Той ще става баща. Съвсем скоро.
След като те откри в самото начало на бременността, той спря да пие.
На метода „всичко или нищо“, каза ти. Не би могъл да обикаля наоколо и да си позволи да бъде немарлив. Не би могъл да рискува да каже твърде много. Не и по принцип, но още по-малко с дете в картинката.
Момче или момиче, запитах.
Момиче, отговори ми.
Помислих си: някой ден ще стане на моята възраст.
— Какво ще стане, ако не мога да го направя? — каза той.
Запитах какво има предвид.
След като тя се роди, каза ми. Ами ако не мога да го направя?
Канех се да питам дали под онова „да го направя“ има предвид да бъде баща, или нещото, което се кани да ми стори.
И тогава получих отговора си, предполагам, когато „го направи“. Опитваше да си докаже нещо.
Това беше голямата мистерия на живота ми — онова, което ми стори — а той не я беше решил.
Ако ми беше дал възможност, щях да му кажа да не се тревожи. Щях да му кажа, че доколкото предполагам, той ще продължи да го прави още много дълго време.