Хладнокръвно отмъщение

72.

Долу в машинното Естерхази крачеше, долавяйки увеличаващо се чувство на объркване и паника, което отразяваше и собствените му вътрешни безпокойства.

Как Пендъргаст правеше това, по дяволите? Сякаш четеше мислите им…

Внезапно проумя. Разбира се. Беше толкова просто. И тогава му хрумна идея.

Той заговори за първи път в радиослушалките си.

— Естерхази е. Доведете момичето на предната палуба. Чувате ли ме? Доведете я бързо. Трябва да се отървем от нея; в момента и е единствената ни пречка. Изключи слушалките и даде знак на Фалконър с глава да не използва своите.

— Какво правиш, по дяволите? – прошепна дрезгаво Фалконър. – Не можем да се отървем от нея, ще загубим преимуществото си…!

Естерхази го прекъсна с друг жест

— Той има радиослушалки. Така го прави. Кучият син има радиослушалки.

Изведнъж Фалконър схвана.

— Двамата с теб ще се качим най–горе. Ще го изненадаме, когато отиде на носа да я спасява. Побързай. Ще съберем колкото е възможно повече хора.

Те излязоха от машинното отделение с извадени оръжия и се изкачиха по стълбата, след което минаха през камбуза и излязоха през люка в отсрещния край. Там Шулц чакаше с извадено оръжие.

— На четвърта палуба имаше стрелба… – започна Шулц.

Фалконър го прекъсна с кратко движение.

— Тръгвай с нас – прошепна той.

Тримата се отправиха бързо и мълчаливо към предната палуба, после се свиха зад спасителките контейнери. След по-малко от минута една облечена в черно фигура изтича нагоре и се прехвърли през перилата отдясно, движейки се бързо като прилеп, след което се прилепи зад стената на предната каюта.

Шули се прицели.

— Остави го да се приближи – прошепна Фалконър.

— Изчакай за по-сигурно.

Но нищо не се случи. Пендъргаст продължаваше да стои зад стената.

— Усетил ни е.

— Не – каза Естерхази. – Чака.

Минутите минаваха. Внезапно фигурата излезе иззад скривалището и прелетя по предната палуба с голяма скорост.

Шулц пусна един откос, обстрелвайки стената на каютата, и фигурата се наведе зад една висилка за спасителни лодки, като използва ниските стоманени връзки за прикритие.

Играта започна; Фалконър стреля, куршумите рикошираха от стоманата с глухо звънтене, предизвиквайки дъжд от искри.

— Заковахме го! – каза Фалконър и стреля отново. – Не може да се измъкне оттук. Внимавайте къде стреляте!

Иззад висилките дойде ответен изстрел и те инстинктивно се снишиха. При това моментно разсейване черната фигура изскочи от прикритието си и буквално прелетя през въздуха, после се хвърли през релинга с главата напред, изчезвайки зад борда. Тримата стреляха, но вече бе прекалено късно.

Фалконър и Шулц се изправиха, хукнаха към борда на яхтата и започнаха да изпращат куршуми към водата, но фигурата беше изчезнала.

— Свършен е – каза Шулц. – При тази температура на водата след петнайсет минути ще е мъртъв.

— Не бъди чак толкова сигурен. – Естерхази се приближи и огледа кърмата. Тъмната вода се стелеше, тежка и студена, а неясната килватерна диря се губеше и изчезваше в нищото. – Ще се върне обратно на борда, като използва перилата на кърмата.

Фалконър го изгледа втренчено и върху неестествено спокойното му чело за първи път се появи загрижена бръчка – за миг то се ороси с капчици пот въпреки ниската температура.

— Тогава ще завардим кърмата. Хванете го веднага, щом дойде на борда.

— Твърде късно – каза Естерхази. – При скоростта, с която се движим, той вече е на борда – и със сигурност ни чака да направим точно това.

Пендъргаст се сви зад кърмата в очакване на нападателите си. Краткото потапяне беше повредило радиослушалката му. Жалко, макар последните събития да означаваха, че така или иначе е станала безполезна. Той я хвърли през борда. Корабът продължи, преминавайки през теснините. Мостът Веразано блестеше отгоре и те минаха под него, грациозните арки светлина останаха зад тях, когато корабът постепенно излезе напред, поел курс към външния залив и открития океан отвъд.

Пендъргаст продължи да чака.