Хладнокръвно отмъщение

44.

Трийсет и пет хиляди фута над

Западна Вирджиния

— Още един доматен сок, господине?

— Благодаря, няма нужда. Това е всичко засега.

— Много добре – отвърна стюардесата и продължи нататък по средната пътека на самолета.

В салона на първа класа Пендъргаст разглеждаше пожълтелия документ, който след часове изтощително претърсване накрая бе намерил на най-странното място: навит на руло и пъхнат в цевта на една стара пушка, което още веднъж доказваше колко малко всъщност бе познавал жена си. Очите му за пореден път огледаха документа.

Значи Хелън беше родена в Бразилия – на място, наречено Нова Годон. Нова Годон като Нова Г. Той си спомни името от изгорения лист хартия, на който той и Лора Хейуърд се бяха натъкнали в руините на фармакологичните лаборатории на „Лонджитюд“.

Мим беше казал, че родният език на Хелън е португалски. Сега всичко придобиваше смисъл.

Бразилия. Пендъргаст се замисли за миг. Хелън бе прекарала почти пет месеца в Бразилия, преди да се оженят, работейки за мисията на „Доктори с криле“. Или поне така му бе казала навремето. Сега вече знаеше от опит, че всяко допускане за Хелън трябва да се проверява.

Той отново се вгледа в акта за раждане. В най-долния край имаше поле, означено като Observacoes / Averbacoes – Забележки /Анотации. Погледна го внимателно и после извади малка лупа от джоба си, за да го изследва.

Съдържанието на полето не просто бе заличено, а изрязано и заменено с непопълнено парче хартия със същите водни знаци, прикрепено с микроскопичен шев. Работата бе свършена изключително професионално.

В този момент той най-сетне прие факта, че наистина не е познавал любимата си съпруга. Подобно на много други несъвършени човешки създания бе позволил на любовта да го заслепи. Досега дори не се бе опитвал да разгадае върховната мистерия на нейната идентичност.

С внимание, граничещо с почтителност, той отново сгъна акта за раждане и го сложи в един дълбок джоб на сакото си.