Свидетел на огъня

50

Фитнес залата на апартамента е свързана с най-голямата баня. Обикновено Елин пробягва седем километра на ден и тренира с личния си инструктор във фитнес клуб „Морнингтон“ два пъти седмично. Точно пред пътеката виси изключен телевизор и вляво Елин може да се наслаждава на изгледа над покривите на сградите в далечината, към камбанарията на църквата на „Оскар-Фредрик“.

Днес тя не слуша музика. Чуват се само думкането на обувките ѝ, звънтящото ехо от тежестите на щангата, ръмжащият двигател на пътеката и нейното собствено дишане.

Конската опашка подскача между раменете ѝ. Облечена е само в шорти за бягане и бял спортен сутиен. След петдесет минути потта се е просмукала в плата между бедрата ѝ, а сутиенът е подгизнал.

Спомня си за момента, когато Вики Бенет дойде в дома ѝ. Това се случи преди осем години. Едно малко момиченце с руса чорлава коса.

Като млада, докато беше във Франция на езикова ваканция, Елин се бе заразила с хламидии. Не обърна особено внимание и инфекцията я направи стерилна. По онова време го сметна за дреболия, понеже, така или иначе, едва ли някога щеше да ѝ се прииска да има деца. В продължение на дълги години си казваше, че е чудесно да не ѝ се налага да внимава да не забременее.

С Як бяха женени от едва две години, когато той заговори за осиновяване, ала всеки път, щом повдигнеше темата, тя обясняваше, че не желае да има деца, тъй като това е твърде голяма отговорност.

По онова време Як все още беше влюбен в нея и се съгласи с предложението ѝ да предоставят временна помощ на деца, които имат проблеми в собствените си семейства или които се нуждаят временно да променят средата.

Елин се обади в социалната служба към административния отдел, отговарящ за Нормалм. Як я придружи, когато се срещнаха със служител и той ги разпита относно жилище, работа, семейно положение и собствени деца.

Месец по-късно Елин и Як бяха поканени на подробно събеседване в отделни стаи. Зададоха им куп въпроси и уточняващи питания според възприетия метод за социална работа.

Все още си спомняше изумлението на служителката от социалната служба, когато бе разбрала коя е Елин Франк.

След само три дни телефонът иззвъня. Служителката от социалната служба каза, че има едно дете, което ще се нуждае от много сигурност и спокойствие за известно време.

— Тя е на шест години и… мисля, че нещата могат да се получат… Тоест заслужава си да опитате, но щом се установи при вас, можем да препоръчаме някои психолози — обясни жената.

— Какво ѝ се е случило?

— Майката е бездомна и страда от психическо заболяване… Властите са се намесили, когато момичето е било открито да спи във вагон на метрото.

— Но то се чувства добре, нали?

— Било е леко обезводнено, но лекарят каза, че иначе е здраво… Опитах се да поговоря с момичето… Изглежда миличко, но е много затворено в себе си.

— Как се казва — знаете ли?

— Да… Вики… казва се Вики Бенет.

Към края Елин Франк увеличава скоростта, пътеката бучи, дишането ѝ става по-тежко, увеличава наклона, продължава нагоре и после постепенно забавя.

След това се разтяга на балетната греда пред голямото огледало, без да среща собствения си поглед. Събува си обувките и излиза от стаята с натежали крака, по които усеща иглички. Пред банята сваля вече студения сутиен, захвърля го на пода, смъква шортите и бикините си, изритва ги в краката си и влиза под душа.

Топлите водни струи обливат шията ѝ и мускулите ѝ се отпускат. Тогава тревогата се връща. Сякаш истерията се е загнездила съвсем под повърхността, пълзяща под кожата. Нещо у нея иска да изкрещи с цяло гърло и да плаче, без да спира. Но вместо това тя се овладява и променя температурата на водата до леденостудена. С усилие на волята остава под душа. Обръща лице нагоре към струите, докато не започва да усеща болка в слепоочията от студа. След това спира водата, излиза и се подсушава.