Свидетел на огъня

19

Юна излиза от малката сграда и бързо прекосява двора, среща терапевта с прахосмукачката, поздравява техниците, изкачва с широки крачки стълбите и отново влиза в главната сграда. Там е тъмно, лампите са угасени, ала предпазните килимчета блещукат като изгладени от водата камъни на морски бряг.

„Едно момиче липсва — казва си Юна. — Никой не го е виждал. Може би е избягало в неразборията, може би другите възпитанички се опитват да му помогнат, като прикриват това, което знаят.“

Огледът на местопрестъплението едва е започнал и стаите дори не са претърсени. Цялото имение „Биргитагорден“ ще бъде претърсено с лупа, само че в тази суматоха не е останало време.

Момичетата са стресирани и уплашени.

Службата за спешна помощ на жертви на престъпления би трябвало да е тук.

Полицията има нужда от подкрепления, повече технически персонал, повече ресурси.

Юна потръпва при мисълта за това, че липсващото момиче навярно се крие в стаята си. То може да е видяло нещо и да е толкова ужасено, че да не се осмелява да излезе навън.

Той тръгва по коридора с врати към ученическите стаи.

Дървените стени и трегери проскърцват, ала иначе в къщата цари тишина. Вратата без дръжка в нишата е открехната. Там вътре в леглото си лежи мъртвата, затулила очи с ръце.

Юна внезапно си спомня, че видя три хоризонтални ивици кръв в ъгъла на нишата. Кръв, размазана от три пръста, но никакви отпечатъци от пръсти. Той бе погледнал чертите, но беше толкова погълнат от това да структурира впечатленията си от местопрестъплението, че едва сега прозира, че е търсил в грешната посока. Следите не отвеждат далеч от убийството, а в противоположната посока, надолу по коридора. Това са бледи, стъпкани следи от ботуши, обувки и боси крака във всички посоки, но трите черти на рамката водят навътре.

Този, чиито ръце са били окървавени, е имал и друга работа в някоя от стаите на останалите ученици.

„Само без повече мъртви“, прошепва Юна на себе си.

Надява латексови ръкавици и отива до последната стая. Когато отваря вратата, се разнася шумолене като от сухи листа; той се заковава на място и се опитва да види нещо. Звукът изчезва. Юна внимателно мушва ръка в тъмното, за да достигне ключа за осветлението.

Отново долавя шумоленето, както и някакво странно металическо звънтене.

— Вики?

Търси пипнешком по стената, намира копчето и запалва лампата. Спартански обзаведената стая мигновено се изпълва от жълта светлина. Чува се скърцане и прозорецът се разтваря към гората и Химелшон. В ъгъла нещо шумоли и Юна съзира преобърнат птичи кафез. Едно вълнисто папагалче маха с криле и се катери по покрива на кафеза.

В стаята се усеща силна миризма на кръв. Смесица от желязо и нещо друго, нещо сладникаво и граниво.

Юна поставя предпазни килимчета от полиетилен и бавно влиза в стаята.

Около рамката на прозореца има петна от кръв. Ясни отпечатъци от длани показват как някой се е изкатерил на перваза, опрял се е на рамката и вероятно е скочил на моравата отвън.

Отива до леглото. По врата му полазват ледени тръпки, когато дръпва завивката. Чаршафите са прогизнали от засъхнала кръв. Ала този, който е лежал тук, не е бил ранен.

Кръвта е засъхнала, разтечена, размазана.

Един окървавен човек е спал в чаршафите.

Юна остава там за малко, за да разчете следите, оставени от петната кръв.

„Тя наистина е спала тук“, мисли си той.

Когато се опитва да вдигне възглавницата, тя не помръдва. Залепнала е за долния чаршаф и горния матрак. Юна я издърпва. Отдолу лежи чук в тъмна кръв, по него са полепнали тъмни буци и косми. Повечето кръв е попила в плата, но около главата на чука кръвта все още блещука мокро.