Свидетел на огъня

180

Когато огънят зад голямата плевня бе потушен, бяха останали само два трупа. Черни кости, преплетени и тлеещи.

Парамедиците отпътуваха с Флура точно когато възрастната жена излезе на двора. Господарката на Роне стоеше неподвижна пред имението, сякаш се бе вкаменила в мига точно преди болката да я прониже.

Юна кара обратно към Стокхолм и слуша по радиото предаването на книгоклуба, докато отново си мисли за чука и камъка. Оръжията, с които бяха извършени убийствата, така го бяха озадачили. А сега всичко се подрежда от само себе си. Елисабет не е била убита, защото извършителят е искал да се добере до ключовете ѝ. Даниел е имал свои ключове за изолатора. Елисабет навярно го е видяла. Той я е преследвал и я е убил, понеже е станала свидетел на първото убийство, не за да ѝ вземе ключовете.

Дъждовни капки, твърди като стъкло, започват да удрят по прозореца на автомобила и по покрива. Вечерното слънце прозира през капките и от асфалта се издига бяла пара.

Вероятно Даниел се е промъквал при Миранда, докато Елисабет е спяла, след като е взела сънотворните си таблетки. Миранда е направила каквото той е поискал, не е имала друг избор. Съблякла се е и е седнала на стола с одеяло, преметнато през раменете, за да не ѝ е студено. Ала тази нощ нещо се е объркало.

Може би Миранда му е казала, че е бременна, може би той е открил теста за бременност в тоалетната.

Но го е обзела паниката, старата му познайница.

Даниел не е знаел какво да стори, чувствал се е преследван и задушен, обул е ботушите, които винаги са стояли в преддверието, излязъл е на двора и е намерил един камък, върнал се е, поискал е тя да затвори очи и я е цапардосал.

Не ѝ е било позволено да го вижда, трябвало е да скрие лицето си с ръце като малката Юлва.

Натан Полок бе изтълкувал покритото лице, сякаш убиецът е искал да изличи лицето на жертвата, да я превърне в абсолютен обект.

Ала всъщност Даниел е бил влюбен в Миранда и е поискал тя да закрие лицето си с длани, за да не се уплаши.

Смъртта на другите момичета е бил планирал надлежно, но убийството на Миранда е извършил в пристъп на паника. Убил я е, без да знае как ще се измъкне от ситуацията.

В един момент след всичко това — когато е принудил Миранда да скрие лицето си, ударил я е с камъка, вдигнал я е на леглото и пак е покрил лицето ѝ — го е заварила Елисабет.

Може би вече е бил оставил камъка в огнището, може би го е бил изхвърлил далеч в гората.

Даниел е преследвал Елисабет, видял я е да влиза в пивоварната, взел е един чук от склада, последвал я е, наредил ѝ е да скрие лицето си и после е заудрял с чука.

Едва когато Елисабет е била мъртва, му е дошла идеята да натопи новото момиче, Вики Бенет. Знаел е, че през цялата първа половина на нощта тя спи под въздействието на силно лекарство.

Даниел е трябвало да бърза, преди някой да се събуди. Взел е ключовете на Елисабет, върнал се е в сградата, сложил ги е в ключалката на изолатора, бързо е подхвърлил уликите в стаята на Вики и е нацапал с кръв спящото ѝ тяло, преди да си отиде.

Вероятно е седял на някой чувал или на вестник в колата си, докато е карал обратно към къщата си, и е изгорил дрехите си в чугунената камина.

След това се е постарал да е наблизо, за да проконтролира дали някой е знаел, или се е досещал за нещо. Играел е двойна роля — на отзивчив терапевт и на жертва.

Юна се приближава към Стокхолм. Радиопрограмата е почти към края си. Обсъждат „Сага за Йоста Берлинг“ от Селма Лагерльоф.

Юна спира радиото и оставя мислите си да проследят разследването до самия му край.

Когато Вики е била заловена, Даниел е чул, че Миранда ѝ е разказала за играта мижанка. Разбрал е, че ще бъде разкрит, ако Вики наистина е получела възможност да говори надълго и нашироко за всичко случило се. Достатъчно би било да попадне на психолог, който да зададе точните въпроси, така че Даниел е направил всичко, за да бъде освободена Вики и да може да инсценира самоубийството ѝ.

В продължение на много години Даниел бе работил с момичета в неравностойно положение, деца, на които са липсвали сигурност и родители. Съзнателно или не, той се е стремял към тази среда и се е влюбвал в момичета, които са му напомняли най-първото. Даниел е използвал момичетата и когато са били премествани, се е погрижвал никога да не разкажат истината.

Юна внимателно намалява при един светофар и усеща как по гърба му полазват тръпки. Животът го е срещал със закоравели убийци, но когато Юна си мисли как Даниел е пишел доклади и становища и е подготвял смъртта им много преди да направи финалното си посещение при тях, се пита дали Даниел не е най-ужасният от тях.