Стая за гости

63. Сесилия

Какво е особеното при татко: той е чудесен, но аз винаги съм била… Не знам. Изплашена не е точната дума. Просто е много лесно да го ядосаш и тогава ти пожелавам късмет. Това е, защото сме твърде еднакви, мама все така казваше. Два силни характера. И двамата имаме неща, които харесваме и които мразим, без да оставяме място за компромис.

Не знам защо мама мислеше така. Че аз през цялото време правя компромиси.

Обаче си мисля, че беше мило от негова страна да ми позволи да задържа кучето. Вече нямаме много пари. А той няма толкова свободно време. Това, което направи, беше хубаво и го направи заради мен.

Благодарение на Рейчъл.

Рейчъл.

Добре де, значи Рейчъл е адски странна. Обаче я харесвам.

Това звучи толкова куцо. Но тя май може да мине за… приятелка?

Има си мнение за мен, живота ми и татко, това е сигурно. Но в края на краищата не е лоша. Просто е преживяла нещо лошо, предполагам, а когато преживееш нещо лошо, ти е позволено да си малко странна. А и спаси Роза. Никога няма да забравя това.

Така че ѝ дадох една от безопасните ми игли. Нищо не е, но тя ги хареса и беше нещо, което можех да ѝ дам. Освен това исках да излезе от стаята ми. Знаех, че ако ѝ дам иглата, ще се махне.

Харесвам Рейчъл, но понякога ми се иска и да бъда сама. Мама ми казваше, че това било нормално. Освен това казваше, че това било още нещо, по което с татко си приличаме.

Хубаво е да си имаш приятелка — ако мога да нарека Рейчъл такава, а не съм напълно сигурна, че мога, защото честно казано си е старичка — но това също така е и проблем.

Това ме кара да се чувствам, че мога да разговарям с нея.

Кара ме да искам да говоря с нея.

Кара ме да искам да ѝ разкажа неща, които не съм споделяла с никой друг.