Хладнокръвно отмъщение

36.

Ню Орлиънс

Стаята за консултации на Питър Бофорт напомняше по-скоро на професорски, отколкото на лекарски кабинет. Библиотечните рафтове бяха пълни с големи томове в кожени подвързии. Прекрасни пейзажи украсяваха стените, Всички мебели бяха старинни, излъскани е любов и грижливо поддържани: нямаше и намек за стомана или хром, където и да било, камо ли за линолеум. Нямаше таблици за проверка на зрението, нямаше анатомични гравюри, трактати по медицина или висящи на куки съчленени скелети. Самият д-р Бофорт бе облечен в ушит с вкус костюм, без лекарска престилка и преметнат през врата стетоскоп. По облекло, маниери и външен вид той по нищо не приличаше на лекар.

Пендъргаст се настани в креслото за посетители. Като млад бе прекарал тук много часове, досаждайки на доктора с въпроси по анатомия и физиология и обсъждайки тайнствата на диагнозата и лечението.

— Бофорт – каза той. – благодаря ви, че ме приемате толкова рано.

Патологът се усмихна.

— Наричахте ме Бофорт като млад – отвърна той. – Може би сега вече сте достатъчно голям, за да ме наричате просто Питър?

Пендъргаст наклони глава. Тонът на доктора бе шеговито-официален. При все това Пендъргаст го познаваше достатъчно добре, за да забележи, че е неспокоен.

На бюрото лежеше затворена папка. Бофорт я разтвори, сложи очилата си и разгледа съдържанието й.

— Алойзиъс… – Гласът му се разколеба и той прочисти гърло.

— В случая няма нужда от излишна тактичност – подкани го Пендъргаст.

— Разбирам. – Бофорт продължаваше да се колебае.

— В такъв случай ще бъда откровен. Доказателствата са неопровержими. Погребаното тяло наистина е на Хелън Пендъргаст. – Тъй като Пендъргаст не отговори, Бофорт продължи: – Имаме съвпадения на многобройни нива. Като начало ДНК-то от четката за коса съответства на ДНК-то на останките.

— Колко точно?

— Математически няма и сянка от съмнение. Поръчах по половин дузина тестове за всяка от четирите проби от четката за коса и останките. Но не е само ДНК-то. Денталните рентгенограми също си съответстват като показват само единичен малък кариес в седми зъб горе вдясно. Съпругата ви продължава да има прекрасни зъби, независимо от годините. Впрочем, вие сам видяхте останките, сигурно сте забелязали сравнително доброто състояние на…

— Пръстовите отпечатъци?

Бофорт отново прочистя гърлото си.

— Като се имат предвид топлият климат и влажността в тази част на страната… успях да взема само няколко непълни отпечатъка, но те също си съответстват. – Бофорт отгърна следващата страница. – Моята съдебномедицинска експертиза показва със сигурност, че трупът е бил частично изяден от лъв. В допълнение към физическите доказателства – следи от зъби и така нататък по костите – по трупа са намерени остатъци от ДНК на leo pantera. Лъв.

— Казахте, че отпечатъците са непълни. Това не о достатъчно.

— Алойзиъс, ДНК-то е убедително доказателство. Тялото наистина е на съпругата ви.

— Невъзможно е, тъй като Хелън е жива.

Последва дълга пауза. Бофорт вдигна рамене в израз на недоумение.

— Дано не ми се разсърдите, но това никак не е в наш стил. Науката ви казва, че не сте прав, тъкмо на вас, който толкова уважавате науката.

— Науката греши. – Пендъргаст се подготви да се изправи, но след това забеляза изражението на Бофорт и се отказа. Явно беше, че патологът иска да каже още нещо.

— Като оставим настрана този въпрос – рече Бофорт, – има още нещо, което трябва да знаете. Може и да няма значение, но… – Той се опитваше да звучи шеговито, но Пендъргаст усети безпокойство в гласа му.

— Запознат ли сте как се изследва митохондриална ДНК?

— Само най-общо, като инструмент за съдебно-медицински анализ.

Бофорт махна очилата си, избърса ги и ги постави обратно на носа си. Изглеждаше необяснимо смутен.

— В такъв случай ще ме извинете, ако се повторя. Митохондриалната ДНК е напълно отделна от обикновената ДНК на човека. Тя представлява генетичен материал, разположен в митохондриите на всяка клетка и се унаследява непроменена от едно поколение в друго по женска линия. Това означава, че всички потомци на определена жена, мъже или жени, имат идентична митохондриална ДНК, която ние наричаме мтДНК. Този вид ДНК е изключително полезен в съдебно-медицинската работа и за него се пазят отделни бази данни.

— Какво от това?

— Като част от серията тестове върху останките на съпругата ви пуснах анализа както на ДНК, така и на мтДНК през трийсет и пет свързани медицински бази данни. Освен, че потвърдиха, че ДНК-то принадлежи на Хелън, имаше и съвпадение в една от… по-необичайните бази данни. Става въпрос за митохондрналната й ДНК.

Пендъргаст зачака.

Смущението на Бофорт се задълбочаваше.

— Става въпрос за базата данни, поддържана от ЛСГ.

— ЛСГ?

— Лекарската съдебна група.

— Тази, която издирва нацисти?

Бофорт кимна.

— Точно така. Основана, за да изправи пред правосъдието нацистките лекари на Третия райх, които са участвали в Холокоста. Тръгнала е от тъй наречените „Лекарски процеси“ в Нюрнберг. Много лекари избягали от Германия след войната и се преселили в Южна Америка. И ЛСГ ги издирва още оттогава. Изградили са блестяща от научна гледна точка база данни с генетичната информация на тези лекари.

Когато Пендъргаст заговори отново, гласът му беше съвсем тих.

— Какво точно съвпадение открихте?

Патологът извади друг лист от палката.

— С някои си д-р Волфганг Фауст. Роден в Равенсбрюк, Германия през 1908 г.

— И какво точно означава това?

Бофорт въздъхна дълбоко.

— Фауст е бил лекар към се в Дахау през последните години на Втората световна война. След войната изчезва. През 1985 г. обаче Лекарската съдебна група най-сетне го открива. Но е било прекалено късно да го изправят прел правосъдието – починал е от естествена смърт през 1978 г. ЛСГ открили гроба и ексхумирали останките, за да ги изследват. Ето как мтДНК-то на Фауст е влязло в тяхната база данни.

— Дахау – въздъхна Пендъргаст, фиксирайки Бофорт с поглед. – А каква е роднинската връзка между този доктор и Хелън?

— Единствено, че са преки потомци на една и съща жена. Не е ясно обаче преди колко поколения.

— Имате ли някаква допълнителна информация за този лекар?

— Както може да се очаква, ЛСГ е твърде секретна организация, свързана както се говори с Мосад. Като се изключи тази публична база данни, всички останали техни файлове са запечатани. Досието на Фауст е тънко и не съм го проследявал по-нататък.

— Изводите?

— Само генеалогични изследвания могат да установят какво е било родството между Хелън и д-р Фауст. Трябва да се проучат предците на съпругата ви по женска линия. Майката, бабата по майчина линия, прабабата по майчина линия и така нататък. Същото трябва да се направи и за Фауст. Единственият извод дотук е, че този лекар нацист и вашата съпруга имат обща прародителка. Съдейки по тази информация, тя може да е живяла и през Средните векове.

Пендъргаст се поколеба за момент.

— Дали съпругата ми е знаела за Фауст?

— Единствено тя би могла да ви каже.

— В такъв случай – промърмори си Пендъргаст – ще трябва да я попитам като я видя.

Настъпи дълга пауза. Пръв заговори Бофорт.

— Хелън е мъртва. Тази ваша… Донкихотовска вяра в безсмъртието й започва да ме тревожи.

Пендъргаст се надигна, лицето му не издаваше нищо.

— Благодаря ви, Бофорт, бяхте ми изключително полезен.

— Моля ви, помислете над това, което току-що ви казах. Вземете предвид семейната си история – провлачи лекарят.

Пендъргаст отвърна със студена усмивка.

— Не се нуждая от по-нататъшната ви помощ. Желая ви приятен ден.