Свидетел на огъня

11

Една възрастна жена оправя леглото. Щом вдига поглед, Юна тутакси я познава. Същата жена, която го последва пред църквата „Адолф Фредрик“. Същата, която му показа картите за игра на шиле. Същата, която каза, че Руса Бергман му праща поздрави.

Сърцето на Юна бие, все едно ще изскочи.

Тя е единствената, която знае къде се намират съпругата и дъщеря му, а не би трябвало да подозира за неговото съществуване.

— Руса Бергман? — пита Юна.

— Да — отговаря тя и вдига ръка като първолаче.

— Казвам се Юна Лина.

— Да — усмихва се Руса Бергман и влачейки крака, тръгва към него.

— Предадохте ми поздрави — казва той.

— Скъпи мой, не си спомням — отговаря Руса и сяда на дивана.

Той преглъща мъчително и прави крачка към нея:

— Попитахте ме защо се преструвам, че дъщеря ми е мъртва.

— Не бива да правиш така — отвръща тя назидателно. — Не е никак хубаво.

— Какво знаеш за дъщеря ми? — пита Юна и прави още една крачка към старицата. — Чула ли си нещо?

Тя само се усмихва отсъстващо и Юна свежда поглед. Опитва се да разсъждава трезво и забелязва, че ръцете му треперят, когато отива до малката кухненска ниша и налива кафе в две чаши.

— Руса, това е важно за мен — бавно произнася той и оставя чашите на масата. — Много важно…

Старицата примигва няколко пъти и после пита с уплашен глас:

— Кой си ти? Случило ли се е нещо на мама?

— Руса, спомняш ли си едно малко момиче на име Луми? Нейната майка се казваше Сума и ти им помогна да…

Юна замлъква, щом среща неспокойния, изгубен поглед на възрастната жена.

— Защо ме потърси? — пита той, макар да съзнава, че е безсмислено.

Руса Бергман изпуска чашата кафе на пода и се разплаква. Медицинската сестра влиза в стаята и я успокоява съвсем рутинно.

— Елате да ви изпратя — казва тя с нисък глас на Юна.

Те вървят заедно по коридора, пригоден за инвалидни колички.

— Откога страда от деменция? — поинтересува се Юна.

— При Мая се разви бързо… Започнахме да забелязваме първите признаци миналото лято, така че трябва да е около година, откакто тя… Едно време са казвали, че човек се връща в детството, което е много близо до истината за повечето хора.

— Ако тя… ако внезапно съзнанието ѝ се просветли — казва Юна сериозно, — моля ви, съобщете ми.

— Всъщност понякога се случва — кимва жената.

— Позвънете ми директно — настоява той и ѝ подава визитната си картичка.

— Криминален инспектор? — отбелязва сестрата и забожда визитката с кабарче на таблото зад писалището в канцеларията.