Хладнокръвно отмъщение

37.

Ню Йорк сити

Лора Хейуърд отряза превъзходното, сочно месо, отдели го от костта и поднесе вилицата към устата си. Тя запори очи.

— Вини, идеално е.

— Просто го хвърлих на скарата, но благодаря. – Д’Агоста махна пренебрежително с ръка, но насочи вниманието си към собствената си вечеря, за да прикрие израза на задоволство, който се изписа върху лицето му.

Винаги бе обичал да готви, по обикновен, неангажиращ ергенски маниер: руло „Стефани“, барбекю, печено пиле, и от време на време по някой италиански специалитет от рецептите на баба му. Но след като се нанесе у Лора Хейуърд, стана много по-сериозен готвач.

Беше започнало като своего рода вина, начин да компенсира това, че живее в апартамента й, без да плаща наем. По-късно – когато Хейуърд най-накрая се съгласи да си го делят – интересът му към готварството продължи. Отчасти причина за това беше самата Хейуърд, която също я биваше, когато се стигнеше до приготвянето на разнообразни и интересни ястия. А отчасти, без съмнение, си казваше думата и влиянието на безкомпромисно германските вкусово на агент Пендъргаст. Но все пак се дължеше и на връзката му с Лора. Изпитваше удоволствие от самото готвене, необичайно може би за мъж, но за него начин да изрази чувствата си към нея, нещо по-значимо от поднасянето на цветя или дори бижута. Беше се разпрострял от южноиталианската до френската кухня, която го бе научила на основните техники за много прекрасни блюда и го бе очаровала с майчините му сосове и безбройните им варианти. Не беше безразличен и към регионалните американски кухни. Хейуърд редовно оставаше да работи по-късно от него, което му позволяваше да се вихри из кухнята вечер, отворил готварска книга, като майстореше нова рецепта, с която да я изненада. Беше започнал да върти ножа като майстор; събираше чиниите много по-бързо и по-сръчно; увереността му нарасна. Ето и тази вечер – бе сервирал агнешки врат с бургундско и сок от нар, който бе приготвил почти без усилие.

Няколко минути двамата ядоха мълчаливо, наслаждавайки се на времето заедно. После Хейуърд попи устните си със салфетка, отпи глътка „Пелегрино“ и произнесе с приятелска ирония:

— Е, какво ново днес в офиса, скъпи?

Д’Агоста се разсмя.

— Сингълтън организира поредната си акция за повдигане на духа в отдела.

Хейуърд поклати глава.

— Този Сингълтън. Вечно изпробва най-новите теории в полицейската психология.

Д’Агоста хапна от спаначеното пюре.

— Кори Суонсън се отби днес да ме види. Отново.

— Това вече е трети път, когато идва да ти досажда.

— Отначало ме дразнеше, но сега започнахме да се сприятеляваме. Продължава да разпитва за Пендъргаст, какво замисля, кога щял да се върне…

Хейуърд се намръщи. Почти всяко споменаване на Пендъргаст сякаш бе достатъчно да я раздразни страшно, дори след неформалното им партньорство по-рано тази година

— Ти какво й каза?

— Истината. Че и аз самият искам да знам.

— Повече не ти се е обаждал, нали?

— Не и след като ми звънна от Единбург. Когато ми каза, че не иска помощта ми.

— Пендъргаст ме плаши – каза Хейуърд. – Знаеш ли, той създава впечатлението, че се владее желязно. Но под това… е като маниак.

— Маниак, който разрешава случаи.

— Вини, не може да се каже, че един случай е разрешен, ако заподозреният свърши мъртъв. Кога беше последният път, когато Пендъргаст отнесе случай в съда? А сега и тази история, че жена му била жива…

Д’Агоста остави вилицата си, апетитът му беше изчезнал.

— Бих предпочел да не говориш така за Пендъргаст. Дори и…

— Дори и да съм права?

Д’Агоста не отговори. Беше докоснала гол нерв; никога досега не се беше притеснявал толкова за приятеля си.

Настъпи мълчание. А след това – с известна изненада – Д‘Агоста усети ръката на Хейуърд върху своята,

— Обичам лоялността ти – каза тя. – И почтеността ти. Искам да знаеш, че започнах да уважавам Пендъргаст повече от преди, макар и да ненавиждам методите му. Но знаеш ли какво? Той е правда те държи далеч от тази работа. Този човек е отрова за всяка кариера в силите на реда. За твоята кариера. Така че се радвам, че следваш съвета му и не се занимаваше него. – Тя се усмихна и стисна ръката му. – А сега ми помогни да измия съдовете.