Стая за гости

50. Номер пет

Не мина според очакванията му.

Пак щеше да го направи, но не толкова бързо.

Стана нещо. Бях твърде бърза за него, твърде трудна за залавяне. Това го уплаши.

Искаше само да ме укроти, но стигна твърде далеч.

И преди го е правил. Със сигурност.

Единствената причина почти да успея да му се изплъзна е, че познавах гората по-добре от него. Моята теория: налагало му се е да сменя територията си от време на време. Ако не го прави, хората може да го забележат. Може да започнат да го разпознават.

Познаваше мястото. Каза ми го. Но не познаваше точно тази гора и точно този завой в края на пътя, и вдлъбнатината в земята, която приличаше на канавка, но всъщност си беше само вдлъбнатина.

Вдлъбнатина, която би могла да послужи за пряк път, ако се опитваш да избягаш.

Така че бягах. Някъде около минута. Видях светлината. Видях живота или поне възможността за съществуването му.

А после той ме залови.

Дишаше тежко и погледът му беше разфокусиран — очите му ту се вперваха в нищото, ту сякаш проникваха в мен.

Беше разгневен. И беше изплашен.

Предполагам, че с другите е минало по-добре.

Преди да го направи, ме осведоми, че жена му била болна.

Казах му, че съжалявам.

Недей, каза ми. Лекарите твърдят, че ще се оправи.