеки път се явяваше на Луиза в решителните мигове от живота й. Жената почти довършваше песента си, но приятелите успяха да чуят следните думи:

— Влезте при Луиза, прошепна Микеле, — а аз ще задържа Нано. Ако сестра ми поиска да се посъветва с нея, извикайте ни.

Салвато имаше ключ от градинската врата. Той затвори зад себе си, изкачи се по стълбите, влезе в трапезарията и видя Луиза до прозореца. Ясно беше, че тя не е пропуснала нито един стих от баладата на вещицата. Като забеляза Салвато, младата жена тръгна към него и с печална усмивка положи глава на рамото му.

— Видях ви още от далеч, — каза тя. — Слушах тази жена.

— Аз също. Но чух само последната строфа.

— Тя повтаряше предишните. А те бяха три и всичките предупреждаваха за опасността и ни съветваха да бягаме.

— Жената лъгала ли те е преди?

— Никога. Напротив, още първия път ми предсказа нещо, което тогава считах за невъзможно.

— А сега изглежда ли ти — по-правдоподобно?

— Откакто се запознахме, приятелю мой, се случеха толкова непредвидени неща, че сега всичко ми изглежда възможно.

— Искаш ли да повикам магьосницата? Ако тя никога не те е лъгала, аз мога да се похваля, че именно тя първа превърза раната ми, която можеше да бъде смъртоносна, но аз не умрях.

— Сама не бих се решила, но с теб не се боя от нищо.

— А защо не би се решила? — произнесе внезапно един дрезгав глас зад гърба на младите хора. Те неволно потръпнаха, защото зад тях стоеше вещицата.

— Нима не съм се опитвала винаги като добър дух да отклоня нещастието от теб? Нима, ако беше последвала съветите ми, ти не би била сега в Палермо до законния си покровител, а не тук, трепереща, обвинявана в предателство на хората, които утре ще разстрелят? И най-после, дори днес, докато все още има време, нима не можеш ти, ако ме послушаш, да избягаш от предсказаната от мен участ, към която толкова съдбоносно се приближаваш? Вече ти казах: Господ Бог е начертал съдбата за смъртните на техните длани, за да могат те с всички сили на волята си да се борят против тази съдба. Не съм виждала ръката ти от деня, когато ти предсказах ужасната насилствена смърт. Погледни я сега и ми отговори, не се ли е увеличила двойно, не се ли е врязала по-дълбоко едва забележимата някога звезда, която пресичаше линията на живота?

Сан Феличе погледна дланта си и извика.

— Погледни сам, млади човече, — продължи магьосницата, — и ще се убедиш, че провидението я е белязало с клеймо, по-ярко от нажежено желязо, и с моята уста й дава последен съвет.

Салвато взе Луиза в обятията си, придърпа я към светлината, със сила разтвори стиснатата в юмрук ръка и също не можа да сдържи възгласа на изумление: линията на живота на младата жена се пресичаше от петолъчна звезда колкото лещено зърно с леко неравномерни лъчи.

— Нано, — каза младият човек, — зная, че си наш приятел. Когато бях свободен и можех да напусна Неапол, предлагах на Луиза да я отведа в Капуа, Гаета, дори в Рим. Но днес е твърде късно: животът ми е свързан със съдбата на Неапол.

— Затова съм дошла, — отвърна магьосницата. — Това, което вече не можеш да сториш ти, все още мога да извърша аз.

— Не разбирам.

— А всичко е толкова просто. Ще взема Луиза със себе си и ще я отведа на север, далеч от опасността.

— А как ще я отведеш?

Нано отметна края на дългата си наметка и показа един пакет.

— Тук имам пълен костюм на мандска селянка. В албански дрехи никой няма да познае съпругата на кавалера Сан Феличе, тя ще бъде моя дъщеря. Всички познават старата Нано и нито санфедистите, нито републиканците ще се осмелят да закачат дъщерята на албанската вещица.

Салвато погледна Луиза.

— Чуваш ли, мила?

Но в този момент влезе Микеле, който досега беше стоял в сянката на вратата и падна на колене пред млечната си сестра.

— Умолявам те, сестричке, послушай старата Нано. Досега всички нейни предсказания са се сбъдвали. Тя ми предсказа, че от ладзарони ще стана полковник и ето, колкото и да е невероятно аз станах. Остана лошата част от предсказанието и, може би, тя също ще се сбъдне. Предсказа ти, че красив млад човек ще бъде ранен под твоите прозорци, — така и стана; че ще го обикнеш, — и ти го обикна; че любимият ще те погуби, — и той го прави, — тъй като от любов към него ти отказваш да бягаш. Послушай Нано, Луиза! Ти не си мъж, бягството за теб не е позор. А ние трябва да останем тук и да се бием-и ще го сторим. Ако оцелеем и двамата, ще те открием, ако оцелее един, ще дойде той. Прекрасно разбирам, че ако дойда аз, няма да ти заменя Салвато, но това е малко вероятно. Нали него не го заплашва никакво предсказание, а аз съм обречен на смърт. Когато вещицата поиска да погледне дланта ти, бедна ми Луиза, аз неволно погледнах своята. Звездата все още се вижда и то много по-ясно, отколкото преди осем месеца. Преоблечи се, мила сестричке. Колко прекрасна беше в дрехите на Асунта!

— Уви, прошепна Луиза, — вълшебна беше вечерта, когато ги облякох. Боже мой! Колко далече ми изглежда това време!

— То може да се върне, ако поискаш, сестрице. Трябва само да събереш смелост и да се разделиш със Салвато.

— Никога! Никога! — простена Луиза като обви с ръце врата на младия човек. — Заедно и в живота и в смъртта!

— Разбира се, че би било прекрасно да живеем, или умрем заедно, — настояваше Микеле, — но кой ти каза, че като останеш в града ще живееш или ще умреш заедно с него? Сега говори твоето желание и породената от него надежда. Да предположим, че не заминеш, нима ще останеш именно тук?

— Не, не! — извика Салвато. — Ще я отведа в Новия замък. Зная, че Сан Елмо е по-надежден, но след това, което се случи между мен и Межан, не мога да му се доверявам повече.

— А вие какво ще правите след това?

— Ще поведа моите калабрийци на бой.

— Ето, виждате ли, господин Салвато, няма да бъдете заедно и можете да умрете далеч от нея.

— Чуваш ли, Луиза? Всичко може да стане именно така.

— И какво от това? Нали знаеш, че умреш ли ти, ще умра и аз.

— А имаш ли право да умираш сега, когато не си сама? — възрази Салвато на английски.

— О, приятелю мой, приятелю мой! — прошепна младата жена и притисна глава до гърдите му.

В този момент влезе Джованина със злодейска усмивка на лицето.

— Писмо за господарката от господин Андреа Бекер.

Луиза потръпна, сякаш видя пред себе си призрака на младия банкер. Салвато я погледна с учудване. Микеле стана и погледна към вратата.

На прага стоеше Клагман. Сан Феличе го познаваше добре, — обикновено именно той и носеше процентите от влога, внесен на нейно име от съпруга й в банката Бекер. Сега той беше донесъл не едно, а цели две писма. Вероятно, трябваше да ги прочете едно след друго, тъй като пратеникът и протегна първо едното като направи знак, че ще и връчи второто след малко.

В плика лежеше печатният циркуляр, предназначен за всички кредитори на банката. Докато Луиза четеше на глас мрачното послание, гласът все повече я напускаше, а при думите „поради смъртната присъда на собствениците“ хартията се изплъзна от треперещата й ръка и дъхът й неволно спря. Задавена от ридания, тя се хвърли на врата на Салвато, който я притисна силно до гърдите си, а през това време Микеле вдигна писмото и го прочете от край до край.

Настъпи тягостно мълчание. Клагман го прекъсна пръв.

— Госпожо, — каза той, — прочетеният от вас документ е циркуляр, адресиран до всички. Но аз нося още едно писмо от господин Андреа Бекер — то е адресирано лично до Вас и съдържа последната му молба.

Салвато разтвори прегръдката си, за да може Луиза да прочете завещанието на младия Бекер. Тя протегна ръка, взе писмото и го подаде неразпечатано на любимия си.

— Чети.

Младият човек се опита да отстрани нежно ръката й, но Луиза настоя.

— Нима не виждате, приятелю мой, че не съм в състояние да го прочета сама?

Тогава Салвато разпечата плика и при светлината на свещите върху камината прочете следните редове:

Това писмо, противно на първото, изглежда даде на Луиза нови сили. Докато Салвато, едва сдържайки вълнението си, го четеше с треперещ глас, тя радостно повдигна глава, която беше навела към земята, в очакване на проклятие, и тържествуваща усмивка засия на разплаканото й лице.

Тя се приближи към масата, където имаше мастило, перо и хартия, и набързо написа няколко реда:

Луиза подаде листа на Салвато, а той без да го чете го протегна към Клагман. Чиновникът излезе, съпроводен от Микеле.

— Значи, оставаш, — попита Нано.

— Оставам, — отвърна Луиза, чието сърце отчаяно търсеше предлог, за да остане с любимия си и сега се вкопчи здраво в този, който й предлагаше осъденият.

Нано вдигна ръка към небето и тържествено изрече:

— Ти, който обичаш тази жена като душата си и повече от живота си, бъди свидетел, че направих всичко възможно, за да я спася. Бъди свидетел, че отворих очите и за предстоящата гибел, предложих й да бяга и въпреки дълга на тези, на които е отредено да виждат бъдещето, и обещах помощ и опора. Колкото и жесток да е твоят жребий, не проклинай старата Нано. Напротив, кажи, че тя е извършила всичко, което е могла за твоето спасение.

И магьосницата потъна в мрака, с който тъмното и одеяние скоро се смеси и изчезна от погледа, преди младата двойка да успее да я задържи.