Стая за гости

26. Жената в къщата

Установяваш, че очакваш повторение на неделната филмова вечер. Искаш не филма, а всичко останало, което върви с него. Сесилия до теб на дивана. Промяна в маршрута ти, спирка между кухнята и спалнята. Затишие между вечерята и тишината на нощта с нещата, които той ти причинява.

Така че, когато Сесилия се отправя към дневната и те поглежда въпросително, ти на свой ред поглеждаш към баща ѝ. А той гледа телефона си. Кимаш ѝ. С мълчаливата ти подкрепа тя започва преговори.

— Не се налага да бъде цял филм — казва на баща си. — Може да е просто някой сериал. Само един епизод. Двайсет минути.

Правиш всичко възможно да уловиш погледа на баща ѝ. Поглеждаш телефона му, първоначално дискретно, после без колебания. Подсъзнателно послание. Той трябва да е този, който ще разбере, че това е добре за него. Че щом дъщеря му залепи очи за екрана, той ще може да продължи да пише спокойно.

Отстъпва. Един епизод, казва. И сделката е сключена.

Една вечер, докато превключва от телевизията към платформата за стрийминг, Сесилия спира на информация за някакъв мюзикъл. Разбираш, че е за Бащите основатели.

— И ти ли си фенка? — пита те с въодушевена усмивка.

От екрана двама души говорят за шоуто. Долавяш думите „история“, „национално турне“, „шедьовър“. Стигаш до извода, че мюзикълът е важен, и то не само за Сесилия, но за света като цяло.

— Абсолютно — отговаряш. — Тоест, разбира се.

Някога обичаше театъра. Последната постановка, която гледа, беше малко преди той да те вземе, когато животът ти започваше да се скапва, но нещата все още изглеждаха подлежащи на спасяване. Джули, съквартирантката ти, имаше билети за постановка в малък театър. Настоя да отидеш с нея.

— Не си излизала от апартамента от три дни — каза тя. — Това ще е полезно за теб.

Ти склони. Решението беше правилно.

Сесилия е още във възторг от мюзикъла си. Иска да знае какво мислиш за новите участници. Кои са ти любимите песни? При тези думи баща ѝ вдига очи и ѝ казва най-сетне да натисне бутона за включване.

Всяка вечер той седи в креслото си, а телефонът свети под пръстите му. Когато приключите с гледането на каквото там сте гледали, той нарежда на Сесилия да се подготви за лягане. Това е подсказка за теб да пожелаеш „лека нощ“ и да се върнеш в стаята. Той идва след няколко минути с белезници. А по-късно се връща. Винаги се връща.

Нещата започват да стават по-рано от обичайното. Нощните му посещения, закопчаването на белезниците за рамката на леглото. Може би заради това започваш да забелязваш. Преди заспиваше, когато ставаше това, а сега си будна и не можеш да го отречеш.

Всяка нощ, може би в ранните часове, по коридора се прокрадват стъпки. Първоначално решаваш, че някой отива в тоалетната. Но моделът не отговаря. Ослушваш се, нощ подир нощ. Една врата се отваря и се затваря. Някой отива от едно място до друго. Следва тишина. И после пак се повтаря. Стъпки, една врата се отваря и затваря.

Съзнанието ти започва да ражда теории. Тя е уплашена, има кошмари. Той отива да я успокои. Но никога не чуваш гласове. Никой не вика татко си, никой не крещи насън. Само стъпки, врати и тишина.

Отказваш да мислиш, но после се предаваш. Той отива в стаята ѝ, нощ след нощ. В стомаха си усещаш стоманена топка. Искаш да крещиш, да хвърляш неща по стената, да подпалиш къщата. Ще повърнеш.

Няма как да си сигурна, но ти се струва логично. Не можеш да си представиш свят, в който той знае как да обича, без да унищожава.

Искаш да я поемеш в обятията си, да ѝ кажеш, че всичко ще е наред. Искаш да ѝ обещаеш убежище, нов свят. Ако се наложи, ще го създадеш за нея, но ще я отведеш там.

Може би си сгрешила. Може да не е каквото си мислиш. Лежиш будна и очакваш да получиш потвърждение, че грешиш. Опитваш се да повярваш в други сценарии — може би тя се бои от тъмното и той знае, просто знае кога да провери, без да се налага тя да го вика. Може би той е баща, а бащите знаят кога дъщерите им се нуждаят от тях.

Обаче знаеш що за мъж е. И си спомняш някои неща от света, от преди. Знаеш как би трябвало да стане. Все едно колко се напрягаш, колко назад във времето се опитваш да видиш, не можеш да се сетиш за добра причина мъж като него да изчезва в стаята на дъщеря си всяка нощ.