Хладнокръвно отмъщение

26.

Бенгър, Мейн

Бе минал през митнически контрол и си беше взел куфарите без никакви непредвидени инциденти. И при все това Джъдсън Естерхази не можеше да събере кураж да си тръгне от зоната за получаване на багажа. Остана да седи на един пластмасов стол като неспокойно оглеждаше лицето на всеки непознат, който минеше край него. Летище „Бенгър“ в Мейн беше може би най-затънтеното в страната. А и Естерхази бе сменил самолета на два пъти – първо в Шенън, а след това в Квебек, като се надяваше да направи дирята си по-неясна за очите на агента от ФБР.

Елин мъж тежко се отпусна до него и той го изгледа подозрително. Но пътникът тежеше близо сто и петдесет килограма, а дори и Пендъргаст не би могъл да наподоби начина, по който тлъстините на мъжа се диплеха над колана. Естерхази отново обърна поглед към лицата на минаващите. Агентът като нищо можеше да е сред тях. Или пък, благодарение на позицията си във ФБР, може би се намираше в някой от близките охранителни пунктове и го наблюдаваше от мониторите. А възможно бе и да е паркирал пред къщата на Естерхази, „Савана“. Или даже по-лошо, да го причаква вътре, в кабинета.

Засадата в Шотландия го бе накарала да си глътне езика от ужас. За пореден път го завладя сляпа паника, примесена с ярост. Всички години, в които така грижливо бе замитал следите си… а сега Пендъргаст бе на път да разнищи всичко. Агентът от ФБР изобщо не подозираше каква кутия на Пандора се напъваше да отвори. Веднъж щом те излезеха на сцената… Почувства се безжалостно притиснат от Пендъргаст от една страна и от Братството от друга.

Задъхан, разхлаби яката си и се стегна да пребори паниката. Можеше да се справи с това. Притежаваше нужния интелект, имаше необходимите средства. Пендъргаст не беше непобедим. Трябваше да има начин да обуздае ситуацията сам. Можеше да се крие; да се окопае дълбоко, да си даде време да размисли.

Но кое беше онова място, толкова отдалечено и уединено, че Пендъргаст да не се сети за него? А дори и да се потулеше в някой забравен от Бога кът, не би могъл да продължи да живее година след година разяждан от страховете си подобно Слейд и семейство Броуди.

Броуди, бе прочел във вестника за зловещата им смърт. Несъмнено са били открити от Братството. Беше ужасяващо, но в действителност можеше да се очаква. Джун Броуди не бе и подозирала дори половината от това, в което беше замесена – това, в което той и Чарлз Слейд я бяха замесили. В противен случай никога нямаше да има шанса да се махне от онези блата. Изумително как Слейд, при всичката си умопобърканост и упадък, така и не бе издал най-важната, най-голямата тайна, центърът на всичко.

В този миг на страх и отчаяние Естерхази най-накрая разбра какво трябва да стори. Имаше един отговор – само един. Не можеше да продължи сам. С Пендъргаст по следите си щеше да се нуждае от тази последна мярка. Налагаше се да се свърже с Братството веднага, по собствена воля. Щеше да е далеч по-опасно ако не им кажеше, ако по някакъв друг начин разберяха какво става. Трябваше да виждат в него надежден съучастник, дори това да означаваше още веднъж да се остави в тяхна власт.

Да – колкото повече мислеше какво трябва да се направи, толкова по-неизбежно му се струваше това. По този начин щеше да контролира каква информация получават и да премълчава фактите, които никога не трябваше да достигнат до тях. А и ако попаднеше под протекцията см, Пендъргаст щеше да е безпомощен, нямаше да може да го нарани. Всъщност, ако успееше да ги убеди, че Пендъргаст е заплаха, при това агент от ФБР, с всички привилегии, щеше да го обрече на сигурна смърт. А тайната му щеше да остане в безопасност.

Това решение му донесе известно облекчение.

Той отново се огледа, взирайки се във всяко лице. После, като се надигна и взе куфарите си, се отправи към стоянката за таксита. Имаше няколко коли – добре.

Отиде при четвъртото такси и се наведе през отворения пасажерски прозорец.

— Скоро ли ви свършва смяната? – попита той.

Таксиджията поклати глава.

— Нощта едва започва, приятелче.

Естерхази отвори задната врата, метна багажа си вътре и се пъхна след него.

— Към Бостън, ако обичате.

Мъжът се облещи към него от огледалото за обратно виждане.

— Бостън?

— Бек Бей, Копли плейс. – Естерхази бръкна в джоба си и хвърли няколко стотачки в скута на мъжа. – Това е за начало. Ще си струва усилието.

— Както кажете, господине. – И като включи на скорост, шофьорът изкара колата и потегли в нощта.