Хладнокръвно отмъщение

45.

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър бавно изкачи стъпалата на Нюйоркската обществена библиотека на Четиридесет и втора улица. Беше късният следобед и широките стълбища бяха пълни със студенти и туристи с камери. Фелдър ги игнорира, мина между мраморните лъвове, които охраняваха фасадата и със свито сърце влезе в отекващото преддверие.

Години наред беше използвал този главен клон на библиотеката като своего рода убежище. Обичаше начина, по който в него се смесваха усещането за елегантност и богатство с научните изследвания. Беше израснал пристрастен към четенето и беден – син на продавач в галантерия и на учителка в обществено училище, и това винаги го бе държало далеч от възбудата на лъскавите авенюта и витрини. Дори сега, когато имаше пълен достъп до изследователски материали в Отдела по здравеопазване, той продължаваше да се връща тук отново и отново. Самото влизане в лъхащите на книги предели беше успокоителен акт, оставяне на презрения свят отвъд за едно по-добро място.

С изключение на днес. Днес по непонятни причини се чувстваше различно.

Той изкачи двете редици стълбища към Главната читалня и измина дългия път покрай дузината дълги дъбови маси до един далечен ъгъл. Остави куфарчето си върху издрасканата дървена повърхност, дръпна една близка клавиатура към себе си, после спря.

Беше изминала приблизително половин година, откакто за пръв път се запозна със случая на Констанс Грийн. Първоначално всичко беше рутинно: поредният съдебно назначен разпит на душевноболна престъпничка. Но то бързо се превърна в нещо повече от това. Той си даде сметка, че е озадачен, объркан, заинтригуван – и възбуден.

Възбуден. Да, това също. Най-после го беше признал пред себе си. Но не беше само нейната красота – а също така странният й, не от този свят маниер на повеление. Имаше нещо уникално в Констанс Грийн, нещо, което отиваше отвъд доказаната й лудост. И точно то беше, което караше Фелдър да продължава, което го тласкаше да я разбере. По начин, който не проумяваше напълно, Фелдър усещаше дълбоко вкоренена нужда да й помогне, да я излекува. Тази нужда само се задълбочи при явната липса на интерес у нея към получаването на помощ.

И точно в тази странно нажежена от емоции атмосфера току-що бе нахълтал д-р Ърнест Пул. Фелдър знаеше, че чувствата му към Пул са смесени. Той изпитваше определен собственически интерес към Констанс и идеята, че друг психиатър преди това я е изследвал беше странно дразнеща. Но пък собственият опит на Пул с Констанс – явно доста неприличащ на неговия – обещаваше може би най-добрия шанс за проникване в загадките й. Фактът, че клиничните резултати на Пул бяха толкова различни, беше както смущаваш, така и окуражаващ. Това можеше да предложи уникално триизмерно предимство към онова, което можеше да се превърне в – усещаше го с все по-нарастваща убеденост – ключов случай в неговата кариера.

Отпусна пръстите си върху клавиатурата и отново спря. Аз наистина съм родена на Уотър стрийт през седемдесетте години – през 1870-та. Интересно. Дълбоката вяра на Констанс, съчетана с фотографското й, все още необяснимо познаване на стария квартал, почти го бяха убедили, че тя наистина е на сто и четиридесет години. Но становището на Пул за лакунарната й амнезия, за дисоциативната й фуга го бяха върнали обратно в реалността. При все това той смяташе, че дължи на Констанс достатъчна доза доверие, за да предприеме една последна проверка.

Тракайки бързо на клавиатурата, той изкара на екрана библиотечната база данни на периодичните издания. Щеше да проведе едно последно проучване, този път на 1970-та година и по-късно – времето, по което логично би могло да се предполага, че е родена Констанс.

Премести курсора надолу до „параметрите на търсене“ на полето, после спря, като направи справка в бележките си. Когато родителите ми и сестра ми починаха, останах сираче и бездомна. Къщата на господин Пендъргаст на Ривърсайд драйв 891 тогава беше собственост на мъж на име Ленг. Накрая се освободи. Там живеех.

Щеше да търси три неща: Грийн, Уотър стрийт и Ленг. Но той знаеше от предишния си опит, че е по-добре да не прави търсенето прекалено прецизно – сканираните вестници бяха печално известни с многото печатни грешки. Така че зададе търсенето, използвайки логическия оператор „И“.

Затрака отново, като този път зададе търсене във формат, подобен на SQL:

Почти веднага получи отговор. Имаше един резултат статия отпреди три години в „Ню Йорк Таймс“. Поредно тракане по клавиатурата я извади на екрана. Той започна да чете… и затаи дъх невярващо.

Уотър стрийт № 16. Мери Грийн беше изписала погрешно името на улицата – ето защо беше пропуснал статията преди.

Фелдър я прочете веднъж, след това втори път и накрая трети път. После се облегна назад много бавно и стисна ръкохватките на стола толкова силно, че пръстите го заболяха.