Хладнокръвно отмъщение

67.

В десет вечерта се изви вятър и накъдри с бяла пяна тъмната повърхност на Хъдсън ривър. Температурата беше няколко градуса над точката на замръзване. Приливът се оттегляше и реката се носеше плавно на юг към Ню Йорк харбър. Светлините на Ню Джърси блестяха студено отвъд тъмната маса движеща се вода.

Десет пресечки на север от яхтклуба на Седемдесет и девета улица по облъскания бряг под Уестсайдската магистрала се движеше тъмна фигура край водата. Тя влачеше някакви останки по камъните – очукано парче от плаващ кей, дървени талпи, притиснати към изстъргано парче корабен стиропор. Фигурата пусна парчето във водата и се качи върху него, покривайки се с изгнила мушама. Когато салът се закачи близо до брега, фигурата извади лост, гладко издялан в единия край, който стана почти невидим, когато го натопи във водата, но умело започна да контролира придвижването на онова, което приличаше на купчина плаващи отпадъци.

С лек натиск на лоста мъжът изтласка импровизирания сал от брега, където той се понесе по течението. Присъединявайки други случайни плуващи останки и изхвърлени от корабите предмети.

Това продължи, докато се отдалечи на стотина метра навътре. После се понесе, обръщайки се бавно, за да се насочи лениво към група притихнали яхти в пристана, чиито навигационни светлини пронизваха тъмнината. Плуващите останки бавно преминаха покрай корабите, блъсвайки се в един, после в друг корпус в очевидно хаотичното си движение. Постепенно „салът“ се доближи до най-голямата яхта, като се блъсна леко в корпуса и се отклони. Щом стигна до кърмата, настъпи леко раздвижване, шумолене и слаб плясък, а после отново тишина, когато останалата без капитан отломка продължи покрай яхтата и изчезна в мрака.

Облечен в хлъзгав неопренов костюм, Пендъргаст се приведе върху плувната платформа зад кърмовия трапец на „Фергелтунг“, вслушвайки се напрегнато. Пълна тишина. След миг той вдигна глава и погледна над ръба на кърмата. Видя двама души в тъмнината, единият, отпуснат в къта за сядане на кърмовата палуба, пушеше цигара. Другият обикаляше по предната палуба и от този ъгъл едва се виждаше.

Докато Пендъргаст наблюдаваше, мъжът на кърмата вдигна една половинлитрова бутилка и отпи дълга глътка. След няколко минути той се изправи несигурно и обиколи палубата, спирайки се на не повече от два метра от Пендъргаст; после погледна оттатък водата, преди да се върне на мястото си и да опъне друга дълга глътка от бутилката. Той загаси цигарата и запали нова.

От малката си чанта за гмуркане, която носеше, Пендъргаст извади своя Лес Байер .45 и бързо го провери. После го пъхна обратно в чантата и извади къс гумен маркуч.

Спря се отново, гледайки. Мъжът продължи да пие и да пуши, най-накрая стана и отиде напред, изчезвайки през една врата във вътрешността на яхтата, където от многобройните прозорци струеше слаба светлина.

За миг Пендъргаст се озова върху кърмата и на палубата, като се сви зад два тендера.

Благодарение на новия си приятел Лоуи Пендъргаст беше научил, че на борда по всяка вероятност има само няколко души екипаж. Повечето бяха слезли на сушата този следобед, оставяйки, според генералния мениджър, само четирима на борда. Доколко вярна беше тази информация, предстоеше да се види.

По описанията на Лоуи един от мъжете беше несъмнено Естерхази. Освен това Лоуи беше видял, че този следобед са били натоварени припаси, включително една дълга кутия от неръждаема стомана, достатъчно голяма, за да скрие припаднал човек – или труп.

Пендъргаст си помисли за миг какво щеше да направи на Естерхази, ако мъжът вече бе убил Констанс.

Естерхази седеше върху една преграда в машинното отделение близо до Фалконър, червенокосата жена, чието име не знаеше и четирима мъже с еднакви автоматични пистолети Берета 93 R, превключени за стрелба на къси серии. Фалконър беше настоял да се оттеглят в машинното – най-сигурното място на кораба – за операцията. Никой не говореше.

Леки стъпки се приближиха от външната страна на вратата. Три почуквания. Последвани от още две. Един мъж с цигара в устата влезе вътре.

— Хвърли това – нареди остро Фалконър.

Мъжът бързо изгаси цигарата.

— На борда е – докладва той.

Фалконър го погледна.

— Кога?

— Преди няколко минути. Бива си го – дойде на плаваща отломка, едва не я пропуснах. Качи се на плаващата платформа, сега е на кърмата. Вик е на флайбриджа и продължава да го следи с инфрачервено устройство за нощно виждане.

— Подозира ли нещо?

— Не. Престорих се на пиян, както ти ми каза.

— Много добре.

Естерхази се изправи.

— По дяволите, щом си имал възможността да го убиеш, трябваше да го направиш! Не ставай самонадеян – не знаеш на какво е способен този човек. Застреляй го при първа възможност

Фалконър се обърна.

— Не.

Естерхази впери очи в него.

— Какво имаш предвид под „не“? Нали вече обсъдихме…

— Искам го жив. Имам няколко въпроса, преди да го убием.

Естерхази го гледаше втренчено.

— Правиш голяма грешка. Дори и да успееш да го хванеш жив, той няма да отговори на никакви въпроси.

Фалконър хвърли на Естерхази брутална усмивка, която разтегна и без това отвратителната бенка.

— Никога не съм имал проблеми да накарам хората да отговарят на въпроси. Но се питам, Джъдсън, защо ти имаш проблем с това? Да не би да се страхуваш, че мога да разбера нещо, което държиш скрито?

— Нямаш представа с кого си имаш работа – каза бързо Естерхази и към опасенията му се прибави познато бодване на страх. – Ще е глупаво, ако не го убиеш веднага щом го видиш, преди да е разбрал какво става.

Фалконър присви очи.

— Ние сме дузина. Тежковъоръжени, добре тренирани. Какъв е проблемът, Джъдсън? Грижихме се за теб достатъчно добре през всичките тези години – а сега ти изведнъж започваш да не ни вярваш? Изненадан съм – и засегнат.

Гласът му беше пълен със сарказъм. Естерхази преглътна, чувствайки как старият страх нараства като буца в стомаха му.

— Ще сме в открито море на нашия собствен кораб. Имаме предимството на изненадата – той няма представа, че влиза в капан. А ние държим жена му вързана долу. Той е оставен единствено на нашата милост.

Естерхази преглътна. Както и аз, помисли си.

Фалконър заговори в слушалката си.

— Изведете я в морето. – Той огледа групата, събрана в машинното отделение. – Ще оставим другите да се погрижат за него. Ако нещата се объркат, тогава ще се намесим.

Пендъргаст, все още свит зад тендерите, усети яхтата да потръпва. Двигателите бяха включени. Чу някакви гласове отпред, чу слаб плясък на вимпел, хвърлен през борда; а после усети носа на кораба да се обръща на запад, към навигационния канал на реката и двигателите ускориха.

Пендъргаст се замисли за съвпадението на пристигането си и тръгването на кораба, и реши, че това съвсем не е съвпадение.