Хладнокръвно отмъщение

2.

Във влажния въздух се разнесе немощно изщракване.

— Исусе! – процеди Естерхази през стиснати зъби, като издърпа затвора, изхвърли негодния патрон и зареди нов на негово място.

Щрак.

За секунда Пендъргаст скочи на крака, грабна пушката си и я насочи към Естерхази.

— Твоята не особено умна стратегия се провали. Очаквах я, след като в нескопосаното си писмо ме питаше какво огнестрелно оръжие ще нося със себе си. Боя се, че амунициите в пушката ти са негодни. Ето как се връщаме пак там, откъдето тръгнахме: от халосните патрони, които сложи в пушката на Хелън, до тези в твоята.

Естерхази трескаво продължаваше да дърпа затвора, изхвърляйки като обезумял негодните патрони с една ръка, докато ровеше с другата в чантата си и загребваше нови.

— Спри или ще те убия – каза Пендъргаст.

Игнорирайки го, Естерхази хвърли последния патрон и зареди нов, после удари затвора и го върна на мястото му.

— Много добре. Този е за Хелън. – Пендъргаст дръпна спусъка.

Чу се глухо изщракване.

Мигновено осъзнавайки ситуацията, Пендъргаст се хвърли назад, търсейки прикритие зад една гола скала, когато Естерхази стреля. Куршумът рикошира в скалата, като се сплеска и разпръсна отломки. Пендъргаст се претърколи по-нататък, изостави пушката си и извади Колт.32, който беше взел за резерва. Лежейки по гръб, той се надигна, прицели се и стреля, но Естерхази се бе прикрил от другата страна на малкото възвишение и отговори с куршум, който изплющя точно пред Пендъргаст.

Сега и двамата бяха зад прикрития, от двете страни на хълма. Смехът на Естерхази още веднъж се разнесе над околността:

— Изглежда твоята не-чак-толкова-умна-стратегия също пропадна. Мислиш ли, че бих ти позволил да излезеш с действаща пушка? Съжалявам, старче, но извадих ударника.

Пендъргаст лежеше на една страна, прегърнал скалата, и дишаше на пресекулки. Положението беше безизходно – намираха се от двете страни на малък хълм. Което означаваше, че който стигне пръв до върха…

Като скочи на крака, Пендъргаст се заизкачва като паяк по билото. Стигна горе в мига, в който и Естерхази, и двамата мъже се вкопчиха в яростна прегръдка, хващайки се за най-високия камък, преди да се изтърколят надолу по скалата, преплели тела. Като отблъсна назад Естерхази, Пендъргаст размаха Колта си, но Естерхази го удари с дулото на пушката си и двете оръжия се блъснаха подобно шпаги и изгърмяха едновременно. Пендъргаст хвана дулото на пушката на Естерхази с една ръка и двамата се сборичкаха за него, като при това агентът изпусна пистолета си.

Схватката продължи, четири ръце върху пушката, извиваха се и се мятаха, като всеки се опитваше да се отърве от другия. Пендъргаст се наведе напред и впи зъби в ръката на Естерхази, който с рев заби глава в корема му, отблъсна го назад и го изрита свирело. От удара двамата паднаха върху нацепените от студа скали, раздирайки камуфлажните си дрехи.

Успявайки да сложи ръка върху спусъка, като дърпаше и извиваше, Пендъргаст стреля отново и отново, докато изпразни пълнителя. След това спря и заби юмрук в скулата на Естерхази, точно когато онзи развъртя пушката си като кривак и удари Пендъргаст в гърдите. Като я хвана за приклада, Пендъргаст се опита да я измъкне отново, но с изненадващо движение Естерхази рязко дръпна агента напред, ритна го жестоко, като при това едва не счупи носа му. Кръвта оплиска всичко и Пендъргаст залитна назад, после разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато Естерхази се хвърли върху него и започна да удря лицето му с приклада. През кръвта и мъглата виждаше как Естерхази измъква нови патрони от чантата си и ги зарежда в пушката.

С неподозирана сила успя да изрита дулото и се хвърли встрани точно когато отекна изстрел, грабна пистолета си от мястото, където беше паднал, търкулна се и отвърна на стрелбата. Но Естерхази вече бе успял да се прикрие зад хълма.

Възползвайки се от временното затишие, Пендъргаст скочи и затича надолу, като се обърна назад и стреля няколко пъти, не позволявайки на Естерхази да мръдне, докато той се отдалечаваше. Стигна подножието на хълма, навлезе в блатото и се втурна към една хлътнатина, където бързо го обвиха облаци гъста мъгла.

Там спря, заобиколен от джвакаща тиня. Земята под краката му се тресеше странно, като желатин. Той опипа напред с върха на обувката си, намери по-твърда почва и навлезе навътре във Фаулмайър, стъпвайки от хълмче на хълмче, от камък на камък, като се опитваше да стои далеч от засмукващите локви на подвижните пясъци, докато увеличаваше колкото се може повече дистанцията между себе си и Естерхази. В този миг чу серия изстрели откъм хълма, но те бяха случайни; Естерхази стреляше напосоки.

Като направи трийсетградусов завой, Пендъргаст забави крачка. Нямаше много места, на които да се скрие в блатото, отвъд странните купчини натрошени камъни; мъглата щеше да е единственото му прикритие. Което означаваше, че трябва да се движи ниско.

Той продължи с възможно най-голямата разумна скорост, като спираше от време на време, за да опипа земята с крак. Знаеше, че Естерхази ще го последва; мъжът нямаше избор. А той беше изключителен следотърсач, може би дори по-добър и от самия Пендъргаст. Докато вървеше, той извади от чантата си една носна кърпа и се опита да спре кръвотечението. Усещаше стърженето на счупено ребро в гръдния си кош, последица от яростта борба. Мълчаливо се укори, че не е проверил пушката си непосредствено преди тръгването им. Пушките бяха заключени в стаята за оръжия на хижата, както изискваха правилата; Естерхази трябва да беше приложил някакъв трик, за да се докопа до оръжието му. Махането на един ударник отнемаше не повече от минута-две. Беше подценил съперника си; нямаше да го повтори отново.

Внезапно спря, оглеждайки мястото: тук, на една пясъчна пътека, имаше следи от елена, когото бяха подплашили. Той се ослуша напрегнато, присвивайки очи назад в посоката, от която бе дошъл. Мъглите се издигаха от тресавището на дрипави стълбове, за миг поглъщайки, и после разкривайки гледки от безкрайните блата и далечни планини. Хълмът, на който се бяха борили, беше обвит в мъгла и преследвачът му не се виждаше никъде. Над всичко лежеше мрачна сива светлина, с приближаващ заплашително откъм запад мрак, пронизван от време на време от блясъци на светкавици – задаваше се буря.

Като презареди Колта си, Пендъргаст го прехвърли през рамо и навлезе още по-навътре, следвайки слабата диря на елена, докато се бе провирал по невидима пътека, известна само нему, между тресящи се блата и засмукващи тресавища.

Не беше приключило. Естерхази го преследваше ожесточено. Можеше да има само един изход: един от двама им нямаше да се върне.