Свидетел на огъня

126

Под покрива минава електрическа поточна линия, върху която нагъсто са окачени трупове на прасета. Сладникавият аромат на месото е притъпен от ниската температура на хладилното помещение.

Юна се придвижва приклекнал между труповете на животните, все по-навътре, докато търси нещо, което би могъл да използва като оръжие. От машинното хале се чуват приглушени викове, последвани от бързо думкане. Опитва се да види преследвача през грубите полиетиленови платна, които закриват отвора на вратата. До плотовете за транжиране се долавя размита фигура. Изглежда широка колкото за четирима, сетне отново става тънка като пръчка.

Той се приближава, бързо.

Вижда се, че носи пистолет в дясната си ръка.

Юна отстъпва назад, привежда се и поглежда под свинските трупове. До най-далечната стена има бяла кофа, а до нея — една тръба и няколко мръсни парцала.

Тръбата би му свършила работа.

Юна се опитва предпазливо да се придвижи в тази посока, но трябва да спре и да се дръпне обратно, когато ниският мъж отмества тежката пластмаса с протезата, която има вместо ръка.

Юна стои неподвижно и долавя присъствието на преследвача чрез малките отражения, които се виждат по канта на вратата от хромирана стомана. Вижда как мъжът влиза в хладилното помещение и как държи пистолета в изпънатата си ръка, докато се озърта наоколо.

Безшумно, Юна пристъпва няколко крачки по-близо до стената, зад едно прасе, и вече не може да наблюдава преследвача, ала все още чува стъпките и дишането му.

Петнайсет метра по-нататък има врата, която вероятно води до товарен мостик. Юна би могъл да изтича по пътечката между висящите трупове, но точно преди вратата за няколко секунди би станал отлична мишена за преследвача.

„Това ще е твърде дълго“ казва си Юна.

Чуват се бързи, влачещи се крачки, последвани от тежко тупване. Едно от прасетата се разлюлява и връзката на поточната линия със закачалката издрънчава.

Юна изминава последните крачки до стената и се свива долу до един охладител. Сянката на преследвача се премества по бетонния под около десет метра по-нататък.

Времето започва да привършва.

Мъжът с протезата скоро ще го открие. Юна се примъква встрани и вижда, че тръбата на пода е направена от пластмаса. Не става за оръжие. Тъкмо се кани да се махне оттам, когато открива, че в старата кофа има няколко инструмента. Три отвертки, чифт клещи и нож с късо, яко острие.

Юна предпазливо измъква ножа от кофата, метал издрънчава о метал, острието се плъзва по човката на клещите.

Опитва се да разгадае движенията на преследвача по звука от крачките му и разбира, че трябва да се премести.

Прокънтява изстрел и куршумът с примляскващ звук се забива в един от свинските трупове, на половин метър от главата на Юна.

Стъпките на преследвача бързо се приближават, сега той тича. Юна заляга плътно на пода и се претъркулва до следващия коридор от месо.