Студена твърда повърхност под гърба ти. Слабо дрънчене на метал над главата ти. Задната част на черепа ти гори. Клепачите ти са натежали. Тялото ти е една огромна рана.
Всичко е в мъгла. Тъмни стени и още по-тъмни форми — може би мебели?
Кашони.
Купчини с кашони. Очертанията на стол. Мислиш си, че различаваш работна маса с инструменти.
Звуците идват отгоре — глас, а после още един.
В къщата си. В недрата ѝ.
Мазето. Това трябва да е.
Помръдваш съвсем леко и потреперваш. Всичко те боли.
Обаче си жива.