Хладнокръвно отмъщение

43.

Като се върна в салона на втория етаж, Пендъргаст отпи от шерито си в замислено мълчание. Макар да бе казал на Морис, че вече се е възстановил, дълбоко в себе си той знаеше, че е лъжа – и това си личеше най-вече по пропуска, който сега разбираше, че е допуснал.

В предишните си издирвания на документите на Хелън упорито бе пропускал да забележи, че липсва един важен документ: нейният акт за раждане. Имаше всичко друго: паспорт, застраховка „Живот“, карта за социално осигуряване, важни квитанции, брачни документи. Но актът за раждане го нямаше.

По-рано би допуснал, че е обикновено недоглеждане от страна на Хелън. Но след като вече знаеше повече за тайния й живот, разбираше, че това обяснение е прекалено повърхностно. Липсата на акта за раждане от документите й можеше да означава само едно: че го е скрила. А би било необяснимо да укрива такъв документ, освен ако той не съдържа някаква изненадваща и необичайна информация.

Той отново отпи глътка шери, вглеждайки се в богатия му кехлибарен цвят. Тя би го скрила, разсъждаваше той, на място, което е лесно-достъпно, но сигурно. Което означаваше, че документът все още е някъде в къщата.

„Пенумбра“ беше голяма постройка с много разклонения, в която имаше безброй места, където човек би могъл да укрие един-единствен лист хартия. Хелън беше умна. Трябваше да обмисли въпроса внимателно.

Без да бърза, той започна да елиминира едно след друго различни потенциални скривалища. Трябваше да е някъде, където тя се отбива често, така че присъствието й в стаята да не бъде сметнато за необичайно. Място, където тя се чувства удобно. Където няма да позволи да я безпокоят. И трябваше да е в някой ъгъл или в някоя мебел, която никога не се мести, изпразва, бърше от прах, проветрява или претърсва от някой друг.

Той остана в салона дълбоко замислен, като няколко часа претърсва наум всяко помещение и всяко ъгълче на голямата къща. После, след като категорично бе изключил всички други помещения, освен една-единствена стая, мълчаливо се надигна и слезе по стълбите към библиотеката. Застана на прага и обгърна с поглед трофейните животински глави, голямата маса, рафтовете и различните предмети на изкуството, прехвърляйки в съзнанието си десетки възможни скривалища.

След още трийсет минути размисъл бе стеснил търсенето до една определена мебел. Масивният шкаф, в който държаха любимата книга на Хелън – фолиантът с рисунки на Одюбон бе разположен вляво от вратата. Той пристъпи в библиотеката, затвори плъзгащата се врата и приближи шкафа. Като се взира в него известно време, отвори долното чекмедже, в което стояха двата масивни фолианта. Занеси двете книги до голямата маса в средата на стаята и внимателно ги положи една до друга. След това се върна, извади чекмеджето и го преобърна.

Нищо.

Пендъргаст си позволи възможно най-лека усмивка. В шкафа имаше само две възможни скривалища. Първото беше празно. Това означаваше, че актът за раждане определено трябваше да е в другото.

Той бръкна в празното пространство, образувано от изваденото чекмедже, и опипа наоколо, прокарвайки ръка по дъното на рафта отгоре, докато пръстите му се блъснаха в задната стена на дълбокия шкаф.

Отново нищо.

Пендъргаст се отдръпна като изгорен. Изправи се и го загледа. Едната му ръка се надигна към устните му, пръстите му леко трепереха. След това – след една дълга пауза – той се обърна и обходи библиотеката с поглед с непроницаемо изражение на лицето.

Морис винаги се будеше рано. Имаше обичай да става не по-късно от шест, за да почисти, да провери в ред ли е всичко и да приготви закуската. Но тази сутрин той остана в леглото дълго след осем.

Тази нощ не беше мигнал. От леглото в стаята си ясно чуваше как Пендъргаст цялата нощ издаваше приглушени шумове, влачеше се нагоре-надолу по стълбите, търсеше нещо, изпускаше предмети на пода, местеше ги от едно място на друго. Слушаше с нарастваща загриженост, докато глухото блъскане, стържене, тупане, влачене и притваряне на врати продължаваше безспир от тавана към салона, от салона към дневната, от дневната към задните спални и към мазето, час след час. И сега, макар слънцето да бе високо в небето на ясната сутрин, Морис изпитваше огромно нежелание да излезе от стаята си и да се заеме с къщата. По всяка вероятност имението беше в състояние на безобразен хаос.

При все това вече нямаше за кога да отлага. И така, с въздишка той отметна чаршафите и седна на леглото си. Изправи се и тихо пристъпи към вратата. В къщата цареше пиша тишина. Сложи ръка на бравата. Вратата се отвори със скърцане. Внимателно и с нарастващо вълнение той надникна навън.

Коридорът беше безупречен. Морис тихо провери стаите една по една. Всичко беше на мястото си; „Пенумбра“ беше в пълен ред. Пендъргаст го нямаше никакъв.