Свидетел на огъня

156

Флура налива гореща вода в кофата за миене и макар да ненавижда миризмата на латекс от домакинските ръкавици, ги надява. Почистващият препарат нарушава чистотата на водата и се разтваря в зеленикаво-сивкав облак. В малкия апартамент се разнася аромат на чистота. От отворените прозорци нахлува прохладен въздух, слънцето грее и птичките чуруликат.

След като инспекторът си тръгна, Флура остана като вкаменена пред антиквариата. Редно бе да се подготви за сеанса, но не се осмеляваше да слезе сама долу, а изчака първите участници. Дина и Аскер Сибелиус, които, както обикновено, подраниха с петнайсет минути. Флура се престори, че е закъсняла малко. Те я последваха долу и ѝ помогнаха да подреди столовете. В седем и пет бяха дошли деветнайсет гости.

Флура проведе по-дълъг сеанс от обикновено, даде им време, престори се, че вижда дружелюбни стари призраци, весели деца и опрощаващи родители.

Внимателно бе измъкнала от Дина и Аскер какво ги бе довело на сеансите.

Порасналият им син изпаднал в кома след тежка автомобилна катастрофа. Неохотно, те се съгласили да последват съвета на лекаря да изключат животоподдържащите системи и да подпишат документ за даряване на органи.

— Ами ако не може да отиде при Бог? — бе прошепнала Дина.

Но Флура разговаря с техния син и ги увери, че той се намира в светлината и че най-съкровеното му желание е било да позволи сърцето, дробовете, роговиците и другите му органи да продължат да живеят.

След това Дина целуна ръцете ѝ, разплака се и повтори, че се чувства като най-щастливия човек на Земята.

Флура търка балатума със силни замахвания и усеща как започва да се поти от физическото усилие.

Ева е на кръжок по шев с няколко съседки, а Ханс-Гунар гледа италиански футболен мач, като е усилил звука докрай.

Тя изплаква подочистачката, изстисква водата и изправя гърба си, който я наболява, след което продължава.

Флура знае, че Ева ще отвори плика в писалището си в понеделник сутрин, за да плати месечните сметки.

— Подай, Златане, по дяволите! — провиква се Ханс-Гунар от всекидневната.

Раменете я болят, докато носи тежката кофа до спалнята на Ева. Затваря вратата, оставя кофата, отива до сватбената снимка, взема месинговото ключе, бързо отива до писалището и го отключва.

Силен трясък кара Флура да потръпне.

Просто подочистачката е паднала и дългата ѝ дръжка се е треснала в балатума.

Флура се ослушва за малко, после спуска тежкия капак на писалището. С треперещи ръце се опитва да изтегли малкото чекмедженце, но то е заседнало. Рови из писалките и кламерите и намира нож за отваряне на писма. Внимателно го вкарва в процепа над чекмеджето и натиска изпитателно.

Чекмеджето бавно се плъзва няколко сантиметра напред.

Съвсем близо се чува дращене. Идва от един гълъб, който се хлъзга на крачката си по перваза на прозореца.

Флура пъхва пръстите си в чекмеджето и го издърпва. Картичката от Копенхаген се е смачкала. Тя изважда плика за сметки, отваря го и възстановява с точност сумата.

Ръцете ѝ подреждат всичко, опитват се да изгладят картичката, бутват обратно чекмеджето, оправят писалките и ножа, затварят капака и заключват.

Бързо отива до нощната масичка и тъкмо успява да обърне нагоре сватбената снимка, когато вратата на Евината спалня се отваря. Кофата се преобръща и водата се разлива по пода. Флура усеща как краката ѝ стават мокри и топли.

— Проклета крадла! — крещи Ханс-Гунар и прекрачва прага, гол до кръста.

Тя се обръща към него. Очите му са оцъклени и е толкова ядосан, че само удря напосоки. Първият удар попада в рамото ѝ, без Флура да го почувства. Но след това той започва да я дърпа за косата и да я налага с другата си ръка. Силен шамар отстрани по бузата и брадичката. Следващият удар попада на бузата ѝ. Тя пада и усеща как я скубят. Сватбената снимка пада на пода и стъклото се счупва. Флура лежи на хълбок, а водата от пода попива в дрехите ѝ. Едва може да диша от острата болка в окото и бузата.

На Флура ѝ прилошава, претъркулва се по корем, но се опитва да не повърне. Пред погледа ѝ просветва. Вижда, че снимката се е извадила от рамката си и лежи с лицевата страна към мокрия под. На задната страна е написано: Ева и Ханс-Гунар, църквата в Делсбу.

Флура внезапно си припомня какво ѝ бе прошепнал призракът. Не беше последният път, в мазето на антиквариата, а по-рано, тук, вкъщи. Може би беше сънувала? Не си спомня. Миранда бе прошепнала за кула, която има камбанария като църква. Малкото момиче ѝ бе показало сватбената снимка, посочвайки черната камбанария на заден план, и бе прошепнало: „Тя се крие там, тя видя всичко, тя се крие в кулата“.

Ханс-Гунар се е надвесил запъхтян над нея, когато Ева влиза в спалнята с връхни дрехи.

— Какво става тук? — пита уплашено.

— Тя краде парите ни. Знаех си!

Ханс-Гунар заплюва Флура, вдига месинговото ключе от пода и отива до писалището.