Хладнокръвно отмъщение

38.

Форт Мийд, Мериленд

Алойзиъс Пендъргаст влезе в лобито на една незабележителна сграда в кампуса на Агенцията за национална сигурност. Предаде оръжието и значката си на дежурния войник, мина през металния детектор и пристъпи към рецепцията.

— Казвам се Пендъргаст – Имам среща с генерал Галъша в десет и трийсет.

— Един момент. – Секретарката позвъни по телефона, след което попълни временен пропуск. Тя кимна настрани и към нея се приближи друг въоръжен войник.

— Последвайте ме, господине.

Като закачи пропуска към джоба на сакото си, Пендъргаст последва войника към асансьорите, по които слязоха няколко етажа по-долу. Излязоха от кабинката в лошо осветен лабиринт от пепеляво-сиви коридори, които след малко го изведоха до причудлива врата с един-единствен надпис: „Ген. Галъша“.

Войникът учтиво почука и отвътре се чу едно „влезте“. Охранителят отвори вратата и след като Пендъргаст влезе, затвори след него, приготвяйки се да чака отвън, докато срещата приключи.

Галъша беше спретнат мъж с войнишко изражение, облечен в обикновена военна униформа, а самотната златна звезда на пагоните бе единственият знак за високия му чин.

— Седнете, моля. – Държанието му беше хладно.

Пендъргаст се настани на стола.

— Трябва да ви кажа направо, агент Пендъргаст, че не мога да одобря молбата ви, докато вие и началниците ви от ФБР не минете по обичайните канали. Освен това не виждам как точно бих могъл да ви помота.

За момент Пендъргаст запази мълчание, после прочисти гърлото си.

— Като един от… тъй да се каже… портиерите на М-Логос, бихте могли значително да ми помогнете, генерале.

Галъша замръзна.

— И какво точно знаете за М-Логос… ако такова нещо изобщо съществува?

— Знам доста неща. Например знам, че това е най-мощният компютър, създаван някога от човечеството, и че се намира в укрепен бункер, разположен под тази сграда. Известно ми е, че представлява система за паралелна обработка на данни, която използва специален интерфейс, наречен Статър Лоджик, и че е създаден с една-единствена цел: да анализира информация за потенциални заплахи на националната сигурност. Заплахи от всякакъв род – тероризъм индустриален шпионаж, дейност на вътрешни радикални групи, манипулация на пазарите, укриване на данъци, дори епидемии.

Пендъргаст скромно кръстоса крака и продължи:

— За да постигне тази цел М-Логос поддържа база данни, която съдържа най-разнообразна информация. Като започнем от разпечатки на телефонни разговори и имейли, преминем през информация за платени пътни такси, медицински и съдебни архиви и стигнем до социални мрежи и университетски научни бази данни. Твърди се, че тази база данни съдържа информация за почти сто процента от индивидите, намиращи се в границите на САЩ, индексирана с кръстосани отпратки. Не знам какъв е процентът за индивиди извън Америка, но мисля, че може уверено да се каже, че М-Логос притежава цялата информация, която съществува в цифрова форма за повечето хора в индустриалните държави.

През цялото време генералът не помръдна и не проговори.

— Изнесохте цяла реч, агент Пендъргаст. И как точно сте се сдобили с цялата тази информация?

Пендъргаст сви рамене.

— Работата ми във ФБР периодически ме отвежда към какви ли не екзотични разследвания. Но нека и аз да задам един въпрос. Ако американците имаха и най-отдалечена представа за това колко пълна, подробна и добре организирана с базата данни на М-Логос, и колко информация е събрало американското правителство за американски граждани, които с нищо не са нарушили закона, то как според вас би реагирало обществото?

— Но обществото няма как да разбере, нали? Защото подобни разкрития попадат в категорията „държавна измяна“.

Пендъргаст наклони глава.

— Нямам интерес към разкрития. Интересува ме един-единствен човек.

— Разбирам – каза Галъша и погледна писмото на бюрото си. – И предполагам, че искате да издирим този човек в базата данни на М-Логос.

Пендъргаст прехвърли крак върху крак и загледа Галъша, без да казва нищо.

— Щом и без това знаете толкова много, също така би трябвало да знаете, че достъпът до М-Логос е силно ограничен. Не мога просто да дам достъп до него на всеки агент, който влезе в кабинета ми… Дори на такъв решителен като вас.

Пендъргаст продължаваше да мълчи. След предходния монолог това сякаш подразни Галъша.

— Аз съм зает човек – добави той.

Агентът за пореден път прехвърли крак връз крак.

— Господин генерал, моля ви да потвърдите, че имате право да разрешите или откажете достъп до компютъра, без да се допитвате до други.

— Така е, но нямам намерение да играя игри с вас. По никой начин няма да ви разреша достъп.

Пендъргаст замълча отново, а Галъша се намръщи.

— Не искам да звуча грубо, но разговорът приключи.

— Не е – отвърна Пендъргаст.

Галъша вдигна вежди.

— Я гледай ти!

С отработено движение Пендъргаст извади някакъв документ от сакото си и го сложи на бюрото. Галъша го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите… Това е автобиографията ми.

— Да. Доста впечатляваща е.

Галъша го изгледа с присвити очи.

— Генерале, виждам че като цяло сте добър офицер, верен на страната си и сте заслужили редица отличия. Именно затова наистина съжалявам, че ще се наложи да прибегна до нещо такова.

— Заплашвате ли ме?

— Бих желал да ми отговорите на един малък въпрос. Защо в този документ сте излъгали? – Настъпи дълга тишина. – Воювали сте във Виетнам. Заслужили сте една Сребърна звезда, една Бронзова звезда и две Пурпурни сърца. Издигали сте се в чин единствено благодарение на способностите си – никой не ви е помагал. И при все това цялата ви кариера е построена върху една лъжа, защото не сте завършили университета в Тексас, както е написано и автобиографията ви. Вие нямате виеше образование. Прекъснали сте следваното си последния семестър, преди да завършите и след това не сте го подновили. Което означава, че не сте бил подходящ за Кадетския офицерски корпус. Изумително е, че никой не си е направил труда да го провери. Как успяхте? Имам предвид как влязохте в школата за подготовка на офицери?

Галъша се изправи, лицето му бе почти пурпурно.

— Вие сте един долнопробен негодник!

— Не съм долнопробен негодник, а просто изключително отчаян човек, готов на всичко, за да получи това, което му трябва.

— Какво искате от мен?

— Не смея дори да ви кажа. Защото сега виждам, че сте човек достатъчно лоялен, за да устои на схемата за изнудване, която бях планирал. Подозирам, че по-скоро ще предпочетете да ви уволнят най-позорно, отколкото да ми осигурите достъп до тази база данни.

Отново настъпи дълга пауза.

— Така е, мътните да ви вземат.

Пендъргаст виждаше, че Галъша вече се овладява след ужасната новина и се подготвя за по-нататъшен отпор. Що за лош късмет имаше да попадне на човек като Галъша на такава позиция?

— Много добре. Но преди да си тръгна, ще ви кажа защо дойдох тук. Преди десет години жена ми почина при ужасни обстоятелства. Така поне си мислех. Сега обаче знам, че е жива. Нямам представа защо не се е свързала с мен досега. Възможно е да е в ръцете на изнудвачи, задържали я против волята й. Възможно е дори да е робиня. Какъвто и да е случаят, непременно трябва да я намеря. И М-Логос е най-добрият начин.

— Правете каквото щете, господин Пендъргаст, но никога няма да ви дам достъп до тази база данни.

— Не ви и моля за това. Ще ви помоля да проверите данните лично. Ако я намерите, бих желал просто да ме уведомите. Това е всичко. Не ви искам поверителна информация, просто име и местонахождение.

— В противен случай ще ме компрометирате?

— В противен случай ще ви компрометирам.

— Няма да стане.

— Обмислете решението си внимателно, генерале. Мога да ви кажа какво ще стане след това. Ще изгубите позицията си, ще ви разжалват, най-вероятно ще ви уволнят от армията. Забележителната ви военна кариера ще бъде сведена до една обикновена лъжа. Военните ви отличия ще станат неудобна тема за разговор в семейството ви, своего рода табу. Прекалено късно ще е да се захванете с нова кариера като цивилен, а много от пътищата, отворени за пенсионираните военни, ще бъдат затворени за вас. Ще ви свързват с тази лъжа завинаги. Ще е много несправедливо – всички сме лъжци, а вие сте къде-къде по-добър лъжец от средното. Светът е грозно място. Отдавна съм се примирил с този факт и съм приел, че аз самият, съм част от тази грозота. Това беше голямо облекчение. Ако не направите това, което ви моля, от което никой няма да пострада, но ще помогнете на един човек, бързо ще откриете сам колко грозен може да бъде светът.

Галъша гледаше Пендъргаст с такава мъка и укоризненост, че агентът почти се отдръпна. Пред него беше човек, който явно вече бе изпитал много житейски разочарования.

Когато генералът заговори отново, гласът му премина в шепот.

— Ще ми трябва личната информация на жена ви, за да проведа издирването.

— Донесъл съм повече от достатъчно информация – каза Пендъргаст, като извади нова палка от сакото си. – Тук ще камерите проби от ДНК, почерка й, медицинската й история, зъбни рентгенограми, отличителни белези, физически характеристики и така нататък. Тя е жива някъде по света, моля ви, намерете я.

Галъша се пресегна към папката, сякаш бе нещо отвратително. Но така и не успя да се застави да я вземе. Треперещата му ръка увисна във въздуха.

— Мога да ви предложа поощрение – продължи Пендъргаст. – Един мой познат има необикновени компютърни умения. Той ще поработи над файловете в Тексаския университет и ще ви осигури бакалавърската степен, завършена с отличие, която без съмнение щяхте да получите, ако баща ви не бе починал и това не ви бе принудило да прекъснете през последния семестър.

Галъша сведе глава. Набраздената му с вени ръка се пресегна и най-сетне сграбчи палката.

— Колко дълго? – изрече Пендъргаст с глас, подобен на шепот.

— Четири часа, може би и по-малко. Изчакайте тук. Не говорете с никого. Лично ще се оправя с това.

Три часа и половина по-късно генералът се върна. Лицето му изглеждаше сгърчено и посивяло. Той остави папката на масата и седна на поскърцващия стол, уморен като старец. Пендъргаст остана напълно неподвижен, като го наблюдаваше.

— Съпругата ви е мъртва – каза Галъша изморено. – Трябва да е. Тъй като всички следи за нея са изчезнали преди десет години, след… – Той вдиша възпалените си очи към агента. – След като е била убита от онзи лъв в Африка.

— Това не е възможно.

— Боя се, че не просто е възможно, а е факт. Освен ако не живее в Северна Корея или в някоя част на Африка, Папуа Нова Гвинея, или някое от малкото други напълно изолирани кътчета на света. Вече знам всичко за нея – и за вас, д-р Пендъргаст. Всички архиви, свързани с нея, всички нишки, всички доказателства приключват в Африка. Тя е мъртва.

— Грешите.

— М-Логос не греши. – Галъша побутна папката към Пендъргаст. – Узнах достатъчно за вас, за да съм сигурен, че ще спазите своята част от уговорката. – Той пое дълбоко дъх. – Така, че ни остава единствено да си пожелаем довиждане.