Хладнокръвно отмъщение

53.

Д-р Фелдър се почувства като третото колело, когато Пул поведе Констанс за ръка през зоологическата градина в Сентрал парк. Бяха посетили морските лъвове и белите мечки, а сега Констанс бе помолила да разгледат японските снежни маймуни. Тя беше много по-експанзивна, отколкото я бе виждал досега – не чак възбудена – не можеше да си представи някой с подобен меланхоличен нрав някога да стигне до възбуда, – но определено бе свалила в някаква степен гарда. Фелдър не знаеше как да тълкува факта, че Констанс, която първо се бе държала така предпазливо с д-р Пул, бе станала значително по-сърдечна към него.

Може би дори повече от значително, помисли си горчиво Фелдър, докато крачеше от другата й страна.

Когато наближиха снежните маймуни, до слуха им достигнаха крясъците и писъците на животните, които си играеха едно с друго и се боричкаха около скалата и оградената вода.

Той погледна към Констанс. Вятърът беше опънал косата й назад и зачервил обикновено бледите й страни. Тя гледаше маймуните, усмихваше се на кривенето на една от тях, която, пищейки от удоволствие, се наведе от една скала и скочи във водата, както би го направило дете, после се върна да го повтори.

— Интересно, че не им е студено – каза Констанс.

— Затова се казват „снежни маймуни“ – отвърна Пул със смях. – Живеят в студен климат.

Останаха да погледат още малко и Фелдър тайно наведе очи към часовника си. Оставаше им още час и половина, но ако трябваше да бъде честен, нямаше търпение да върне Констанс обратно в „Маунт Мърси“. Това бе неконтролируемо обкръжение и той чувстваше, че д-р Пул доближава, ако не и пристъпва уместната дистанция лекар-пациент със смеха си, шегите си и държането на ръце.

Констанс промърмори нещо на Пул, който се обърна и хвърли поглед към Фелдър.

— Боя се, че трябва да посетим дамската тоалетна. Мисля, че се намира ей там, в сградата на Тропическата зона.

— Много добре.

Те тръгнаха по пътеката и влязоха в Тропическата зона. Мястото бе направено като тропическа дъждовна гора с живи животни и птици в съответния хабитат. Дамската тоалетна бе в дъното на дълъг коридор. Фелдър изчака в началото на коридора Пул да придружи Констанс до вратата на тоалетната, да й отвори вратата и да заеме позиция отвън.

Няколко минути по-късно Фелдър отново погледна часовника си. Единайсет и четирийсет. Разходката трябваше да завърши на обяд. Той погледна надолу по коридора и видя Пул да стои пред вратата със скръстени ръце и замислен поглед.

Изминаха още няколко минути и Фелдър започна да усеща безпокойство. Отправи се нататък.

— Дали да не проверим? – подхвърли той.

— Може би ще трябва. – Пул се наведе към вратата.

— Констанс? – извика той. – Наред ли е всичко?

Не се чу никакъв отговор.

— Констанс? – Той почука по вратата.

Все още никакъв отговор. Пул погледна Фелдър с тревога.

— По-добре да вляза.

Фелдър, потискайки внезапната паника, кимна, и Пул влезе в дамската тоалетна, като гръмогласно обяви присъствието си. Вратата се затвори и Фелдър го чу да вика името на Констанс и да отваря и затваря отделните кабинки.

Малко по-късно се появи навън с пепеляво лице.

— Избягала е! Задният прозорец е отворен!

— О, боже – изпъшка Фелдър.

— Не може да е стигнала далеч – каза Пул. – Трябва да я намерим. Да излезем – вие тръгвате наляво, аз – надясно, ще обиколим сградата… и, за бога, отваряйте си очите!

Фелдър хукна към изхода, блъсна вратата и сви наляво, като обиколи сградата на бегом, дирейки с очи силуета на Констанс. Нищо.

Стигна до задната част на сградата, където бяха разположени обществените тоалетни. Видя отворения прозорец. Но той беше с решетки.

С решетки?

Огледа се да види дали Пул не идва от отсрещната страна. Но Пул не дойде. Фелдър изруга и продължи обиколката на сградата, озовавайки се след шейсет секунди отново на входа.

Пул го нямаше.

Фелдър накара мозъка си да забави, да обмисли проблема логично. Как беше възможно да е избягала през прозорец с решетки? И къде, по дяволите, беше Пул? Дали я преследваше? Така трябваше да е. Той си спомни, че цялата зоологическа градина е оградена със стени. Имаше само два изхода: един на Шейсет и четвърта улица и Пето авеню и друг в южния край на зоопарка. Хукна към южния край, излезе на въртележката и погледна през парка – дървета с голи клони, дълги алеи.

Имаше няколко души, които се разхождаха; като се имаше предвид часът, паркът изглеждаше странно пуст.

Удивителният силует на Констанс не се виждаше никъде. Нито пък д-р Пул.

Явно тя се намираше все още в зоопарка. Или може би е останала до другия изход. Фелдър внезапно осъзна злокобността на ситуацията. Констанс беше убийца, която съдът бе признал за душевноболна. Той лично бе уредил този излет благодарение на служебното си положение. Ако тя избягаше, докато е под негова опека, с кариерата му беше свършено.

Дали не трябваше да се обади в полицията? Не, още не. Свят му се зави като си представи заглавията в „Таймс“…

Вземи се в ръце. Пул сигурно беше намерил Констанс. Сигурно я беше намерил. Единственото, което Фелдър трябваше да направи, беше да открие Пул.

Той изтича към изхода ха Шейсет и четвърта, влезе пак в зоопарка и се върна към Тропическата зона. Претърси района основно, вътре и навън, търсейки Пул и Констанс. Пул се е справил с нея, каза си. Хванал я е и я държи някъде наблизо. Може би му трябва помощ.

Фелдър извади мобилния си телефон и набра номера на Пул, но веднага беше препратен на гласова поща.

Той се върна обратно към дамската тоалетна и влезе вътре. Прозорецът още беше отворен, но съвсем очевидно беше с решетки. Фелдър спря, вперил очи в него. Естественото заключение при вида на този зарешетен прозорец внезапно стигна до съзнанието му.

Можеше да се закълне, че е чул Пул да отваря и затваря кабинките и да вика името й. Но защо ще прави това, щом прозорецът е с решетка и няма шанс за бягство? Той огледа малката празна тоалетна, но вътре нямаше място, където човек би могъл да се скрие.

И тогава – с внезапна, ужасяваща яснота – Фелдър осъзна, че може да има само едно-единствено обяснение. Пул беше съучастник в бягството.