Хладнокръвно отмъщение

46.

Девет етажа и точно сто и шейсет стъпки под масата на д-р Фелдър в главната читалня специален агент Алойзиъс Пендъргаст слушаше напрегнато стария библиофил-изследовател, известен като Рен. И да имаше първо име, никой – включително Пендъргаст – не го знаеше. Цялата история на Рен – къде е живял, откъде е, какво точно е правил всяка нощ и през повечето дни в дълбоките подземия на библиотеката – беше загадка. От годините без слънчева светлина кожата му беше придобила цвят на пергамент и той миришеше леко на прах и лепило за подвързване. Косата стърчеше като бял ореол около главата му, а очите му бяха черни и блестящи като на птица. Но независимо от цялата си ексцентрична външност мъжът имаше две качества, които Пендъргаст ценеше повече от всичко: уникален талант за изследване и дълбоко познаване на, както изглежда, неизчерпаемите притежания на Нюйоркската обществена библиотека.

Сега, кацнал върху една огромна купчина от хартии като мършав Буда, той говореше бързо и оживено, прекъсвайки речта си с внезапни, резки жестове.

— Проследих потеклото й – говореше сега той. – Проследих го много внимателно. И се оказа също така доста работа – семейството, изглежда, се е стараело да държи подробностите за произхода си в тайна. Слава богу, че съществува „Колекцията Хайлигенщад“.

— „Колекцията Хайлигенщад“? – повтори Пендъргаст.

Рен кимна кратко.

— Става въпрос за световна родословна сбирка, дарена на библиотеката през ранната 1980-та година от елин доста ексцентричен генеалог, живял в Хайлигенщад, Германия. Библиотеката наистина не я искала, но когато колекционерът добавил няколко милиона за… издръжка“ на колекцията, я приели. Излишно е да се казва, че тя мигновено била забутана в един дълбок, тъмен ъгъл, където да изгние. Само че ти ме познаваш – мен и дълбоките тъмни ъгли. – Той се изкикоти и потупа нежно по купчината подредени компютърни разпечатки, която стоеше до него. – Тя е особено подробна, що се касае до немски, австрийски и естонски фамилни, което ми помогна невероятно.

— Много интересно – каза Пендъргаст със зле прикрито нетърпение. – Може би ще ме осведомиш за откритията си?

— Разбира се. Но… – тук дребният мъж спря – боя се, че онова, което трябва да ти кажа, няма да ти хареса.

Очите на Пендъргаст се присвиха леко.

— Предпочитанията ми нямат никакво значение. Подробностите, ако обичаш.

— Разбира се, разбира се! – Рей, очевидно чудесно прекарал времето си, потри ръце. – Човек живее за едните подробности! – Той отново потупа бащински разпечатките. – Майката на Волфганг Фауст е била прабаба на Хелън. Родословието върви така: майката на Хелън, Лени, се омъжила за Андраш Естерхази, който – както се оказа – също бил лекар. Двамата родители на Хелън са починали. – Той се поколеба: – Между другото, знаеше ли, че Естерхази е много старо благородническо име? По време на царуването на Хабсбургите…

— Дали да не оставим Хабсбургите за друг път?

— Много добре. – Рен започна да изрежда на пръсти подробностите. – Бабата на Хелън е Марейке Шмид, по баща фон Фукс. Волфганг Фауст е братът на Марейке. Обшият им родственик е прабабата ха Хелън – Клара фон Фукс. Забележи родството по майчина линия.

— Продължавай – каза Пендъргаст.

Рен разпери ръце.

— С други думи, д-р Волфганг Фауст, военнопрестъпник, лекар от се в Дахау, нацист, избягал в Южна Америка… е бил пра-чичо на съпругата ти.

Пендъргаст не изглеждаше да реагира.

— Нарисувах малко родословно дърво.

Пендъргаст взе листа, покрит с драскулки, и като го сгъна, го прибра в джоба на сакото си, без да го погледне.

— Знаеш ли, Алойзиъс… – Гласът на Рен секна.

— Да?

— Този път по изключение ми се иска проучванията ми да се бяха провалили