Ема Лайона - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Александър Дюма (LXXIX КАРТАГЕНСКОТО ВЕРОЛОМСТВО) #79

LXXIXКАРТАГЕНСКОТО ВЕРОЛОМСТВО

Кардиналът беше толкова доволен, от така неочакваното щастливо разрешение на въпроса, че на 27 юни лично отслужи меса в църквата Кармине, с цялата подобаваща за случая тържественост.

Преди да тръгне за църквата, той написа писмо на Нелсън и сър Уйлям, в което им изразяваше най-искрената си признателност за ратифицирането на договора, а с това за връщането на спокойствието в града, и на неговата съвест.

Хамилтън отвърна със следното писмо, написано също на френски:

„На борда на «Гръмовержец», 27 юни 1799 година.

Ваше Високопреосвещенство!

Прочетох с най-голямо удоволствие писмото, с което ме удостоихте. Всички ние еднакво се потрудихме за краля и правото дело, но има различни способи за доказване на предаността, според характера на всеки човек. Слава Богу, всичко върви добре и мога да уверя Ваше Високопреосвещенство, че милорд Нелсън се поздравява с решението да не пречи на Вашите операции, но напротив, да съдействува с цялата му поверена власт за завършване на начинанието, което Вие, Ваше Високопреосвещенство, толкова умело осъществихте до днес, при толкова критични обстоятелства.

Милорд и аз ще бъдем щастливи ако успеем да внесем макар и малка лепта в делото на техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии, а също да върнем на Ваше Високопреосвещенство изгубения за миг покой. Милорд ме моли да Ви благодаря за писмото и да Ви предам, че в подходящото време ще вземе всички необходими мерки.

У. Хамилтън.“

А сега да си спомним, че вече сме прочели няколко писма на Фердинанд и Каролина до кардинал Руфо, и видяхме с какви изрази на уважение и вечна признателност завършваха тези послания на двамата самодържци, които дължаха на кардинала спасението на кралството си. Може би, за читателите ще е интересно да разберат какво означаваха тези изрази на признателност, преведени на езика на делата? Тогава нека да си дадат труда да прочетат следното писмо от сър Уйлям до генерал Ектън.

„На борда на «Гръмовержец» залив на Неапол, 27 юни 1799

Милостиви господине,

От последното ми писмо сте могъл да заключите, че кардиналът и Нелсън са твърде далеч от съгласието. Но след дълъг размисъл лордът ми поръча вчера сутринта да напиша на Негово Високопреосвещенство, че той нищо няма да предприеме, за да наруши примирието и че негова светлост е готов изцяло да способства с поверения му флот на делото на Негово Величество, краля на Двете Сицилии. ТОВА ДАДЕ ОТЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ. Неапол се беше побъркал от страх, да не би Нелсън да наруши примирието, а сега всичко е спокойно. Кардиналът се е уговорил с капитаните Тръбридж и Бол, че метежниците от Новия замък и замъка Уово ще се качат на корабите тази вечер, а петстотин матроси ще слязат на сушата и ще заемат двата замъка, над които — Слава Богу! — най-после се вее кралското знаме, докато знамената на републиката (не се задържаха дълго!) лежат в каютата на «Гръмовержец» и, надявам се, скоро към тях ще се присъедини и френското знаме, което все още се вее над замъка Сан Елмо.

Надявам се, че пристигането на лорд Нелсън в Неапол ще бъде твърде полезно за интересите на техни сицилиански величества и ще спомогне за бъдещата им слава.

Но крайно време беше да се намеся и аз в ролята на посредник между кардинала и лорд Нелсън, иначе всичко би се провалило още от първия ден. Вчера славният кардинал ни писа, за да благодари на лейди Хамилтън и моя милост. Гнусното дърво, което се издигаше пред кралския дворец, е повалено, от статуята на великана е смъкнат червения калпак.

А сега още една добра новина! Карачиоло и дузина други метежници скоро ще бъдат в ръцете на Нелсън. Ако не греша, ще бъдат изпратени в Прочида, където ще бъдат осъдени, а след произнасянето на присъдата ще ги върнат тук за екзекуцията. Карачиоло вероятно ще бъде обесен на фок-мачтата на «Минерва», където тялото му ще виси от изгрев до залез слънце. Подобен пример ще бъде твърде полезен за бъдещите служители на Негово Величество краля на Двете Сицилии, в чийто владения преуспя якобинството.

У. Хамилтън.

Осем часът вечерта. Метежниците са вече на корабите и не могат да тръгнат без пропуск, издаден от лорд Нелсън.“

Действително, както беше споменато и в току-що прочетеното от нас писмо, републиканците успокоени от обещанието на Нелсън, безпрекословно предадоха замъците на петстотинте английски моряци и се качиха на фелуки, тартаните и баланчелите, които трябваше да ги отведат в Тулон.

Така англичаните отначало овладяха Новия замък, пристанището и кралски дворец, а после, след същите формалности, влязоха във владение и на замъка Уово. Беше съставен протокол за предаването, който от името на патриотите подписаха комендантите на замъците, а от името на Фердинанд — бригадният генерал Миникини. Двама души се възползуваха от предоставените условия: или да търсят убежище на сушата, или да се качат на корабите. Салвато и Луиза отидоха в замъка Сан Елмо.

По-късно ние ще се върнем при героите на нашата книга и повече няма да се разделяме с тях, но тази глава, в съответствие със заглавието й ще посветим изцяло на изясняването на важната историческа истина. Като хвърляме върху паметта на един от най-великите английски адмирали черното петно, което вековете трудно могат да измият, ние искаме да представим на читателите документи, които да докажат, че не сме въведени в заблуждение от непознаването на фактите и не сме заслепени от ненавист. Ние просто се наемаме със скромната роля на светилник, който озарява някои моменти от историята, останали в тъмнина преди нашата намеса.

С кардинала се случи това, което обикновено се случва със смелия човек, предприел нещо велико, което плахите и посредствени хора са считали за немислимо. Около краля както винаги се беше събрала придворна клика, която не беше изпитвала никаква умора, не беше се подложила на никакви опасности и затова тя неизбежно трябваше да се нахвърли върху този, който беше изпълнил мисията, обявена от тях за невъзможна.

Трудно е да го повярвам, но ние знаем колко далеч може да допълзи придворната змия, наречена клевета: обвиниха кардинала, че завоювайки Неаполитанското кралство, се е трудил не за краля, а за самия себе си.

Разпространи се слух, че с помощта на събраната от него и предана до смърт армия той искал да постави на неаполитанския престол орат си, дон Франческо Руфо! Преди отплаването си от Палермо Нелсън получи инструкции по този въпрос и, при евентуално потвърждение на подозренията, трябваше да примами кардинала на борда на „Гръмовержец“ и да го арестува. Читателят видя, че този акт на височайша благодарност едва не се осъществи и ние лично съжаляваме за това, — подобна постъпка би била добър пример за всички, които отдават предаността си на кралете!

Преписваме от оригинал следните писма:

„До сър Джон Ектън.

На борда на «Гръмовержец», заливът на Неапол 29 юни 1799 г.

Милостиви господине!

Макар нашият общ приятел сър Уйлям да Ви описва подробно всички събития, не мога да не хвана перото и да не заявя съвсем ясно, че не одобрявам това, което беше направено и което се прави сега. Трябва да Ви заявя, че дори кардиналът да беше ангел, народът пак би възроптал против действията му.

Тук сме обкръжени от дребни и нищожни интриги, глупави жалби3, които може да пресече единствено присъствието на краля и кралицата, сформирането на неаполитанското правителство и въвеждането на нормално управление, противоположно на сега действуващата система. Наистина, ако бях следвал склонностите си, положението в столицата би било още по-лошо, тъй като кардиналът също не би стоял със скръстени ръце. Ето защо аз моля техни величества да се върнат и съм готов да отговарям с главата си за тяхната безопасност. Възможно е да бъда принуден да напусна пристанището, но се боя отплаването ми да няма съдбоносни последици. Все пак, «Сихорс», в отсъствието на «Гръмовержец», също ще бъде надеждно убежище за техни величества. Там те ще бъдат в такава безопасност, в каквато може да бъде човек на борда на кораб.

Винаги Ваш

Нелсън.“

Второто писмо носи същата дата и също е адресирано до Ектън. То още по-нагледно показва черната неблагодарност на двамата венценосци, които дължаха толкова много на кардинала. Според нас, към него няма какво да се добави.

„До негова светлост сър Джон Ектън.

Милостиви господине!

Не мога да Ви опиша колко щастлив ще бъда да видя завръщането на краля, кралицата и Ваша светлост в Неапол. Изпращам Ви копие от обявлението, което бях поръчал на кардинала да отпечата, — което негово високопреосвещенство решително отказа да стори. Тази вечер, капитан Тръбридж ще слезе на брега с триста английски войници, а аз ще направя всичко възможно, за да запазя съгласието с кардинала до пристигането на техни величества. В последните си разпореждания кардиналът забранява всякакви арести без негова заповед. Това говори ясно за намерението му да помогне на метежниците. Вчера говорихме по въпроса, дали не трябва да арестуваме самия кардинал? Брат му е сериозно компрометиран. Но да не досаждам повече на Ваша светлост. Ще уредя всичко по най-добрия начин и съм готов да отговарям с главата си за безопасността на техни величества. Да помага Бог за скорошния и благополучен край на всички тези събития.

Хорас Нелсън.“

През това време кардиналът, който беше изпратил брат си на борда на „Гръмовержец“, получи от него съобщение, което доста го учуди. Брат му пишеше, че адмиралът го изпраща в Палермо, при краля и кралицата, с известия за това, че Неапол „се е предал, съгласно техните желания“. Писмото завършвало с фразата: „Изпращам на Ваше Величество вестоносец и едновременно с това заложник.“

Както виждате, кардиналът не трябваше да чака дълго кралската благодарност.

А сега нека видим какво правеше братът на кардинала на борда на „Гръмовержец“. Той беше пристигнал тук, за да предаде отказа на кардинала да напечата и разлепи обявлението на Нелсън, от което при създалото се положение и всички дадени преди това обещания, Руфо не разбра нищо.

ЗАЯВЛЕНИЕ

„На борда на «Гръмовержец» 29 юни сутринта

Хорас Нелсън, адмирал на британския флот, заповядва на всички, които са били на служба на така наречената Неаполитанска Република с офицерски, или граждански чин, да се явят в срок от двадесет и четири часа при комендантите на Новия замък или замъка Уово, като се предадат изцяло на милосърдието на Негово Величество краля на Двете Сицилии. В случай че се намират извън града, до пет мили от стените му, те също трябва да се завърнат, но в срок от четиридесет и осем часа. В противен случай ще бъдат смятани за метежници и врагове на Негово Величество краля на Двете Сицилии.

Хорас Нелсън.“

Колкото и да се учуди кардиналът от бележката на брат си, че Нелсън го изпраща в Палермо без да го попита, желаели да стори това, писмото, което Руфо получи от патриотите, го изненада още повече:

„До Негово Високопреосвещенство кардинал Руфо — наместник на краля на Неапол.

Цялата част от гарнизона, която според съответните точки на договора беше натоварена на корабите, за да отплава за Тулон, е твърде объркана. Като се отнесоха с пълно доверие към сключения договор, хората се надяваха, че той ще бъде изпълнен, въпреки че при бързането да напуснат замъците, може би, не са огледали добре всички уговорки съдържащи се в документа за капитулация. Но ето, вече два дни времето е благоприятно за отплаване, а необходимото продоволствие все още не е доставено. Освен това, вчера, около седем вечерта, ние с най-голямо прискърбие видяхме как отвеждат от тартаната генералите Мантоне, Маса и Басети — председателите на Изпълнителната комисия, Ерколя и д’Аниезе от Законодателната комисия, а също Доменико Чирило и някои други наши другари, в това число Емануеле Борджия и Пияти. Всичките бяха прехвърлени на кораба на адмирал Нелсън, където прекараха цялата нощ и където се намират и сега, в седем часа сутринта. Гарнизонът очаква от Вас честно обяснение на този факт и честно изпълнение на договора.

д’Албанезе.“

След петнадесет минути пред кардинала седяха Бели и кавалерът Мишеру. Последният беше изпратен бързо при Нелсън с искане да обясни поведението си, от което кардиналът не разбираше нищо. Руфо заклинаше Нелсън, в случай че намеренията му са такива, каквито прелатът се боеше и да помисли, — да не петни по такъв начин името си и честта на английското знаме.

Като изслуша Мишеру Нелсън се разсмя:

— От какво е недоволен кардиналът? Аз обещах да не преча на гарнизона да се качи на корабите и удържах думата си. А сега, когато той е вече там, аз нямам никакви задължения и мога да правя каквото поискам.

А когато Мишеру забеляза, че тази двусмисленост на обещанието, за която намекваше кардиналът, е недостойна за него, Нелсън почервеня и нетърпеливо добави:

— При това, аз действувам така, както ми подсказва моята съвест и имам неограничени пълномощия от краля.

— А имате ли такива пълномощия и от Бога?

— Това не ви засяга, — отсече Нелсън. — Аз съм готов да отговарям за действията си пред краля и пред Бога! Вървете си!

И той изпрати кардиналския пратеник, като не си даде труда да измисли друг отговор и да прикрие вероломството си с някакво оправдание.

Наистина, трудно се подчинява перото на всеки честен човек, принуден заради истината да пише подобни слова!

Като получи отговора на Нелсън, Руфо обърна красноречив поглед към Небето, после взе перото, нахвърли няколко думи, подписа ги и ги изпрати с извънреден куриер в Палермо.

Той съобщаваше на Фердинанд и Каролина за оставката си.