Хладнокръвно отмъщение

58.

Огъста, Мейн

Алойзиъс Пендъргаст седеше в мазето на сградата на държавния архив на щата Мейн, заобиколен от архивите на несъществуващата вече клиника „Бей Менър“. Той се мръщеше на варосаната стена от сгуробетон и добре оформеният му нокът почукваше по чамовата маса с явно раздразнение.

Усърдното издирване на медицинския картон на Ема Гролиър бе довело до намирането на една-единствена регистрационна карта. На нея пишеше, че цялата медицинска информация по лекарско нареждане е била предадена на някой си д-р Джъдсън Естерхази в неговата клиника в Савана. Джорджия. Датата на преместването бе шест месеца след предполагаемата смърт на Хелън в Африка. Картата беше подписана от Естерхази, подписът беше оригинален.

Какво беше направил Естерхази с тези документи? Те не бяха в сейфа на къщата му в Савана. Изглеждаше почти сигурно, че ги е унищожил – поне ако теорията на Пендъргаст, която все още се оформяше в ума му, бе вярна. По всяка вероятност сметките от клиниката бяха останали по недоглеждане. Ема Гролиър. Възможно ли беше? Той се изправи бавно, замислено, като отместваше стола с най-голямо внимание.

На излизане от мазето, когато отново се потопи в следобедния минусов студ, телефонът му иззвъня. Беше Д’Агоста.

— Констанс е избягала – каза той без предисловие.

Пендъргаст замръзна на място. В първия момент не можа да каже нищо. След това бързо отвори вратата на колата си под наем и се плъзна вътре.

— Невъзможно. Няма мотив да избяга.

— Въпреки това го е направила. Освен това, да те предупредя: дано имаш дъждобран под ръка против лайната, които сега ще ни залеят.

— Кога е станало? Как?

— На обяд. Странно е. Била е на разходка.

— Извън болницата?

— Зоологическата градина в Сентрал парк. Изглежда, че някой от лекарите й е помотал да избяга.

— Д-р Остром? Д-р Фелдър? Невъзможно.

— Не, явно се е казвал Пул. Ърнест Пул.

— Кой, по дяволите, е Пул? – Пендъргаст запали двигателя. – И как, в името на всичко свято, жена, направила пълни самопризнания, че е убила бебето си, се е озовала извън стените на „Маунт Мърси“?

— Това именно е въпросът за един милион долара. Мога да се обзаложа, че пресата ще има ден, изпълнен със събития, ако научи за това – както най-вероятно ще стане.

— Дръж това далеч от медните на всяка цена.

— Правя всичко възможно. Естествено, отдел „Убийства“ се е заел със случая.

— Попречи им. Не мога да си позволя цял куп детективи да си врат носа в това.

— Нямаш късмет. Разследването е задължително. Сори.

В продължение на може би десет секунди Пендъргаст седя замислен, без да помръдне.

— Проверил ли си какъв е този д-р Пул?

— Още не.

— Ако отдел „Убийства“ непременно държи да се занимава с нещо, нека се заемат с това. Ще открият, че е измамник.

— Знаеш кой е?

— Не бих искал да спекулирам в дадения момент – каза Пендъргаст и замълча отново. – Глупаво беше от моя страна да не предвидя нещо такова. Смятах, че Констанс е в пълна безопасност в „Маунт Мърси“. Ужасен пропуск – поредният ужасен пропуск.

— Е, вероятно тя не е в реална опасност. Може да се е влюбила в доктора и да са избягали да пофлиртуват… – Гласът на Д’Агоста се проточи неловко.

— Винсънт, казах ти вече, че не е избягала. Била е отвлечена.

— Отвлечена?

— Да. Без съмнение – от този фалшив д-р Пул. Дръж това далеч от пресата и не позволявай на отдел „Убийства“ да мъти водата.

— Ще направя всичко възможно.

— Благодаря ти. – И Пендъргаст ускори по заледената улица към пътя за летището и Ню Йорк сити, докато наетата му кола току поднасяше и хвърляше сняг.