Стая за гости

52. Жената в къщата, винаги в къщата

Къщата те умолява да го направиш. Иска да ти каже всичко, стига само да ѝ позволиш.

Трябва да бъде безопасно. Нещо, което може да бъде обяснено, ако го види на екрана на телефона си.

Правило номер осем за оцеляване извън бараката: бъди наясно с нещата, които ще ти се разминат.

Непреднамерено той те е научил да ги разпознаваш. Формите им. Усещането за тях. Това са лениви неща, измамни неща. Неща, които на нищо не приличат. Неща, които прикриват колко са важни.

Стигаш до извода, че това трябва да е библиотеката.

Щом Сесилия се качи горе, я доближаваш. Вдигаш ръка към редицата книги. Медицински трилъри с меки корици. Негови или на покойната му съпруга. Все едно чии, те са нещо, което не ти се полага да докосваш.

Мислиш си за роза под стъклен похлупак, за селянин, заключен от звяр в замък. Мислиш си за мъж, наричан Синята брада, и за съпругите, които е убивал, защото не са стояли далеч от тайната му стая. Мислиш си за последната жена. Синята брада погнал и нея. Спасила я сестра ѝ Ан, спомняш си от книгата с приказки.

Нямаш си сестра Ан.

Надигаш ръка и с върха на пръста си завърташ гърба на най-близката книга към себе си.

Какво виждаш: заглавие „Комата“ и тяло, висящо във въздуха, провесено на въжета. Какво виждаш: нещата му, пипани от теб.

А после трополене.

Тялото ти застива. Буташ книгата обратно на мястото ѝ и със скок се хвърляш на дивана. Трябва да е той. Че кой друг? Дъщеря му е горе. Никой никога не ги посещава.

Подготвяш оправданията си. Просто си търсех нещо за четене. Честна дума. Какво бих могла да направя с помощта на книга? Съжалявам. Книга с меки корици е. Съжалявам. Никого не можеш да нараниш с книга с меки корици.

Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам.

Обаче изведнъж се чува звънецът на вратата. Веднъж, два пъти.

Не е той.

Нали?

Или пък е някаква игра? Да не би да иска да види какво ще направиш?

Три похлопвания на вратата. Подскачаш при всяко от тях, чук, чук, чук. Мислиш си: Има някой там. Мислиш си: Той вижда всичко.

От ъгъла на дневната кученцето лае и те предупреждава за присъствието на някой отвън. Изшъткваш ѝ и шепнешком я умоляваш да спре. Ами Сесилия? Ослушваш се за стъпките ѝ по стълбището, но няма нищо. Сигурно си е сложила слушалките. Значи сте само тримата — ти, който и да е на вратата и мъжът с очи навсякъде.

Чуваш скрибуцане. Ключ, вмъкващ се в ключалката, и избутването на вратата.

Тук има някой.