Хладнокръвно отмъщение

71.

Пендъргаст се изкачи по стената на яхтата, прилепнал като мида към външната страна на горната палуба, използвайки металните профили на прозорците като подпорки за ръцете и краката си. Стигна до най-долния край на прозорците на мостика. Докато стъклата на каютите бяха матирани, правейки невъзможно да се гледа вътре, стъклата на мостика бяха прозрачни. На слабата светлина на електрониката той различи персонала на мостика: един капитан и един въоръжен мъж, който изпълняваше ролята на навигатор. Отвъд, в открития салон зад мостика, имаше един-единствен охранител с автоматично оръжие, който крачеше напред-назад. От време на време излизаше на откритата палуба зад салона, правеше един кръг и се прибираше обратно. На Четвърта палуба нямаше нищо, с изключение на едно джакузи и няколко пейки.

Самият мостик беше заключен и залостен. От само себе си се разбираше, че яхта като тази ще е с високо ниво на защита. Прозорците бяха защитени срещу разбиване и, съдейки по дебелината им, вероятно и срещу куршуми. Нямаше начин да влезе – никакъв.

Пендъргаст изпълзя по наклонената стена, докато се оказа точно под нивото на бордовата ограда, където плъзгащите се стъклени врати бяха отворени от салона към откритата четвърта палуба.

Бръкна в джоба си, извади една монета и я хвърли така, че да издрънчи в стъклените врати.

Мъжът в салона на четвърта палуба замръзна, после се сви.

— Наст е – долетя шепотът на охранителя по радио-станцията. – Чух нещо.

— Къде?

— Тук, на четвъртата палуба.

— Провери го – беше отговорът. – Внимателно. Бауман, Еберщарк, пригответе се да го прикривате.

Пендъргаст видя слабо осветения силует на мъжа, който се беше навел зад стъклените врати и гледаше навън. Когато мъжът реши, че палубата е чиста, той се изправи, отвори вратата и излезе предпазливо, с насочено оръжие. Пендъргаст наведе глава под ръба на палубата и произнесе в собствените си откраднати слушалки с дрезгав, неясен шепот:

— Наст. Бакборда, над релинга. Провери го.

Той чакаше. След миг тъмното очертание на главата на мъжа се появи над релинга, точно над него, и погледна надолу. Пендъргаст го застреля в лицето.

С гъргорещ вик главата на мъжа се блъсна назад, после тялото се стовари напред; Пендъргаст го катапултира през релинга. То се удари в перилата на главната палуба и се закачи на тях, отчасти простряно върху пътеката. Пендъргаст се хвана за един стълб и се прехвърли горе върху четвърта палуба, когато чу да се приказва по радиостанцията. Скочи в празното джакузи и се сви. Знаеше, че още двама мъже са на път за насам.

Отлично.

Появиха се с гръм и трясък на палубата почти мигновено, един отзад и друг отпред. Пендъргаст изчака да застанат правилно, после изскочи от джакузито с един-единствен изстрел, за да ги стресне; мъжете, както очакваше, стреляха с автоматичните си оръжия и един от тях пална, покосен от кръстосания огън на партньора си; другият се хвърли към пода, стреляйки напосоки и безрезултатно.

Пендъргаст обезвреди мъжа с един изстрел, после се прехвърли през оградата на четвърта палуба, спускайки се към пътеката на главната палуба отдолу. Мъртвото тяло на Наст позволи удобно, меко приземяване. После той прескочи оградата на главната палуба, хващайки се за две подпори, за да не падне в морето. За миг краката му увиснаха над водата, корпусът под него леко се отдалечи. С бързо усилие намерил опора с крака върху металния профил на един страничен люк по-долу.

Остана така, прилепен към корпуса, под нивото на главната палуба, като напрягаше слух. А след това радиослушалката му каза онова, което трябваше да знае.