Хладнокръвно отмъщение

76.

— Един момент – обади се Естерхази.

Фалконър спря.

— Какво?

Естерхази бързо отиде до него и се наведе към ухото му.

— Има нещо, което пропуснах да ти кажа – промърмори той. – Нещо, което трябва да знаеш. Много е важно.

— По дяволите, в момента правя друго.

— Иди към релинга. Не бива да чуват. Казвам ти, става въпрос за нещо изключително важно.

— Моментът да ме прекъснеш е адски неподходящ! – промърмори Фалконър и садистичната му усмивка отстъпи място на недоволство.

Естерхази го поведе към перилата на левия борд и после малко назад. Погледна нагоре: гледката от мостика и предната палуба беше блокирана.

— Какъв е проблемът? – стана нетърпелив Фалконър.

Естерхази се наведе да прошепне в ухото му, слагайки ръка на рамото му. Когато допряха глави, Естерхази извади пистолета си и изстреля един куршум в черепа на немеца. Изрита фонтан от кръв, примесен с парченца кости, и обля лицето на Естерхази.

Фалконър политна напред с разширени и учудени очи и се свлече в ръцете на Естерхази. Естерхази го хвана за раменете, с грубо движение вдигна тялото върху перилата и го прехвърли отвъд.

При звука от изстрел Цимерман се появи иззад ъгъла. Естерхази го простреля между очите.

— Шулц! – извика той. – Помогни ни!

Миг по-късно се появи Шулц с пистолет в ръка и Естерхази повали и него.

После се отдалечи, като плюеше и храчеше; поспря, избърса лицето си с кърпичка и тръгна към малката групичка с насочен пистолет. На няколко крачки от мястото стоеше Герта и се взираше в него, парализирана от ужас.

— Иди там – каза й той. – Бавно. Иначе и ти си мъртва.

Тя се подчини. Когато стигна до ъгъла на каютата, той я хвана и със същия лейкопласт, с който бе вързал Пендъргаст, залепи глезените, китките и устата й. Остави я на пътеката, където не можеха да я видят от мостика, после се върна на задната палуба, където Хамар бавно идваше в съзнание, пъшкайки. Естерхази овърза здраво и него. Обиколи бързо горните палуби, намери ранения Еберщарк, когото също върза. После отиде при Пендъргаст и Констанс.

Двамата бяха свидетели на всичко, което бе сторил. Констанс мълчеше, но той видя кръвта, която капеше от порязания й пръст. Наведе се да го погледне. Вторият, по-дълбок срез стигаше до костта, но без да я засегне. Той затършува из джоба си, извади чиста кърпичка и превърза пръста. После стана и погледна Пендъргаст. Сребристите очи отвърнаха на погледа му. Естерхази си помисли, че забелязва в тях изненада.

— Веднъж ме попита как съм могъл да убия собствената си сестра – каза Естерхази. – Тогава ти казах истината. И сега ще ти я кажа отново. Не съм я убил. Хелън е жива.