Хладнокръвно отмъщение

48.

Ню Йорк сити

Джъдсън Естерхази – в ролята си на д-р Пул – вървеше важно по коридора на болница „Маунт Мърси“ с Фелдър от едната си страна. Те следваха д-р Остром, директор на болницата, който изглеждаше любезен, дискретен и изключително професионален: отлични качества за човек на неговата позиция.

— Сигурен съм, че ще намерите тази сутрешна консултация за свръх интересна – каза Естерхази на Остром. – Както вече обясних на д-р Фелдър, вероятността тя да прояви селективна амнезия относно познанството си с мен е висока.

— Нямам търпение да видя – каза Остром.

— И не сте й казвали нищо за мен, нито сте я подготвили по някакъв начин за това посещение?

— Не й е казвало нищо.

— Отлично. Вероятно продължителността на настоящата визитация не трябва да е голяма: каквото и да прави или да не признава, че знае, емоционалното напрежение – макар най-вероятно несъзнавано в началото – без съмнение ще е значително.

— Уместна предпазливост – съгласи се Фелдър.

Те завиха зад ъгъла и изчакаха санитаря да отключи една метална врата.

— Почти сигурно е, че тя ще изглежда неловко в мое присъствие – продължи Естерхази. – Това, разбира се, е свързано със собствения й дискомфорт от потиснатите сломени, включващи по-раншното ми лечение.

Остром кимна.

— И едно последно нещо. В края на визитацията бих оценил няколко минути насаме с нея.

Остром забави крачка и погледна озадачено през рамото си.

— Любопитен съм да разбера дали поведението й след излизането ви от стаята ще се промени по някакъв начин, или тя ще продължи да поддържа заблудата, че не ме познава.

— Не виждам проблем – каза Остром. Той спря пред една врата – обозначена както останалите единствено с номер, – после почука леко.

— Можете да влезете – долетя глас отвътре.

Остром отключи, после пропусна Фелдър и Естерхази в малка стая без прозорци. Единствената мебелировка бе легло, маса, библиотечен рафт и пластмасов стол. В стола седеше млада жена и четеше книга. Тя вдигна поглед, когато тримата влязоха.

Естерхази я погледна с любопитство. Беше се питал как ли изглежда повереницата на Пендъргаст – и сега бе възнаграден за любопитството си. Констанс Грийн беше много – всъщност изключително – привлекателна: слаба и дребна, с къса коса в тъмномахагонов цвят и идеална порцеланова кожа, с виолетови очи, които бяха внимателни и умни, но странно непроницаеми. Тя ги изгледа един след друг. Когато спря очи върху Естерхази се забави, но изражението й не се промени.

Естерхази не се тревожеше, че може да го разпознае като бившия зет на Пендъргаст. Пендъргаст не беше от хората, които държат семейни портрети из къщата.

— Д-р Остром – каза тя, като остави книгата и се изправи любезно. Естерхази забеляза, че четеше Сартъровото „Битие и нищо“. – Д-р Фелдър, колко приятно, че ви виждам отново.

Естерхази бе заинтригуван. Движенията й, начинът й на говорене, цялата тя изглеждаше като ехо на по-раншна, по-благородна епоха. Едва ли не ги беше поканила на пай с тиква и шипков чай. Освен това съвсем ме изглеждаше като някаква детеубийца, заключена в отделение за душевноболни престъпници.

— Моля ви, седнете, Констанс – каза д-р Остром. – ще останем само минутка. Д-р Пул се оказа в града и си помислихме, че може би ще искате да го видите.

— Д-р Пул – повтори Констанс, докато сядаше обратно на стола. Тя погледна отново Естерхази и в странните й далечни очи проблесна намек за любопитство.

— Точно така – произнесе Фелдър.

— Не ме ли познавате? – Естерхази придаде на тона си благосклонна загриженост.

Констанс се намръщи леко.

— Никога не съм имала удоволствието да се запозная с вас, сър.

— Никога ли, Констанс? – Сега Естерхази добави съвсем лека следа от разочарование и съжаление в гласа си.

Тя поклатя глава.

С ъгълчето на окото си Естерхази забеляза, че Остром и Фелдър размениха кратък, многозначителен поглед. Получаваше се точно така, както се беше надявал.

Констанс го изгледа по-внимателно. После се обърна към Остром.

— Какво ви е накарало да мислите, че бих искала да се срещна с този господин?

Остром се изчерви леко и кимна към Естерхази.

— Виждате ли, Констанс – започна Естерхази, – навремето, преди години ви лекувах по искане на вашия… попечител.

— Лъжете – произнесе остро Констанс, надигайки се отново. Тя се обърна за втори път към Остром, объркването и тревогата в изражението й ставаха все по-явни. – Д-р Остром, никога преди не съм виждала този човек в живота си. И много бих искала да го изведете от стаята.

— Много съжалявам за объркването, Констанс. – Остром погледна озадачено към Естерхази. В отговор Естерхази направи слаб жест, че е време да излязат.

— Ние си тръгваме, Констанс – добави Фелдър. – Д-р Пул помоли за няколко минутки насаме с вас. Ще бъдем отвън.

— Но… – започна тя, но после млъкна. Хвърли поглед към Естерхази. Той бе изумен от враждебността, която се четеше в погледа й.

— Моля ви, докторе, не се бавете – каза Остром, докато отключваше и отваряше вратата. Той се измъкна навън, последван от Фелдър. Вратата се затвори отново.

Естерхази отстъпи една крачка от Констанс, отпусна ръце покрай тялото си и зае колкото е възможно по-нехайна стойка. Имаше нещо в това момиче, което задействаше предупредителни камбанки в главата му. Трябваше да бъде внимателен – изключително внимателен.

— Права сте, госпожице Грийн – произнесе той с нисък глас. – Никога преди не сме се срещали. И аз никога не съм ви лекувал. Всичко това беше лъжа.

Констанс само го гледаше иззад бюрото, а от нея подозрението се излъчваше на осезаеми вълни.

— Казвам се Джъдсън Естерхази. И съм зет на Алойзиъс.

— Не ви вярвам – каза Констанс. – Той никога не е споменавал името ви. – Гласът й беше нисък и напълно безразличен.

— Това е точно в стила му, нали? Чуйте, Констанс. Хелън Естерхази ми беше сестра. Смъртта й в челюстите на онзи лъв беше може би най-страшното нещо, което някога се бе случвало на Алойзиъс – с изключение, може би, смъртта на родителите му в пожара в Ню Орлиънс. Сигурно го познавате достатъчно добре, за да знаете, че той не е човек, които говори за своето минало – особено за нещо толкова болезнено като това. Но ме помоли за помощ – защото аз съм единственият, на когото може наистина да се довери.

Констанс не каза нищо, просто се взираше в него иззад бюрото.

— Ако се, съмнявате в мен, ето паспорта ми. – Той го извади и го отвори вместо нея. – Естерхази не е често срещано име. Познавах пра-леля Корнелия, отровителката, която живееше в тази стая. Бил съм в семейната плантация „Пенумбра“. Отидох на лов в Шотландия с Алойзиъс. Какви още доказателства ви трябват?

— Защо сте тук?

— Алойзиьс ме изпрати да помогна да се измъкнете от това място.

— В това няма смисъл. Той уреди да съм тук и знае, че съм напълно доволна.

— Не разбирате! Не ме е изпратил да помагам на вас – изпрати ме, защото той се нуждае от вашата помощ.

— Моята помощ? – вдигна леко вежди Констанс.

Естерхази кимна.

— Разбирате ли, направил е ужасно разкритие. Изглежда, че съпругата му – сестра ми – не е умряла случайно.

Констанс се намръщи.

Естерхази знаеше, че най-големият му шанс е да се придържа колкото е възможно по-близо до истината.

— Пушката на Хелън е била заредена с халосни патрони в деня, когато са излезли на лов за лъва. И сега Пендъргаст се е заел да открие кой е отговорен. Само че събитията излязоха от контрол. Не може да го направи сам. Нуждае се от помощта на онези, на които вярва най-много. Което означава на мен и на вас.

— Ами лейтенант Д’Агоста?

— Лейтенантът му помагаше. И беше прострелян в сърцето, за беда. Не смъртоносно – но достатъчно лошо.

Констанс трепна видимо.

— Точно така. Казах ви събитията, които излязоха от контрол. Пендъргаст е в ужасна опасност. Престорих се, че ви познавам – вас и… вашия случай. Очевидно беше, че е уловка.

Констанс продължаваше да го гледа. Чувството на враждебност почти бе изчезнало, но тя оставаше подозрителна.

— Ще измисля някакъв начин да ви измъкна оттук, междувременно продължавайте да отричате, че ме познавате. Или може да инсценирате, че започвате да си спомняте кой съм – както ви е по-удобно. Само ми попомогнете. Моля ви единствено да ви изведа оттук. Защото почти не ми остава време. Пендъргаст има нужда от вашия остър ум, инстинктите ви и уменията да издирвате. Всеки час е от значение. Не можете да си представите, а тук няма и как да ви обясня подробно, какви сили са в съюз срещу него.

Констанс продължаваше да го гледа със смесица от подозрение, загриженост и нерешителност. По-добре да излезеше сега и да я оставане да премисли. Той се обърна и леко почука на вратата.

— Д-р Остром, д-р Фелдър, можем да тръгваме.