Стая за гости

59. Жената в къщата

Почукваш на вратата на Сесилия. Тя отваря, а на лицето ѝ е изписано „Наистина ли?“.

— Как върви? — питаш я.

Намръщва се, но после си възвръща самообладанието. Сладко дете. Не знаеш какво ѝ е разказал баща ѝ за теб, но я е убедил, че трябва да те търпи постоянно.

— Трябва ли ти нещо?

Трябва ти, но не знаеш какво. Ще разбереш, като го видиш.

Само да може да те пусне да влезеш.

— Имаш ли…

Надничаш над рамото ѝ. Стаята ѝ е в пурпурно, синьо и синьо-зелено. Има единично легло. Също и малко бюро от шведски мебелен магазин. Гърлото ти се стяга: и ти си имала същото бюро. Имаше си и компютър, и достъп до хартия, и…

— Химикалки.

— Химикалка ли искаш?

Не искаш химикалка. Вече опита с химикалка, но не свърши работа. Но ако химикалката ще те вкара в стаята, така да бъде.

— Би ли ми дала една? Моля те?

Казва ти: „Да, разбира се“, и те пуска вътре. Нейната стая, светът, оформен според очите ѝ: картини по стените, изображения, които е харесала и сигурно ги е разпечатала в училище. Консервите със супа на Анди Уорхол, плъховете на Банкси, още Кийт Харинг. Отива до бюрото си, за да вземе химикалка.

Мисли. Сега. Побързай, дявол да те вземе, и измисли нещо.

До бюрото ѝ лежи раницата ѝ, изоставена в коледната ваканция. Дизайнът е обикновен, пурпурен памук, няколко ципа, лого, което ти е непознато. Но Сесилия, това артистично дете, това сръчно дете, я е оформила по свой вкус. Изрисувала я е с маркери, клонче от дърво в долната част, голяма роза отгоре. А отпред има две букви, CC, направени — присвиваш очи — с безопасни игли. Оформила ги е безупречно, уверила се е, че буквите са симетрични, удвоила ги е, за да могат да се виждат отдалеч.

— Това е сладко — казваш и посочваш раницата ѝ.

Мислиш си за Мат, твоето почти гадже, който знаеше как да отключва ключалки. Цял набор инструменти, пръснати върху масичката му за кафе, пръстите му се сгъват, докато пъха метални пръчки в дупки, едната му ръка е неподвижна и ръчка с другата, докато нещо изщраква.

Стигаш до извода, че една безопасна игла би свършила работа. Безопасната игла би си струвала да опиташ.

— Благодаря — Сесилия поглежда раницата си без интерес и отива при химикалките. — Син добре ли е?

Отговаряш утвърдително.

— Сама ли го направи? — Коленичиш до раницата и прокарваш пръсти през украсата.

— Да. — Свива рамене. — Не е кой знае какво, нали виждаш? Само няколко игли.

Подава ти химикалка. Едва я поглеждаш и я пъхаш в джоба си.

— Каква страхотна идея — казваш. — Много е хубаво.

Пристъпва от крак на крак. Изпитваш търпението ѝ.

Хубаво.

Това е времето ѝ насаме, а ти ѝ го крадеш. Би дала всичко, за да си го върне.

— Искаш ли една?

Да.

— О, не бих могла — казваш ѝ. — Не искам буквите да се съсипят.

Коленичи до теб.

— Просто ще взема друга и ще заменя тази. Ще отнеме десет секунди.

Преди да успееш да кажеш още нещо, тя маха една игла от първото С и ти я подава.

— Благодаря — казваш ѝ. — Много ти благодаря.

Изправяш се и обхващаш стаята с жест.

— Е, ще те оставям тогава.

Кима. А после, понеже не може да се сдържи, понеже е сладка и услужлива и ако те убие, то ще е с добрина:

— Кажи ми, ако химикалката не работи. Ще ти дам друга.

Казваш ѝ, че ще го направиш. Вратата на Сесилия се затваря след теб.

На долния етаж преравяш забравените сандъци в мозъка си.

Мат поръча комплекта за отключване на ключалки онлайн, след като беше уволнен от работата си в технологичен стартъп.

— Не е толкова трудно, като знаеш какво правиш — беше казал. По думите му трябвало единствено да напъхаш едното в другото, да завъртиш насам и натам, и хоп, светът се отваря като стрида, мека и солена в дланта ти.

Показа ти видео в Ютюб в канал, наречен — наложи се три пъти да прочетеш името, за да си сигурна — „Основни умения за мъже“. Един тип демонстрираше как първоначално да вмъкнеш един инструмент вертикално, как да приложиш точно определен натиск, как да напъхаш друг инструмент перпендикулярно на първия и как да действаш и с двата едновременно, докато ключалката се предаде.

— Всичко е въпрос на натиск и противонатиск — обясни мъжът.

Какво разбра от това: в крайна сметка това е магия от две противодействащи сили, която те освобождава.

Пред вратата под стълбището извиваш безопасната игла, докато се счупва на две части: острата и извитата.

Пъхаш извитата, а после и острата. Работиш бавно. Внимателно. Всичко зависи от натиска на пръстите ти върху метала.

Точно определен натиск. Достатъчно, но да не е прекалено.

Отнема време. Трябва ти практика. Също като говоренето на чужд език, като научаването на нов танц: всеки опит те доближава малко повече. С едно око гледаш ключалката, с другото следиш изчезващите квадрати от светлина около спуснатите щори. Не разполагаш с цял ден.

Мисли. Спомни си. Не му се удава лесно припомнянето на мозъка ти. Позволила си на части от теб да избледнеят. Налагаше се.

А сега си ги искаш обратно.

Тези кръгли ключалки, казваше ти Мат. Тези кръгли ключалки са сред най-лесните за отключване. Толкова е просто на теория: прилагаш натиск, човъркаш, работиш по механизма. Ослушваш се за изщракване. Най-важното, обичаше да казва Мат, било да си осигуриш правилния инструмент. Трябвало да е малък, но здрав. Незабележим, но смъртоносен. Ако знаеш целта си, пръстите ти ще намерят начин да те отведат до нея.

А каква е целта ти: мозъкът му, съзнанието му. Разрушителната му сила, заключена и скрита.

Следва поредица от щраквания и ключалката се завърта.

Прибираш безопасната игла, и двете ѝ части, в джоба на анорака си при химикалката на Сесилия.

Отново опитваш бравата. Получава се.

Направи го.

Отваряш вратата под стълбището. Изскърцва и разкрива циментово стълбище.

Слизаш надолу.