Свидетел на огъня

123

Младият мъж със самоделния картечен пистолет диша запъхтяно. Червената точица на лазерния мерник трепти на гърдите на Юна, изчезва за части от секундата, след което пак се появява, клатушкаща се.

— Виждам, че те е страх — казва Юна и се приближава.

— Млъкни, просто млъкни — отвръща Мике, докато отстъпва.

— Точката трепери.

— Стреляй, мамка му! — изревава Рогер.

— Остави оръжието — продължава Юна.

— Стреляй!

— Не му стиска да стреля — отговаря му Юна.

— Но на мен ми стиска — казва Рогер и вдига пушката си. — На мен ми стиска да стрелям.

— Не ми се вярва — усмихва се Юна.

— Да го направя ли? Ще го направя! — изкрещява той и се приближава. — Искаш ли да го направя?

Рогер тръгва към Юна с големи крачки. На верига около шията му се люлее чукът на Тор. Рогер протяга напред срязаната пушка, поставя пръст на спусъка и се прицелва в Юна.

— Ще ти пръсна мозъка — процежда той през зъби.

Юна свежда поглед и изчаква мъжа съвсем да се приближи, след което замахва с ръка, хваща късата цев и придърпва към себе си пушката, завърта я настрани и улучва Рогер по бузата с приклада. Чува се примляскващ звук и главата му се извива настрани. Мъжът се препъва и се озовава на огневата линия на самодейната пушка. Юна стои зад него, прицелва се между краката му и стреля. Трясъкът е оглушителен, оръжието подскача от голямата тежест на куршумите, които се изсипват между краката на мъжа и улучват левия глезен на Мике с огромна сила. Снопът от 258 сачми минава право през костта и мускула на прасеца. Стъпалото се откъсва от костта и се търкулва под поточната линия.

От чуканчето на пода пръсва кръв и Мике стреля със самоделния пистолет. Шест куршума попадат в гръдния кош и рамото на Рогер. Мике се строполява на земята, като крещи. Останалите изстрели изчезват с вой нагоре към тавана и рикошират сред тръби и траверси.

Прозвучава металическо тракане, докато пълнителят се изпразни, след което се чуват само сърцераздирателните писъци на Мике.

Ниският мъж с протезата дотичва и успява да види точно как Рогер пада на колене, привеждайки се напред, и вързаната му на опашка коса се плъзва по бузата. Подпира се на дланите си с протегнати ръце, докато равномерен поток от кръв се стича от гърдите му, надолу през решетката, която води до улея за свинска кръв.

Юна бързо скача зад няколко машини, предназначени да надуват свинските трупове, за да улеснят транжирането им. Чува, че мъжът с „Глок“-а го последва, изритва една дрънчаща количка, като диша напрегнато през запушените си ноздри.

Юна се премества назад, отваря пушката и вижда, че е заредена само с един патрон.

Младият мъж вика за помощ, диша запъхтяно и крещи.

Само десет крачки по-нататък Юна вижда отвора на вратата към хладилното помещение. Зад пожълтелите пластмасови ленти се мержелеят изкормени прасета, окачени в гъсти редици.

Помисля си, че от другата страна на хладилното помещение би трябвало да има врата към товарната площадка откъм улицата.