Хладнокръвно отмъщение

69.

Притиснат към левия борд на другия тенлер Пендъргаст гледаше как обхванатата от пламъци лодка изчезва в тъмнината и водите на Ню Йорк харбър се затварят над нея. Виковете на мъжа, когото беше блъснал през борда, ставаха все по-слаби и по-слаби и скоро се изгубиха сред звуците на яхтата, вятъра и водата. Той си сложи слушалките, нагласи ги и се заслуша в разтревоженото бърборене. От него си създаде представа за броя на играчите, сравнителното им местоположение и различието им душевно състояние.

Изключително показателно.

Докато слушаше, той се освободи от ограничаващия движението мокър костюм и го хвърли през борда. Извади си дрехи от водонепромокаемата чанта, която носеше, облече се бързо, после запрати и чантата след костюма. След няколко минути отиде до носа на тендера. Летният мостик на върха на яхтата изглеждаше пуст. Само един въоръжен мъж сега патрулираше на най-горната открита палуба. През цялото време на обиколката си мъжът имаше удобна позиция за наблюдение на задната палуба.

Пендъргаст проследи как въоръженият се взира по посока на потъващия тендер, говорейки в радиостанцията си. След минута той влезе в палубния салон и започна да крачи напред-назад пред кабината на щурвала, охранявайки я. Пендъргаст преброи секундите, които му отнема всяка обиколка, после пресметна собствените си крачки и спринтира през отворената главна палуба към задния вход на салона. Сви се до вратата, свесите сега го прикриваха отгоре. Опита вратата: заключена. Прозорецът беше матиран и салонът зад него тъмен, което не позволяваше да погледне вътре.

Обикновената ключалка отстъпи пред кратката атака. Имаше достатъчно странични шумове, които да заглушат движенията му. Въпреки че сега вратата бе отключена, той не бързаше да я отвори. Знаеше от подслушването по радиослушалката, че на борда има повече хора, отколкото смяташе първоначално – Лоуи го беше измамил – и осъзна, че е попаднал в капан. Корабът се носеше към протока Варазано и без съмнение – към Атлантическия океан отвъд. Колко жалко.

Жалко, наистина, за шансовете за оцеляване на онези на борда.

Той отново се заслуша в бърборенето, доизяснявайки си ситуацията на яхтата. Нямаше никаква следа, която да сочи местоположението на Констанс. Един човек, очевидно дежурният, говорете на смесица от немски и английски от място със силен шум отзад – най-вероятно машинното отделение. Другите бяха пръснат из яхтата, всички по местата си, всички очакващи заповеди. Не чу гласа на Естерхази.

От онова, което долови, обаче, излизаше че в главния салон няма никого. С изключително внимание отвори вратата и надникна в слабо осветеното, но елегантно пространство, облицовано с махагон, с бели кожени седалки, бар с гранитен плот и плюшен килим, едва различим на околната светлина. Огледа се бързо, за да се увери, че е празно.

Чу бягащи стъпки по стълбата от палубата към салона и говорене по радиостанцията. Няколко души бяха на път към кърмата и щяха да стигнат салона след секунди.

Той бързо се измъкна и пусна вратата да се затвори. Притаи се отново в тъмнината на вратата, с ухо до панела от фибростъкло. Стъпките влязоха в салона от предната част. От приказките по радиослушалките разбра, че са двама души. Бяха тръгнали да проверят за видения за последно на задната палуба Виктор, който не беше отговарял по радиостанцията си след пускането на горящия тендер.

Отлично.

Заобиколи ъгъла откъм вратата и се притисна до стената на кърмата, скрит отгоре от свесите. В салона отново утихна. Двамата мъже чакаха и се ослушваха, явно уплашени.

Движейки се с изключителна предпазливост, Пендъргаст стигна до стълбата, която водеше към горната задна палуба; хвана едно стъпало и изпълзя нагоре; а после, като протегна крак, се прехвърли от стълбата на един малък покрив върху салона, скрит от голямата четвърта палуба от голям вентилатор.

Като се протегна по лъскавото фибростъкло, Пендъргаст се наведе върху свесите и – с една протегната ръка – леко почука с дулото на оръжието си по вратата. То издаде слаб звук, без съмнение усилен вътре в салона.

Никаква реакция. Сега двамата мъже в салона бяха още по-възбудени. Не можеха да са сигурни дали звукът е случаен, или не; както и дали няма някой от външната страна на вратата. Тази несигурност щеше да ги държи още известно време на мястото им.

Спускайки се обратно върху покрива над салона, прикрит зад отдушника, Пендъргаст притисна дулото на своя Лес Банер към покрива от фибростъкло и натисна спусъка. В помещението отдолу отекна силна експлозия, когато 45-калибровият „Черен нокът“[35] проби дупка в тавана, несъмнено изпълвайки салона с фибростъкло и прах от смола. В същия миг агентът скочи от покрива и се плъзна обратно до рамката на вратата, когато двамата паникьосани мъже откриха огън през тавана с автоматичните си пистолети, правейки на решено мястото, където той бе стоял до преди малко, като по такъв начин разкриха местоположението си в салона. Един от тях реагира по очаквания начин и щурмува вратата, стреляйки в движение; Пендъргаст, позициониран зад вратата, го ритна силно по пищяла, когато излезе, и в същото време го удари по врата; от инерцията мъжът се пльосна по лице на палубата, зашеметен.

— Хамар! – долетя вик от вътрешността на салона.

Без да се бави, агентът влетя през отворената врата. Вторият мъж се обърна и пусна един откос, но Пендъргаст го бе очаквал, хвърли се върху застлания с под килим, претърколи се и изстреля един-единствен куршум в гърдите на мъжа. Онзи се блъсна в плазмения телевизор отзад и се свлече в дъжд от стъкла.

Пендъргаст скочи на крака, обърна се на ляво и излезе от салона, после се притисна до вратата. Спря отново да се ослуша в продължаващия разговор по радиостанцията, пренареждайки в съзнанието си картината и разместването на позициите на мъжете на борда.

— Зел. Отговори – чу се гласът на дежурния. Намесиха се и други гласове, питайки панически за оръжия, докато германецът не ги накара да млъкнат. – Зел! – извика дрезгаво мъжът в радиослушалката. – Провери ли?

Пендъргаст си помисли със задоволство, че Зел отдавна е приключил с всякакви проверки.