Стая за гости

80. Тичащата жена

В края на краищата всичко се свежда до две тела.

Твоето и неговото.

Ти тичаш.

Не е въпросът да бягаш бързо. Трябва да е още по-бързо.

Тичаш както си тичала в предишния си живот, когато си се стремяла да усетиш как краката ти се разтварят под теб. Когато си копняла за пулсирането в гърдите си, за огъня в дробовете си, търсещи въздух.

Бягаш към нея. Малка самостоятелна сграда. Толкова плебейска под обсипаното със звезди небе. Точно тук, може би на сто метра разстояние.

Можеш да пробягаш сто метра. Подготвяла си се за това. Усетила си мускулите в краката си, напрежението в бедрата си, здравината на прасците си.

Правиш го и не поглеждаш назад, а той е точно зад теб и можеш да го чуеш, и можеш да го почувстваш в костите си, в мозъка си, под кожата си, зад клепачите си, във всяко кътче на тялото си, във всяка цепнатина в света.

Така че бягаш.

Окончателното правило за оцеляване: бягаш, защото винаги така си се спасявала.