Хладнокръвно отмъщение

64.

В два и половина следобед – точно така, непосредствено след ставане – Кори Суонсън излезе от спалнята си, стъпи на улицата и се насочи към бърлогата си в библиотеката „Сийли“ на Десето авеню. По пътя се отби в местното гръцко кафене. Имаше чувството, че внезапно е настъпила зима, студен вятър носеше листа и боклук по тротоара. Но кафенето беше топъл оазис с потракващите чаши и чинии и оживените подвиквания. Тя остави парите и си измъкна един „Таймс“ от средата на купчината на тезгяха, после си купи чаша черно кафе. Обърна се да си тръгне, когато очите й бяха привлечени от уводната статия в „Поуст“:

С чувство на притеснение, тя взе и „Поуст“. Винаги беше гледала на „Поуст“ като на вестник за кретени, но той често отразяваше наистина ужасни престъпления, от които „Таймс“ се отвръщаше, а това беше нейният таен порок.

Когато стигна до библиотеката, тя седна и се огледа, за да се увери, че никой не я наблюдава, след което с неопределено чувство на срам разтвори първо „Поуст“.

Почти веднага се изправи ужасена. Жертвата беше някой си Едуард Бетъртън от Мисисипи, на почивка в града, чието тяло бе открито в отдалечен район на Ривърсайд парк, зад статуята на Жана Д’Арк. Гърлото му беше разрязано толкова зверски, че главата почти се беше отделила от тялото. Имаше и друго, неуточнено осакатяване, което можеше да бъде признак за убийство от банда, пишеше „Поуст“, макар да съществували индикации, че може да става дума за убийство с цел кражба, предвид обърнатите джобове на жертвата и липсващите часовник, пари и други ценности.

Кори прочете статията втори път, по-бавно. Бетъртън. Това беше ужасно. Не изглеждаше лош човек – само много объркан. В момента съжаляваше за начина, по който го беше разкарала.

Но това брутално убийство не можеше да е случайно съвпадение. Беше напипал нещо – операция по прехвърляне на наркотици, бе казал той – макар и гледната му точка за Пендъргаст да беше съвсем погрешна. Какъв беше адресът на къщата, за която й бе казал? Тя се концентрира, обхваната от внезапна паника, че няма да може да си спомни, когато изведнъж се сети: Ийст Енд авеню № 428.

Остави таблоида замислено. Пендъргаст. По какъв точно начин беше забъркан? Знаеше ли той за Бетъртън? Наистина ли работеше сам, без подкрепление? Наистина ли беше вдигнал във въздуха онзи бар?

Беше обещала да не се меси. Но пък ако провереше – ако само провереше, – дори Пендъргаст не би могъл да я обвини, че се „меси“.