Хладнокръвно отмъщение

4.

Естерхази замръзна при звука на гласа.

— Докато се изправяш, дръж пушката в лявата си ръка далече от тялото.

Естерхази установи, че не е в състояние да помръдне. Как беше възможно?

С-с-с-с! Куршумът изсъска и се заби в земята между краката му, разпръсквайки камъчета и пръст.

— Няма да моля втори път.

Вдигайки пушката с лявата си ръка, Естерхази се изправи.

— Пусни пушката и се обърни.

Той остави оръжието да падне, после се завъртя. Беше Пендъргаст, на двайсетина метра, с пистолет в ръката, надигаше се от тръстиките, явно нагазил във водата – но Естерхази сега можеше да види, че там имаше малка извита пътека от натрупани камъни във водната повърхност, заобиколена от двете страни с тресавище.

— Имам само един въпрос – каза Пендъргаст; гласът му беше слаб на стенещия вятър. – Как можа да убиеш собствената си сестра?

Естерхази го гледаше втренчено.

— Искам отговор.

Естерхази не можеше се застави да говори. Още когато погледна лицето на Пендъргаст, вече знаеше, че е мъртъв. Усети неописуемия студен страх от смъртта да пада върху него и да го обгръща като мокър плащ, примесен с ужас, съжаление и облекчение. Не можеше да направи нищо. Но поне нямаше да достави на Пендъргаст удоволствие да го види да свършва недостойно. Смъртта му нямаше да сложи край на търсенията на Пендъргаст.

— Просто приключвай с това – каза той.

— Значи без обяснения, така ли? – попита Пендъргаст. – Без сълзливи оправдания, без унизителни молби за разбиране? Колко разочароващо. – Пръстът му се стегна върху спусъка. Естерхази затвори очи.

И точно тогава то се случи: внезапен, съкрушителен звук от сблъсък. Последва експлозия от червеникава козина, проблясването на рога – и самецът се втурна през тръстиките, единият му рог удари Пендъргаст, закачи оръжието му и го запрати във водата. Когато еленът се отдалечи, Пендъргаст се олюля и започна да удря наоколо с ръце в опит да запази равновесие – тогава Естерхази осъзна, че е бил хвърлен в една от засмукващите локви на тресавището, покрита с малко количество вода на повърхността.

Като вдигна пушката си от земята, Естерхази се прицели и стреля. Куршумът улучи агента в гърдите, събаряйки го назад във водата. Естерхази се прицели пак, подготви се отново да стреля, но спря. Един втори изстрел, втори куршум нямаше как да бъде обяснен – ако намереха тялото, разбира се.

Той смъкна пушката. Пендъргаст се бореше, хванат здраво от тресавището, силите му отслабваха. Върху гърдите му разцъфна голямо тъмно петно. Куршумът го беше улучил от дясната страна, но беше достатъчен да причини катастрофални поражения. Мъжът представляваше страхотна гледка: дрехите му бяха разкъсани и окървавени, светлата коса покрита с кал и потъмняла от дъжда. Той се закашля и от устните му излязоха кървави балончета

Това беше: като лекар Естерхази знаеше, че изстрелът е бил фатален. Беше пробил белия дроб, а разположението му предполагаше възможност да е разкъсал и подключичната артерия, което бързо щеше да напълни дробовете с кръв. Дори и да не потъваше безвъзвратно в тресавището, Пендъргаст щеше да е мъртвец до няколко минути.

До кръста в тинята, агентът спря да се бори и се взря в своя убиец. Леденият блясък на бледо сивите му очи говореше по-красноречиво за омразата и отчаянието му от всякакви думи и това разтърси до дъно Естерхази.

— Настояваш за отговор на въпроса си? – каза той. – Ето ти го. Никога не съм убивал Хелън. Тя е жива.

Не можеше да дочака края. Обърна се и си тръгна.