Хладнокръвно отмъщение

70.

Естерхази гледаше с нарастваща тревога как Фалконър говори в радиостанцията си.

— Зел. Хамар. Отговорете.

В микрофона пропука статично електричество.

— По дяволите – избухна Естерхази, – пак ти казвам, подценяваш го! – Той удари с ръка от отчаяние по вертикалната преграда. – Нямай представа срещу кого се изправяш! Ще ги избие всичките! След което ще дойде и за нас!

— Имаме дузина тежковъоръжени мъже срещу един.

— Вече не са дузина! – сепна се Естерхази.

Фалконър се изплю на пода, после пак заговори в радиослушалките.

— Капитане? Докладвай.

— Капитанът докладва, сър – долетя увереният глас на капитана. – Чух стрелба в салона. Имаше пожар на един от тендернте…

— Знам всичко това много добре. Какво е положението на мостика?

— Тук горе всичко е наред. Грубър е с мен, заключени сме и сме барикадирани, освен това сме добре въоръжени. Какво става долу, по дяволите?

— Пендъргаст очисти Бергер и Вик Клемнер. Изпратих Зел и Хамар до главния салон и сега не мога да се свържа с тях. Дръж си очите отворени на четири.

— Да, сър.

— Поддържай курса. Чакай по-нататъшни заповеди.

Естерхази го погледна. Изсечените черти на Фалконър оставаха невъзмутими и съсредоточени. Той се обърка към Естерхази и каза:

— Този твой агент… изглежда така, сякаш е очаквал всяко наше движение. Как е възможно?

— Той е дявол – каза Естерхази.

Фалконър се обърна към Естерхази и очите му се присвиха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще каже нещо, но после се извърна и заговори в слушалките си.

— Бауман?

— Тук.

— Позицията ти?

— Горната ВИП каюта. С Еберщарк.

— Клемнер загина. Сега ти отговаряш. Искам ти и Еберщарк да се присъедините към Нает на четвърта палуба. Изкачи се по задната стълба. Еберщарк, ти тръгни по главната стълба. Ако мишената е там, изненадайте я с кръстосан огън. Движете се с повишено внимание. Ако не го видите, тримата претърсвате отворената и горката палуба от единия до другия край. Забравете това, което ви казах – да го заловите жив. Стреляйте на месо.

— Да, сър. Стреляме на месо.

— Искам Цимерман и Шулц на главната палуба, в позиция да нападнат от засада всеки, който слезе по едната от двете стълби. Ако не го убиете на четвърта палуба, двустранната атака ще го прогони надолу и напред, където те ще го чакат.

— Да, сър.

Естерхази крачеше в тясното машинно отделение и мислеше напрегнато. Планът на Фалконър изглеждаше добър. Как би могъл Пендъргаст – дори Пендъргаст – да избяга от петима въоръжени с автоматични оръжия мъже на един кораб, които стрелят към него от две страни?

Той погледна към Фалконър, който продължаваше да говори спокойно в радиостанцията. Спомни си с ужас нетърпеливото изражение в очите на мъжа, когато убиваше журналиста. Това бе първият път, когато видя Фалконър да се наслаждава на нещо. Спомни си също така очите му, когато говореше за залавянето на Пендъргаст: същият нетърпелив, предвкусващ израз. Като жажда. Въпреки топлината в машинното той потръпна. Беше започнал да осъзнава, че дори Пендъргаст да бъде убит, неговите проблеми с Братството далеч няма да са приключили. Всъщност, те може би тъкмо започваха.

Беше сериозна грешка да планира тази операция на „Фергелтунг“. Сега той също бе оставен на тяхната милост.