Хладнокръвно отмъщение

75.

Естерхази взе едно въже.

— Помогни ми да го завържа за тези рейки – каза той на Шулц.

Мозъкът му работеше с една миля в минута. Преструваше се на блестящо владееш положението, но под повърхността не беше на себе си от страх. Сега трябваше да намери начин да спаси собствената си кожа. Но нищо не му хрумваше. Какъв е проблемът, Джъдсън? – беше казал Фалконър. – Внезапно започна да не ми вярваш ли? Изненадан съм – и засегнат.

Яхтата беше завила и сега забавяше, когато доближиха контролния пункт. Естерхази отиде до носа, търсейки с поглед младата жена, докато два прожектора от капитанския мостик сканираха морето.

— Тук! – каза Естерхази, когато един прожектор освети част от отражателна лента върху спасителна жилетка.

Само след миг яхтата стигна до нея, като забави още обръщайки. Естерхази изтича назад и закачи спасителната жилетка с една швартова кука, като теглеше Констанс към кърмата. Фалконър дойде и двамата заедно я издърпаха на платформата, където я сложиха да легне на покрили с килим под.

Тя беше в полусъзнание, но още дишаше. Естерхази бързо провери пулса й: бавен и слаб.

— Хипотермия – каза том на Фалконър. – Трябва да повишим вътрешната й температура. Къде е жената?

— Герта ли? Тя се заключи в една каюта.

— Да приготви хладка вана.

Фалконър изчезна, докато Естерхази свали спасителната жилетка от Констанс, разкопча и махна прогизналата рокля и бельото, после я уви в сух плетен шал, който лежеше сгънат на един близък стол. Сложи пластмасовите белезници на китките й и един много по-хлабав комплект около глезените, оставяйки го достатъчно свободен, за да може тя да върви.

Миг по-късно жената дойде заедно с Фалконър. Лицето й беше бледо, но тя се държеше.

— Ваната се пълни.

Пренесоха Констанс през салона до банята на предната каюта, където я отпуснаха в хладката вода. Тя вече се свестяваше.

— Отивам да видя Пендъргаст – каза Естерхази.

Фалконър го изгледа – изследващ, преценяващ поглед. После се усмихна с крива усмивка:

— Когато тя се съвземе, ще я доведа – и ще я използваме, за да накараме Пендъргаст да говори.

Естерхази усети, че потреперва.

Намери Пендъргаст там, където го беше оставил, Шулц го наблюдаваше. Той си притегли един стол и седна, като полюляваше пистолета си и гледаше внимателно Пендъргаст. Това беше първият път, когато се срещаха лице в лице, след като бе оставил агента, критично ранен и потъваш, в тресавището Фаулмайър. Сребристите очи на мъжа, едва видими на слабата светлина, бяха – както обикновено – неразгадаеми.

Минаха десет минути, докато Естерхази премина през всички сценарии, през всеки възможен план, за да се махне от „Фергелтунг“ – но напълно безрезултатни. Те щяха да го убият – беше го видял в очите на Фалконър, когато го гледаше. Благодарение на Пендъргаст той бе причинил на Братството прекалено много неприятности, прекалено много хора бяха убити, за да остане той самият жив.

Чу гласове и видя Констанс, която Герта побутваше по пътеката, следвани от заплашителното мърморене на Фалконър. След миг бяха на палубата. Към тях се беше присъединил и Цимерман. Констанс беше облечена в дълъг бял хавлиен халат, наметната отгоре с мъжко сако. Фалконър я блъсна още веднъж и тя падна на пода пред Пендъргаст.

— Издръжлива кучка – каза Фалконър, като попи разкървавения си кос. – Нямаше проблем да я свестим. Вържете я за този стълб.

Шулц и червенокосата я блъснаха към стълба със спасителното въже, после я привързаха към него. Тя не се съпротивлява, остана странно притихнала. Фалконър се изправи, попи челото си и хвърли студен, триумфален поглед на Естерхази.

— Аз ще се справя с това – каза той. – Все пак аз съм специалистът в тази сфера.

Той откъсна лепенката върху устата на Пендъргаст.

— Не бихме искали да изпуснем и една негова дума, нали?

Естерхази случайно погледна към мостика, редицата слабо осветени прозорци на палубата над него и отзад на бака. Можеше да види капитана зад щурвала с приятелчето Грубър от едната му страна. Двамата бяха погълнати от работата си и не обръщаха внимание на драмата, която се разиграваше отдолу. Яхтата сега бе поела курс североизток, успоредно на Лонг Айлъндскня Саут Шор. Естерхази се запита къде отиваха – Фалконър със сигурност беше добре осведомен по въпроса.

— Хубаво – каза Фалконър, обръщайки се наперено към Пендъргаст. Пъхна оръжието си в кобура и извади армейския нож от ножницата. Застана пред агента, поглади ножа на слабата светлина, попила острието, коленичи, след което прободе Пендъргаст с върха му и прокара тънка резка надолу по бузата. Бликна кръв.

— Ето че вече имаш хайделбергски белег от дуел, точно като дядо ми. Прекрасно.

Червенокосата жена гледате, на лицето й се бе изписало жестоко предчувствие.

— Виждаш ли колко е остро? – продължи Фалконър.

— Но тази острота не е за теб. А за нея.

Той направи няколко крачки и застана над Констанс, и като си играеше с ножа, й заговори:

— Ако той не отговори на въпросите ми честно и изчерпателно, ще те заколя. И то по болезнен начин.

— Няма да каже и дума – отвърна Констанс, гласът й беше слаб, но решителен.

— Ще го направи, когато започнем да разпенваме водата с парчета от тялото ти.

Тя го гледаше втренчено. Естерхази беше изненадан от това колко малко страх вижда в очите й. Това бе едно плашещо човешко създание.

Фалконър се ухили приятелски и се обърна към Пендъргаст.

— Малкото ти издирване, за което научихме съвсем скоро, беше във висша степен поучително. Например, доскоро си мислехме, че Хелън е била мъртва през всичките тези години. Ти ни беше от голяма помощ, доказа ни, че е все още жива.

Естерхази усети, че кръвта му изстива.

— Прав ли съм, Джъдсън?

— Не е истина – каза той със слаб глас.

Фалконър махна с ръка, сякаш това бе някаква незначителна дреболия.

— Така или иначе, ето първия въпрос: какао знаеш за нашата организация и откъде го научи?

Но Пендъргаст не отговори. Вместо това се обърна към Естерхази с необичайно съчувстващо изражение.

— Ти си следващият, разбираш, нали?

Фалконър отиде до Констанс и хвана ръцете й, привързани към стълба. Взе ножа си и проряза бавно и дълбоко палеца й. Тя потисна вика си и обърна главата си на другата страна.

— Следващия път отговаряй на въпросите ми.

— Не говори! – каза Констанс дрезгаво, без да поглежда назад. – Не казвай нищо. И без това ще ни убият.

— Не е истина – възрази Фалконър. – Ако той говори, ще те оставим жива на брега. Той не може да спаси собствения си живот, но може да запази твоя.

След това се обърна отново към Пендъргаст.

— Отговори на въпроса.

Специалният агент започна да говори. Разказа накратко как е открил, че пушката на съпругата му е била заредена с халосни патрони и е осъзнал, че това означава, че е била убита в Африка преди дванайсет години. Говореше бавно, отчетливо и напълно безизразно.

— След което си отишъл в Африка – каза Фалконър – и се открил нашия малък заговор да се отървем от нея.

— Вашия заговор? – Пендъргаст се замисли над думите му.

— Защо говориш? – попита Констанс внезапно. – Мислиш, че ще ме пусне да си отида? Разбира се, че не. Спри да говориш, Алойзиъс – така или иначе и двамата сме мъртви.

С лице, пламнало от възбуда, Фалконър се пресегна надолу, хвана ръката й и прокара отново острието на ножа по палеца й, този път много по-дълбоко. Тя направи гримаса и се сви от болка, но не извика.

С ъгълчето на окото си Естерхази си отбеляза, че Шулц и Цимерман са прибрали пистолетите в кобурите си и се наслаждават на шоуто.

— Недей – каза Естерхази на Фалконър. – Ако продължиш така, той ще спре да говори.

— Върви по дяволите, знам какво правя. В този бизнес съм от години.

— Не го познаваш.

Но Фалконър беше спрял. Той вдигна окървавения нож, размаха го пред лицето на Пендъргаст и изтри кръвта в устните на агента.

— Следващия път палецът й си заминава. – Той се усмихна жестоко. – Обичаш ли я? Предполагам, че да. Млада, красива, смела: кой не би я обичал? – Той се изправи и бавно обиколи палубата. – Чакам, Пендъргаст. Продължавай.

Но Пендъргаст не продължи. Вместо това той гледаше Естерхази напрегнато.

Фалконър спря обиколката си и наклони глава на една страна.

— Хубаво. Винаги спазвам обещанията си. Шулц, дръж здраво ръката й.

Шулц хвана ръката на Констанс, когато Фалконър размаха заплашително ножа. Естерхази виждаше, че той наистина ще отрежа палеца й. А ако го направеше – нямаше връщане назад – нито за Пендъргаст, нито за него.