Хладнокръвно отмъщение

77.

Естерхази направи пауза. Нов израз се появи в очите на Пендъргаст; израз, който той не разбираше напълно. А мъжът все още не казваше нищо.

— Мислиш, че битката ти е само с мен – продължи бързо Естерхази. – Но грешиш. Не съм само аз. Нито само този кораб и този екипаж. Истината е, че нямаш представа, никаква представа с какво си имаш работа.

Никакъв отговор от Пендъргаст.

— Слушай, Фалконър щеше да убие и мен. Веднага след като те убиеше, щеше да ликвидира и мен. Осъзнах го съвсем ясно тази вечер, на борда.

— Значи си го убил, за да спасиш себе си – каза Констанс. – И се предполага, че това трябва да ни накара да ти вярваме?

Естерхази направи всичко възможно да игнорира въпроса й.

— По дяволите, Алойзиъс, послушай ме: Хелън е жива и ти се нуждаеш от мен, за да си я върнеш. Не разполагаме с време да стоим тук и да си говорим. По-късно ще ти обясня всичко – но не сега. Ще ми съдействаш ли, или не?

Констанс се засмя безрадостно.

Естерхази впери поглед в замръзналите, неразгадаеми очи на Пендъргаст и това продължи сякаш цяла вечност. След това си пое дълбоко въздух.

— Ще поема риска – каза той. – Рискът, че някъде дълбоко в тази твоя странна глава може би ми вярваш – поне за това, ако не за друго. – И като извади един нож, той се наведе да освободи Пендъргаст, после се поколеба.

— Знаеш ли, Алойзиъс – каза тихо, – така ми било писано. Трябвало да ми се случи – и то е нещо извън моя контрол. Ако само знаеше ужаса, който Хелън и аз трябваше да преживеем, щеше да разбереш.

Той разсече въжетата, придържащи Пендъргаст към стълба, преряза лейкопласта и го освободи.

Пендъргаст бавно се изправи, разтърквайки ръцете си, но лицето му продължаваше да остава неразгадаемо. Естерхази се поколеба за момент. После измъкна автоматичния пистолет на Пендъргаст от колана си и му го подаде. Агентът го взе, пъхна го, и без да произнесе и дума се приближи до Констанс и я освободи.

— Да тръгваме – подкани ги Естерхази.

Известно време никой не помръдна.

— Констанс – обади се Пендъргаст, – изчакай ни на лодката в кърмата.

— Само минутка – каза Констанс. – Сигурно няма да повярваш…

— Моля те, иди при лодката. Ще дойдем след малко.

С един-единствен продължителен поглед към Естерхази тя се обърна и тръгна назад, изчезвайки в мрака.

— Има двама души на мостика – каза Естерхази на Пендъргаст. – Трябва да ги неутрализираме и да ги изхвърлим от борда.

Когато Пендъргаст не отговори, Естерхази пое водачеството, отвори вратата на една каюта и прескочи едно неподвижно тяло. После прекоси главната зала и се спусна по стълбата. Стигайки до четвърта палуба, той отвори плъзгащата се стъклена врата и мина през салона. Пендъргаст зае позиция близо до вратата на мостика, изваждайки оръжието си. Естерхази почука.

Миг по-късно гласът на капитана прозвуча по интеркома:

— Кой е? Какво става? Каква беше тази стрелба?

Естерхази докара най-спокойния си глас.

— Джъдсън е. Всичко свърши. Фалконър и аз ги обезвредихме в залата.

— А останалите от екипажа?

— Няма ги. Повечето от тях са убити или извадени от строя… или извън борда. Но сега всичко е под контрол.

— Исусе!

— Фалконър иска Грубър да слезе долу за няколко минути.

— Опитахме се да се свържем с него по радиостанцията.

— Изхвърли я. Онзи агент Пендъргаст се е бил докопал до една и е подслушвал разговорите ни. Виж, капитане, нямам много време, Фалконър иска помощника ти долу. Веднага

— За колко време? Имам нужда от него тук.

— Пет минути най-много.

Той чу вратата на мостика да се отлоства, после да се отключва. Отвори се. Пендъргаст мигновено я ритна обратно, събаряйки помощника в безсъзнание с приклада на пистолета си, докато Естерхази изтича към капитана и заби дулото на оръжието си в ухото му.

— Долу! – извика той. – На пода!

— Какво ста…?

Естерхази стреля на една страна, после допря дулото пак в главата му.

— Чу ме! По очи, ръцете встрани!

Капитанът се отпусна на колене, после легна долу, разпервайки ръце. Естерхази се обърна и видя Пендъргаст да завързва помощника.

Той отиде до руля, като държеше пистолета си насочен към капитана, и изключи притока на гориво към двойката дизелови двигатели. Яхтата забави движението си и накрая спря във водата.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? – извика капитанът. – Къде е Фалконър?

— Завържи и този – каза Естерхази.

Пендъргаст се приближи и прикова капитана.

— Вече си мъртвец – изсъска капитанът на Естерхази. – Ще те убият със сигурност – би трябвало да го знаеш по-добре от всички.

Естерхази гледаше как Пендъргаст отива към руля, сканира го, вдига една клетка, ограждаща червен лост и натиска лоста. Веднага прозвуча аларма.

— Какво е това? – попита той разтревожен.

— Активирах EPIRB, аварийния радиобуй, който обозначава координатите на кораба при бедствие – отвърна Пендъргаст. – Искам да слезеш долу, да спуснеш тендера и да ме чакаш.

— Защо? – Естерхази беше объркан от това колко внезапно Пендъргаст бе поел командването.

— Напускаме кораба. Прави каквото ти казвам.

Равният, спокоен тон на гласа му подразни Естерхази. Агентът напусна мостика, насочвайки се към долните палуби. Естерхази се спусна по стълбите към залата и после към кърмата. Там завари Констанс да чака.

— Напускаме кораба – обяви Естерхази и свали брезента от втория тендер. Беше петметров „Велиънт“ с извънбордов четиритактов двигател „Хонда“ седемдесет и пет конски сили. Той отвори кърмовия трапец и задейства лебедката. Лодката се плъзна от гнездото си във водата. Той я върза за кнехта, скочи вътре и запали двигателя.

— Влизайте – нареди кратко.

— Не и преди Алойзиъс да се върне – отговори тя.

Виолетовите й очи продължиха да го гледат и след миг тя заговори отново по онзи чудат, архаичен начин.

— Дали ще си спомните, д-р Естерхази, онова, което ви казах по-рано? Нека повторя: в някакъв момент в бъдеще, когато му дойде времето, ще ви убия.

Естерхази изсумтя подигравателно.

— Не се хабете за празни заплахи.

— Празни? – Тя се усмихна приятно. – Това е нещо толкова естествено и неизбежно, колкото въртенето на земята.