Хладнокръвно отмъщение

49.

Мъртъл Бийч, Южна Кармина

Осемнайсетата дупка на игрището „Палмето Спрей Голф Линкс“ се ползваше с една от най-лошите репутации на Източното крайбрежие: дупка от пети пар[18], лашната в края на петстотинметров отвратително криволичещ маршрут, затиснат от половин дузина широки пясъчни бункери, плътно прилепени до ниско окосената част на игрището.

Майер Вайс придвижи инвалидната си количка до голф площадката, издърпа одеялото, покриващо сакатите му крака, сграбчи патериците, окачени на чантата му за голф и се изправи на тях, като застопори ставите на протезите на краката си.

— Имате ли нето против да ви дам още един съвет?

Алойзиъс Пендъргаст плъзна взетата си назаем чанта за голф на земята.

— Ако бъдете така любезен.

— Дупката е далече, но вятърът духа откъм гърба ни. В подобни случаи обикновено пробвам с контролиран фейд[19]. С малко късмет такъв удар ще прати топката на правилното място върху феъруея[20], като ви осигури добра позиция към втора дупка.

— Уви, аз съм скептик що се касае до тъй наречения „късмет“.

Старецът разтърка изгорялото си на слънце чело и се засмя.

— Винаги обичам да изиграя една голф игра, преди започването, на какъвто и да е бизнес. Казва ми всичко, което ми трябва, за моя партньор. Ето, забелязвах подобрение в начина, по който отиграхте последните няколко дупки. Само не забравяйте да замахнете при суинга, както ви показах.

И като хвана стика си, Вайс закуцука към тий маркера. Той се подпря на патериците си, изнесе стика назад и замахна в съвършена дъга. Топката излетя във въздуха с приятен звук, като грациозно се отклони надясно и изчезна от погледа им зад редицата от дървета.

Пендъргаст я проследи, след което се обърна към Вайс.

— Нямаше място за „късмет“ в този изстрел.

Вайс потупа с ръка патериците и протезите си.

— Имал съм на разположение доста години с тези нещица, за да го усъвършенствам.

Пендъргаст пристъпи към тийнг граунда, нагласи стика си и замахна. Стикът удари топката прекалено отворено и вместо плавен удар се получи удар настрана.

Старецът се засмя съчувствено, клатейки глава, но не можеше да прикрие задоволството си.

— Май ще се наложи да я търсим.

Пендъргаст се замисли за момент и после попита:

— Предполагам, че няма да ми позволите мълигън[21]? – Той вече знаеше отговора, но бе любопитен каква ще е реакцията на Вайс.

— Господин Пендъргаст, вие ме изненадвате. Не бих допуснал, че сте от типа, който ще поиска мълигън.

Намек за усмивка се мерна по лицето на Пендъргаст, когато Вайс се отпусна в инвалидната си количка и се зае с протезите си. Мускулестите му ръце придвижваха количката с такава бързина, че почти я изстрелваха напред по чакълестата пътека. Този ловец на нацисти с непреклонен характер си беше спестил лукса да притежава количка за голф и предпочиташе инвалидния стол. До осемнайсетата дупка имаше много път, но той не показваше признаци на умора.

Докато се придвижваха по игрището, се откриха и топките от предишния изстрел – тази на Вайс, тъкмо на място за подходящ удар към следващата дупка, а тази на Пендъргаст – в пясъка покрай редицата дървета.

Вайс отново поклати глава.

— Ваша чест.

Пендъргаст хитроумно заобиколи бункера и коленичи до топката, преценявайки траекторията до следващото флагче. Изчакваше Вайс да даде препоръките си.

— Ако бях на ваше място, щях да избера лоб уедж – каза Вайс след секунда. – Прощава грешките повече от питчинг уеджа.

Пендъргаст се разрови в комплекта с пингове, извади уеджа, изправи се внимателно, направи няколко суинга за упражнение и после удари топката, вдигайки вихрушка от пясък. Топката се премести на шейсет сантиметра по посока на бункера. Вайс възкликна, едва прикривайки доволството си.

— Не го мислете прекалено много. Опитайте да си представите физическото усещане за удара, преди да замахнете.

Пендъргаст отново зае позиция. Този път постигна по-контролиран чип шот[22], който изглеждаше, че ще прехвърли целта, но обратното въртене на топката я приземи само на едно търкулване от тревата около дупката.

— Мацел тов[23]! – възкликна Вайс, сияейки.

— Чист късмет, страхувам се – каза Пендъргаст.

— Казахте, че не вярвате в късмета. Но ето, последвахте моя съвет и сега виждате отличния резултат. – Като избра седми номер айрън[24], Вайс изстреля къса и висока топка на три метра от флагчето. Пендъргаст, на шест метра, пропусна първите си два пътинга, после вкара за боути[25]. Вайс направи пътинг за финален игъл[26].

Пендъргаст го отбеляза и подаде на Вайс книгата с резултатите.

— Уцелихте шейсет и девета. Моите поздравления.

— Това е домашното ми игрище. Сигурен съм, че ако последвате някои от съветите, които споменах, бързо ще напреднете. Имате природни дадености за голфър. А сега да поговорим.

След като играта бе завършена, те тръгнаха към къщата му, непосредствено до тий бокса на петнайсета дупка. Двамата мъже седнаха във вътрешния двор, докато Хайди, съпругата на Вайс, им донесе кана ментов джулеп.

— И така, да преминем към бизнеса – каза Вайс, в чудесно настроение, като си наля питието и вдигна очилата си. – Значи сте дошли при мен във връзка с Волфганг Фауст.

Пендъргаст кимна.

— Което означава, че сте дошли при правилния човек, господин Пендъргаст. Защото проследяването на този доктор от Дахау се превърна в смисъла на живота ми. Само тези тук ме спираха. – И той посочи краката си под одеялото. Като остави питието си, мъжът се пресегна към една дебела папка, която стоеше в единия край на масата. – Трудът на живота ми, господин Пендъргаст – каза той, потупвайки папката. – Събран между тези корици. Знам го наизуст – Той отпи дълга глътка от джулепа си. – Волфганг Фауст е роден в Равенсбрюк, Германия през 1908 г. и е следвал в университета в Мюнхен, където се е запознал с Йозеф Менгеле, три години по-голям от него, и е станал негово протеже. Работил е като асистент на Менгеле в Института за наследствена биология и расова хигиена във Франкфурт. През 1940 г. получава докторската си степен и се присъединява към Вафен СС*. По-късно, по препоръка на Менгеле той работи при Менгеле в клиниката в Аушвиц. Известно ви е с какъв вид „работа“ се е занимавал Менгеле, нали?

— Имам представа.

— Брутална, жестока и нечовешка хирургия – често извършвана без упойка. – Откритото, дружелюбно изражение на Вайс стана сурово и непреклонно. – Ненужни ампутации. Ужасно болезнени и обезобразяващи медицински „експерименти“, провеждани върху малки деца. Шокова терапия. Стерилизация. Инжектиране с различни отрови и болести. Изстудяване на хора до смърт. Менгеле се е очаровал от всичко необичайно и ненормално: джуджета, идентични близнаци, многопръпръстовост. Ромите – циганите – били любимата му група. Заразил стотици от тях с проказа в опит да създаде биологично оръжие. И когато сатанинските му експерименти завършели, убивал жертвата – често с инжекция хлороформ в сърцето, която приключвал с аутопсия, за да документира патологията – точно като при лабораторни мишки.

Той отпи отново глътка джулеп.

— Фауст до такава степен се откроил в Аушвиц, че бил изпратен в Дахау, за да създаде своя собствена лаборатория. Не е известно много за характера на експериментите му в Дахау – Фауст бил далеч по-успешен от Менгеле в унищожаването на архивите и убиването на свидетели, – но онова, което знаем, е също толкова обезпокоително, колкото и зверствата на Менгеле, ако не и повече. Сега не ми се говори за тези подробности; намират се в тази папка, ако наистина искате да разберете до каква степен може да стигне покварата на един човек. По-добре да поговорим какво се е случило след войната. След падането на Берлин Фауст се покрива в Германия с помощта на нацистки симпатизанти, скрит на един таван – по ирония не далеч от онзи, в който се е крила Ане Франк. Тези симпатизанти били добре свързани помежду си или добре финансирани, а може би и двете.

— Откъде знаете?

— Имали възможността да направят – или да се сдобият – с фалшифицирани документи от много високо качество. Брачни свидетелства, документи за идентичност, такива неща. Тези симпатизанти дали на Фауст фалшив паспорт на името на Волфганг Лансер. Някъде в края на 1948 г. – не е известно точно кога – той напуснал тайно страната и се качил на кораб за Южна Америка. Първото пристанище, на което корабът спрял, било в Уругвай. Всичко това, което ви казах до тук, ми отне десет години работа под прикритие.

Пендъргаст наклони глава.

— Установил се временно в редица отдалечени градове, печелел като лекувал селяните, но изглежда никъде не бил добре дошъл за дълго; цените му били изнудвачески и понякога проявявал склонност към различни… ъ-ъ-ъ… лекарства, които често довеждали до смърт.

— Непоправим експериментатор – промърмори Пендъргаст.

— До 1958 г. го бях проследил до Уругвай. По някакъв начин обаче той разбра, че съм по дирите му. И отново промени самоличността си – този път на Вили Линден, – направи си пластична операция и се премести в Бразилия. Но точно там следите се изгубиха. Защото към 1960-та той изчезна напълно. И не можах да науча нищо, абсолютно нищо по-нататък нито за местонахождението, нито за заниманията му. Всъщност, двайсет и пет години по-късно, през 1985 г. попаднах на гроба му – и то до голяма степен случайно, по-скоро късмет, отколкото резултат от внимателно разследване. Тленните останки бяха идентифицирани по декталните, а по-късно и по ДНК-архивите.

— Кога е починал? – попита Пендъргаст.

— Доколкото е възможно да се установи, някъде в края на седемдесетте – 1978-ма или 79-та.

— И нямате представа какво е правил през последните двайсет години?

Вайс сви рамене.

— Опитах се да разбера. Господ знае, че се опитах. – Той довърши питието с едно бързо движение, сега ръката му трепереше леко.

В продължение на няколко минути двамата мъже останаха мълчаливи. После Вайс вдигна поглед към Пендъргаст,

— А сега ми кажете, господин Пендъргаст: защо се интересувате от Волфганг Фауст?

— Имам причини да вярвам, че той може да е бил… свързан по някакъв начин с една смърт в семейството ми.

— А-а-а, да. Естествено. „Докоснал“ е хиляди семейства по този начин. – Вайс замълча. – След като намерих останките, случаят по същество беше затворен. Другите ловци на нацисти не проявяват особен интерес към запълване на белите петна в живота на Фауст. Все пак е мъртъв: защо да си даваме труд? Но намирането на един труп или просто изправянето на някого пред правосъдието не е достатъчно. Вярвам, че сме длъжни да знаем всичко, което има да се знае за тези чудовища. Наша отговорност и наш дълг е да разберем. А съществуват и толкова въпроси за Фауст, на които няма отговор. Защо е бил погребан посред нищото в обикновен чамов ковчег? Защо никой в района няма представа кой е бил той? Никой, когото разпитах в радиус от четирийсет километра от гробището, никога преди не беше виждал, нито чувал за мъж на име Вили Линден. Но след инцидента, който преживях… няма кой да се заеме с това вместо мен. Майер, казаха ми, човекът е мъртъв. Вече откри гроба му. Какво повече искаш? Опитвам се да не съм толкова непримирим.

Вайс внезапно отмести празната чаша и побутна папката към Пендъргаст.

— Искате да знаете повече за него, за това какво е правил през тези последни двайсет години от живота си? Тогава го направете. Продължете нататък труда ми. – Той стисна китката на Пендъргаст. Мъжът може и да беше в инвалидна количка, но въпреки благата си външност имаше свирепостта и неотстъпчивостта на лъв.

Пендъргаст направи деликатен опит да освободи ръката си, но Вайс не го пуска.

— Продължете труда ми – повтори той. – Разберете къде е било това изчадие, какво е правило. След което най-после ще можем да затворим книгата за доктора от Дахау. – Той се вгледа в лицето на Пендъргаст. – Ще го направите ли?

— Ще направя, каквото мога – отвърна агентът.

След миг Вайс се отпусна. Разхлаби хватката около китката на Пендъргаст.

— Бъдете внимателен. Дори днес такива демони като д-р Фауст имат своите поддръжници… онези, които охраняват нацистките тайни, дори от гроба. – И той потупа инвалидната си количка многозначително.

Пендъргаст кимна.

— Ще внимавам.

Пристъпът на пламенност бе отминал и лицето на Вайс отново беше спокойно и благородно.

— В такъв случай единственото, което ни остава, е да изпием по още едно питие – ако сте склонен.

— Без никакво съмнение. Моля ви, предайте на съпругата си, че забърква превъзходен джулеп.

— Изказан от човек от дълбокия Юг, това наистина е комплимент. – И като вдигна каната, старецът допълни чашите им.