Хладнокръвно отмъщение

51.

Мъжът, наричащ себе ск Клаус Фалконър си почиваше на четвъртата палуба на „Фергелтунг“. Беше поредният мек следобед и навесът за лодки на Седемдесет и девета улица беше тих, задрямал под слънцето на късната есен. На малка масичка край него лежеше пакет „Галоз“ и неотворена бутилка „Коняк Роа дьо Франс Феи Шампань“[27] заедно с една-единствена тумбеста чаша.

Фалконър извади цигара от пакета, запали я със златна запалка „Дънхил“, пое дълбоко от дима, после погледна бутилката. С изключително внимание свали стария восък от 19 век от гърлото на бутилката, смачка го на топче и го пусна в калаения пепелник. Конякът блестеше на следобедното слънце като течен махагон, забележително тъмен и богат цвят за такъв алкохол. Във винената изба на „Фергелтунг“ имаше още дузина подобни бутилки – малък дял от плячката, отмъкната от предшествениците на Фалконър по време на окупацията на Франция.

Той издиша дима и се огледа наоколо със задоволство. Друг малък дял от тази плячка – злато, бижута, банкови сметки, изкуство и антики, иззети преди повече от шейсет години – бяха платени за „Фергелтунг“. И ето я – една много специална трипалубна моторна яхта: сто и трийсет фута пълна дължина, двайсет и шест фута ширина и шест разкошни самостоятелни каюти. Вместимостта от петдесет и четири хиляди галона дизел позволяваше на двойката двигатели „Катърпилър“ с мощност 1800 к.с. да прекосят всеки океан, с изключение на Пасифика. Този вид независимост, тази способност да оперира отвъд закона и под радара бяха жизненоважни за задачата, в която Фалконър и неговата организация бяха въвлечени.

Той дръпна още веднъж от цигарата и, изпушена едва наполовина, я смачка в пепелника. Нямаше търпение да опита коняка. Много внимателно си наля малко в чашата с форма на лале, която – предвид възрастта и изтънчеността на алкохола – бе избрал пред по-долнокачествената с вид на балон. Леко разклати чашата, вдъхна аромата, после – с възхитителна бавност – я вдигна към устните си и отпи малко. Конякът разцъфна върху небцето му с удивителна сложност, изненадващо силна за такава стара бутилка: легендарният „Комет“, реколта 1811. Той затвори очи и отпи дълга глътка.

Тихи стъпки прозвучаха по тиковия под, последвани от почтително покашлюване зад рамото му. Фалконър вдигна очи. Беше Рюгер, член на екипажа, стоеше в сянката на флайбриджа. В ръката си държеше телефон.

— Търсят ви, сър – произнесе той на немски.

Фалконър остави чашата на малката масичка.

— Ако не звъни хер Фишер, не искам да бъда безпокоен. – Хер Фишер. Този човек наистина беше плашещ.

— Обажда се господинът от Савана, сър. – Рюгер държеше телефона на почтителна дистанция.

— По дяволите – промърмори Фалконър под нос, докато вземаше протегнатия апарат. – Да? – каза той в слушалката. Раздразнението от прекъсването на ритуала добави нехарактерна рязкост към тона му. Този тип се превръщаше от неприятност в проблем.

— Помоли ме да се справя с Пендъргаст решително – долетя гласът от другата страна на телефона. – В момента съм на път да направя точно това.

— Не искам да чувам какво се каниш да правиш. Искам да чуя, че си го направил.

— Ти ми предложи помощ. „Фергелтунг“.

— И?

— Планирам да доведа посетител на борда.

— Посетител?

— Нежелан посетител. Човек, близък на Пендъргаст.

— Трябва ли да допусна, че това е примамка?

— Да. Това ще подмами Пендъргаст на борда, където ще се справим с него веднъж завинаги.

— Звучи рисковано.

— Измислил съм всичко до последната подробност.

Фалконър въздъхна.

— Ще го обсъдим с теб по-нататък. Не по телефона.

— Много добре. Но междувременно ще ми трябват пластмасови белезници, кърпи, въже, лейкопласт, инструменти.

— Държим тези неща в къщата, ще трябва да ги взема. Отбий се тази вечер и ще обмислим детайлите.

Фалконър затвори, подаде телефона на чакащия Рюгер и го изпрати с очи, докато изчезна от поглед. После отново взе чашата и доволното изражение бавно се върна върху лицето му.