Хладнокръвно отмъщение

78.

Естерхази насочи мислите си към Пендъргаст и онова, което правеше. Получи отговора, когато чу глуха експлозия отдолу. Миг по-късно агентът се появи. Той помогна на Констанс да се качи в лодката, после сам влезе, когато втора експлозия разтърси яхтата. Въздухът се изпълни внезапно с мирис на пушек.

— Какво направи? – попита Естерхази.

— Подпалих двигателите – каза Пендъргаст. – EPIRB ще даде на онези, които все още са живи на борда, справедлив шанс. Хващай руля и ни измъкни оттук.

Естерхази отблъсна лодката от яхтата. Избухна трета експлозия, изпращайки огнено кълбо в небето, сияние и горящи парчета дърво и фибростъкло, които заваляха върху тях. Естерхази обърна лодката и даде пълна газ, когато излезе в надигащия се океан. Лодката се разклати и залъкатуши, двигателят избоботи.

— Курс северозапад – каза Пендъргаст.

— Къде отиваме? – попита Естерхази, все още смутен от командирския тон на агента.

— Южният край на Файър Айлънд. Ще е пуст по това време на годината – идеалното място да слезем незабелязани

— И после?

Лодката с мъка си пробиваше път през бурното море, издигаше се нагоре и пропадаше, плъзгайки се по високите вълни. Пендъргаст не каза нищо, нито отговори на въпроса. Яхтата изчезна в мрака зад тях, дори пламъкът и черният дим, които бълваха от нея станаха неясни. Наоколо беше тъмно, слабите светлини на Ню Йорк сити – далечен блясък, като ниска мъгла, покрила водите.

— Изключи газта – нареди Пендъргаст.

— Защо?

— Просто го направи.

Естерхази изпълни нареждането. После внезапно, точно когато една голяма вълна го разлюля и той загуби равновесие, Пендъргаст го хвана, блъсна го към пода на лодката и го притисна в него. Естерхази за миг си припомни един предишен момент, когато агентът бе сторил същото в двора на шотландската църква. Той усети дулото на пистолет да се притиска в слепоочието му.

— Какво правиш? – извика объркано. – Току-що ти спасих живота!

— Уви, не съм сантиментален човек – каза Пендъргаст, гласът му беше нисък и заплашителен. – Трябват ми отговори, и то незабавно. Първи въпрос: защо го направи? Защо я пожертва?

— Не съм пожертвал Хелън. Тя е жива. Не бих могъл да я убия – аз я обичам!

— Не говоря за Хелън. Говоря за близначката й. Онази, която си наричал Ема Гролиър.

Естерхази усети как внезапна, огромна изненада измества временно страха му.

— Как… откъде разбра?

— Логиката е неизбежна. Започнах да го подозирам още щом научих, че жената в клиниката „Бей Менър“ е била млада. Това беше единственото обяснение. Едно-яйчните близнаци имат идентична ДНК – така си съумял да сътвориш една лъжа, която би могла да устои дори на някогашен смъртен случай. Хелън имаше красиви зъби, какъвто е бил очевидно случаят и с близначката й. Правенето на единствената пломба на близначката й – така че да съвпада с тази на Хелън – си е нищо работа за денталното изкуство.

— Да – призна Естерхази. – Така беше.

— Как можа да го направиш?

— Въпросът, стоеше така: или тя, или Хелън. Ема беше… много увредена, бавно развиваща се. Смъртта беше избавление. Алойзиъс, моля те, повярвай ми, когато ти казвам, че не съм злодеят, за който ме мислиш. За бога, ако знаеше само какво сме преживели с Хелън, щеше да видиш това в съвсем различна светлина.

Дулото се притисна по-силно.

— И какво точно сте преживели? Защо планира тази налудничава лъжа?

— Някой трябваше да умре – не разбираш ли? Братството искаше Хелън мъртва. Мислеха, че съм я убил при онова нападение на лъва. А сега знаят, че не е било така. И в резултат на това Хелън е в голяма опасност. Трябва да слезем на брега – всички ние.

— Какво представлява Братството?

Естерхази усети как сърцето му започва да блъска в гърдите.

— Как мога да те накарам да разбереш? „Лонджитюд Фармасютикълс“? Чарли Слейд? Това беше само началото. Онова, което видя на Спениш Айлънд беше само странична атракция, бележка под линия.

Пендъргаст остана мълчалив.

— Братството пристига за нюйоркската си операция, изтриване на американските си следи. Големите момчета идват в града да надзирават. Може вече и да са тук.

Пендъргаст продължи да мълчи.

— За бога, трябва да се движим! Това е единственият начин Хелън да се спаси. Всичко, което направих, беше да запазя Хелън жива, защото тя… – Той направи пауза. – Дори пожертвах другата си сестра, болната. Трябва да разбереш. Това вече не засяга само теб и Хелън. – Гласът му секна и премина в ридание, бързо потиснато. Той хвана сакото на Пендъргаст. – Не виждаш ли, че това е единственият начин?

Пендъргаст стана, свали оръжието.

Но Констанс, която досега бе мълчала, заговори:

— Алойзиъс, не вярвай на този човек.

— Емоцията е истинска. Той не лъже. – Пендъргаст пое шурвала, подаде газ и насочи лодката на североизток към Файър Айлънд. Погледна към Естерхази. – Като слезем на сушата, ще ме заведеш право при Хелън.

Естерхази се поколеба.

— Не може да стане точно така.

— Защо не?

— Научих я с годините да… да взема изключителни предпазни мерки. Същите мерки, които спасиха живота й в Африка. Изненадата от един телефонен разговор с теб би била прекалено опасна. Трябва да отида сам при нея – и да ти я доведа.

— Имаш ли план?

— Все още не. Ще трябва да намерим начин да открием и да унищожим Братството. Или ние – тях, или те – нас. Двамата с Хелън знаем много за тях, а ти си специалист по стратегия. Заедно можем да го направим.

Пендъргаст мълча известно време.

— Колко време ти е необходимо, за да я доведеш?

— Шестнайсет, може би осемнайсет часа. Трябва да се срещнем на публично място, където Братството няма да посмее да действа, и оттам директно минаваме в нелегалност.

Констанс промърмори тихо:

— Лъже, Алойзиъс. Лъже, за да спаси собствения си жалък животец.

Пендъргаст сложи ръка върху нейните.

— Вярно е, че инстинктите му за самосъхранение са силно развити, но съм сигурен, че казва истината.

Тя млъкна. Пендъргаст продължи:

— В апартаментите ми на Дакота има една сигурна зона с тайна задна врата, от която може да се излиза при необходимост. Отвъд Сентрал парк от Дакота е Кънсърватъри Уотър. Малко езеро, където се пускат макети на корабчета. Знаеш ли го?

Естерхази кимна.

— Не е много далече от зоологическата градина – язвително отбеляза Констанс.

— Аз ще чакам пред крайбрежния навес за лодки – каза Пендъргаст – в шест часа утре вечер. Можеш ли да доведеш там Хелън по това време?

Естерхази погледна часовника си: минаваше единайсет.

— Да.

— Отиването до апартамента ми ще отнеме пет минути. Дакота е точно срещу парка.

Напред Естерхази можеше да види слабото блещукане на светлините на залива Моричис и очертанията на дюните, бели като сняг под блестящата луна. Пендъргаст насочи лодката нататък.

— Джъдсън? – произнесе той тихо.

Естерхази се обърна към него.

— Да?

— Вярвам, че ми казваш истината. Но тъй като проблемът ме засяга толкова лично, може и да съм те преценил погрешно. Констанс очевидно мисли, че случаят е такъв. Ще ми доведеш Хелън както се уговорихме, иначе – ако перифразирам Томас Хобс: съществуванието ти на тази планета ще се окаже отвратително, скотско и краткотрайно.