Стая за гости

55. Емили

Връщам ключа там, където го намерих. Дишането ми сякаш изпълнява бийтбокс в трахеята ми, докато вървя към колата. Сядам зад волана и заравям лице в шепите си.

Е.

Сега знам.

Тя е хубава по онзи суров и земен начин, точно обратното на това да е красавица. Няма грим. Естествена коса. И грам внимание не обръща на дрехите си, това е очевидно.

И защо да го прави?

Ако имах нейната костна структура, и на мен щеше да ми е все едно.

Кикотът ми прозвучава като хълцане. Гърдите ми се тресат. Прилича на ридание, но не е.

Тя каза, че била приятелка, после пък, че му била братовчедка. Лъжа. Съвсем очевидна при това.

Знам само, че в къщата му има жена и тя определено не му е братовчедка.